Решение № 4601 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сърница, чрез процесуален представител юрк. А. Туджар, против решение 4462/22 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 317/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. И. К., против изричен отказ на кмета на Община Сърница, обективиран в писмо с изх. ТСУ 172 от 29 февруари 2024 г., за изменение на регулацията между УПИ VІІ-734 и УПИ VІІ!-733 в кв. 60 по плана на гр. Сърница, на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Съдът е отменил отказа и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молба с вх. ТСУ-108/09 февруари 2024 г. на С. И. К.. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че постановеното съдебно решение е недопустимо. По делото безспорно е установено, че на 09 февруари 2024 г. е била подадена молба от С. К. до кмета на Община Сърница за образуване на преписка и промяна на ПУП на основание § 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ, изразяващо се в изменение на обща регулационна граница между УПИ VІІ-734 и УПИ VІІ!-733 в кв. 60 по плана на гр. Сърница, без да е необходимо провеждането на административна процедура, доколкото същата съставлява самостоятелно основание за промяна на ПУП, извън изброените случаи по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В законоустановения срок кметът на Община Сърница е постановил изричен отказ, обективиран в писмо с изх. ТСУ - 172 от 29 февруари 2024 г., макар че не е спазил установената по закон форма, а именно да се произнесе със заповед. Макар в обжалваното писмо, категорично да не се отказва процедура по § 8 ПР ЗУТ, то само по себе си представлява изричен отказ за започване на такава процедура, още повече, че в самото писмо, административният орган е посочил алтернативна възможност за иницииране на друга процедура по реда на чл. 134 и сл. ЗУТ. Оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото съдържа отказ за започване на процедура по подадена от заявителя С. К. молба, и този отказ непосредствено засяга негови права, свободи и законни интереси. Неоснователни са доводите, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдебният състав не е спазил императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК и не е конституирал всички заинтересувани страни. Под заинтересувани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК се определят страните в съдебно-административното производство. Тук се касае за граждани и организации, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административен акт или съдебното решение. Задължението на административния орган е да уведоми всички заинтересувани лица като страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. В настоящия случай няма заинтересувани страни, доколкото административното производство се развива между заявителят С. К. и кметът на Община Сърница, който издава изричен отказ, обективиран в оспореното писмо. Не се стига да издаване на заповед, с която се уважава направено искане, за да се засягат права и интереси на собствениците на УПИ VIII- 733 в кв. 60 по регулационния план на гр. Сърница като заинтересувани страни в производството по адм. д. 317/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, доколкото с процесното решение се отменя изричен отказ на кмета на Община Сърница и преписката се връща за ново произнасяне, съобразно мотивите на обжалваното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай са били налице основанията по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ за изменение на регулацията между УПИ VІІ-734 и УПИ VІІ!-733 в кв. 60 по плана на гр. Сърница. Правилно и в съответствие със събраните доказателства, съдът е приел, че действащият регулационен план е този от 1983 г. и съответно приложими към него са правилата на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат съгласно т. 3 на посочената разпоредба вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Това е основание за изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон. В настоящия случай съдът правилно е установил, че са налице придаваеми части между имотите по действащия регулационен план от 1983 г., който обаче не е приложен. Това е така, тъй като недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационни план чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Той има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, като това разместване на собствеността настъпва от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Дворищната регулация се счита за приложена обаче след като придаваемите се части са били заплатени или заети от собственик на парцела, към който са придадени (чл. 111 114 ЗТСУ отм.). Съобразно действащия към момента на влизане в сила на плана от 1983 г. ЗТСУ чл. 114, ал. 1 недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение. В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че не е стартирало производство по чл. 111 114 ЗТСУ (отм.) , съответно не са били заплатени придаваемите се части и в тази връзка при липса на предпоставките по чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.) същите не са заети. Поради и това е правилен извода на съда, че регулацията не е приложена. Съобразно § 8, ал. 1 ПР ЗУТ след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на влезналите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове. По делото не е спорно, че тези срокове са изтекли, а както беше посочено по горе регулацията не е била приложена. При тези изводи са били налице предпоставките за изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 т ПР ЗУТ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че подробният устройствен план е бил приложен, тъй като в случая сметките не са били уредени с оглед липсата на изплащане на обезщетения по отчуждителното производство, предвид което не са изпълнение условията по § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ. Не се споделя от настоящия съдебен състав и твърдението, че в настоящия случай фактическата власт върху съседните УПИ VІІ-734 и УПИ VІІ!-733 в кв. 60 по регулационния план на гр. Сърница е упражнявана повече от 10 години, респективно е налице приложена регулация. С изтичането на определените срокове отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява по силата на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ. Тогава за собствениците възниква правото да поискат прилагането на съответните хипотези на § 8, ал. 2 ПР ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 20 декември 2024 г. и списък на разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав