Решение № 5866 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 290/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. М. Михайлова срещу решение 1403/15.11.2023 г., постановено по адм. дело 789/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на С. Станчева от гр. Правец, Софийска област е отменен РА Р 22002320004019 091 001/21.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение 498/04.04.2022 г. на директора на посочената дирекция за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК общо в размер на 63 742,60 лв., от която сума 38 795,08 лв. главница и 24 947,52 лв. лихви за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за период 01.12.2014 г. 29.02.2016 г.; задължителни осигурителни вноски, както следва: за здравно осигуряване по ЗЗО за период 01.12.2014 г. 31.03.2016 г.; за ДОО по КСО за осигурители за период 01.12.2014 г. 31.01.2016 г.и за УПФ за период 01.12.2014 г. 31.01.2016 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Приетото от съда касационният жалбоподател твърди, че е в противоречие със събраните по делото доказателства, като от една страна съдът бил посочил, че към края на месец януари 2016 г. дружеството е разполагало със стоки и активи на стойност 130 264,39 лв. по данни от описа на чл. 111 от ЗДДС във връзка с дерегистрацията по реда на този закон, а от друга напълно е било пренебрегнато обстоятелството, че от жалбоподателката не били представени доказателства, от които да е видно как се е разпоредила с тези активи. Освен това касаторът сочи, че жалбоподателката не била представила документи за предаването на тези активи на следващия управител. Вместо това според касатора съдът е решил, че в задължение на приходните органи е било да установят къде са активите на дружеството и да докажат, че ревизираното лице се е разпоредило с тях в своя полза. В тази връзка се сочи, че ревизиращите органи са установили и за това не е имало спор по делото, че към датата на регистрацията на юридическото лице, същото е имало активи, чиято стойност превишава размера на данъчните му задължения. За безспорно се сочи и, че активите са декларирани от самата жалбоподателка като налични, но същата не сочи къде се намират, нито представя доказателства да са предадени на следващия управител и собственик на дяловете. Неправилно според касатора съдът е приел за недоказана и следващата предпоставка, че лицето е действало недобросъвестно и да се е разпоредило с наличните активи на дружеството по начин, че съзнателно да намали имуществото на дружеството, тъй като този извод противоречи на установената фактическа обстановка. Относно следващата предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК, че вследствие на действията на управителя е отчуждено имуществото на дружеството, като то е намаляло и именно поради тази причина не е в състояние да заплати публичните си задължения. Неправилно в касационната жалба се сочи, че съдът е приел, че е недоказано и наличието на пряка причинна връзка между действията на управителя и несъбирането на задълженията на представляваното от нея дружество. От установената в хода на ревизията фактическа обстановка според касационния жалбоподател е видно, че в продължение на процесните периоди не е имало пречка сумите, с които е оперирало юридическото лице, да бъдат насочени от управителя за погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са били декларирани от същия. Към датата на прехвърляне на дяловете на жалбоподателката касационният жалбоподател твърди, че й е било известно, че не са погасени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, като вместо да ги погаси, тя недобросъвестно е прехвърлила дяловете си на трето лице, поради което е налице и субективната страна на състава на отговорността. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на С. Станчева срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Атанасова, която е представила и списък за разноските по чл. 80 ГПК Ответникът по касационната жалба С. Станчева от гр. Правец, Софийска област чрез процесуалния си представител адв. Ц. Попова в писмени бележки, депозирани по делото и в съдебно заседание, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй като са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал..1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспореният от С. Станчева ревизионен акт, цитиран по горе първоинстанционният съд е приел, че той е постановен в противоречие с приложимия материален закон, тъй като от органите по приходите не е доказано осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК поради което ревизионният акт е незаконосъобразен. Според съда споделима е тезата на жалбоподателката, че от страна на органите по приходите не е установен нито един от елементите на фактическия състав на отговорността, извън качеството на С. Станчева на управител на ЕС ТИ 68ЕООД (с последващо наименование МУЛТИКРОС ТРЕЙДИНГ ЕООД). За недоказано е прието от съда твърдението на ревизиращите органи, че е налице скрито разпределени на печалбата, изразяващо се в извършване на недобросъвестни плащания и отклонение на ресурси от дружеството. От представените описи по чл. 111, ал.1 ЗДДС съдът е установил, че към месец януари 2016 г., когато е дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, то е разполагало със стоки на стойност 80 356,39 лв., както и с активи на стойност 49 908 лв., но не са събрани доказателства от органите по приходите, поради което е останало недоказано, че Станчева ги е отчуждила, още по малко според съда било доказано, че се е разпоредила със съществуващи активи и стоки на дружеството в своя полза. За единствено доказан факт съдът е приел, че съобразно водената от дружеството отчетност в края на ревизирания период МУЛТИКРОС ТРЕЙДИНГ ЕООД, както и представените описи по чл. 111, ал.1 ЗДДС, установено от допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза към месец януари 2016 г. дружеството е разполагало със стоки и активи на стойност 121 926,23 лв. и 130 264,39 лв. съобразно описите по чл. 111, ал.1 ЗДДС, като по този начин съдът е приел, че стойността на имуществото на дружеството, което е било в собственост и представлявано от С. Станчева значително надвишава изискуемите и установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, които към този момент са били установени на 63 742,60 лв. Според съда липсват каквито и да било доказателства, че Станчева се е разпоредила с активите на дружеството по начин, че съзнателно да намали имуществото на дружеството, което да доведе до невъзможност за събиране на изискуемите публични задължения на дружеството. Съдът е изследвал всяка една от предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направил извод въз основа на събраните по делото доказателства, че приходните органи не са доказали осъществяването на всички елементи по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на С. Станчева като управител на ЕС ТИ 68 ЕООД. За доказано е прието от съда само, че Станчева е управител на посоченото дружество през ревизирания период, както и, че през периода на месец декември 2015 г. месец януари 2016 г. дружеството е разполагало с активи на значителна стойност, позволяващи осребряването им и дружеството да заплати изискуемите към същия момент данъчни задължения и такива за заплащане на задължителни осигурителни вноски. За недоказано съдът е приел извършването на действия от страна на жалбоподателката, които да водят до намаляване на имуществото на дружеството задължено лице и да имат за резултат невъзможност да заплати задълженията си през ревизираните периоди. За установено съдът е приел, че в нито един момент С. Станчева не е възпрепятствала събирането на публичните задължения на ЕС ТИ 68 ЕООД, доколкото те са били надлежно декларирани. В обжалваното решение е установено, че липсва задължителната предпоставка, за да е съставомерно ангажирането на отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК наличие на уникална причинно следствена връзка между намаляването на имуществото на дружеството и невъзможността да се съберат публичните му задължения. Освен това съдът е приел, че органите по приходите не са доказали невъзможността да се съберат посочените задължения на дружеството, нито са предприети действия от страна на публичен изпълнител за събирането им било чрез налагане на обезпечителни мерки или други допустими и законосъобразни действия за събиране на вземанията. Изводът, направен от решаващия съд е, че е недопустимо да се ангажира личната отговорност на Станчева за публичните задължения на дружеството, след като от приходната администрация не е доказано дали задълженията на ЕС ТИ 68 ЕООД са несъбираеми. По изложените съображения първостепенният съд е приел, че жалбата на С. Станчева е основателна, а обжалваният ревизионен акт като незаконосъобразен, е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда, че в тежест на приходните органи е да установят всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, която е ангажирана с процесния ревизионен акт на С. Станчева в качеството и на едноличен собственик и управител на ЕС ТИ 68ЕООД (с последващо наименование МУЛТИКРОС ТРЕЙДИНГ ЕООД), но от събраните по делото доказателства е установено, че това не е направено. Правилно съдът е приел, че единствено установено с ревизионния акт е, че С. Станчева е била едноличен собственик и управител на посоченото дружество за ревизирания период и, че това дружество е имало непогасени публични задължения за данък за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, както и за задължителни осигурителни вноски за ЗО, ДОО и ДЗПО УПФ за осигурители. Останало е наистина недоказано обстоятелството, че вследствие на извършени от Станчева разпоредителни действия имуществото на задълженото юридическо лице е намаляло и не са могли поради тази причина да се съберат посочените публични вземания. Правилно съдът е приел че не е доказано твърдяното от приходните органи скрито разпределение на печалбата, като дефиниция за него се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, но липсват каквито и да доказателства за недобросъвестни действия от страна на С. Станчева, нито че тя е получила дивидент, или да е отчуждила имущество на дружеството безвъзмездно или на цени по ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството да е намаляло, така, че да не може да се погасят неговите задължения. Това е така, защото за да се ангажира личната отговорност на управителя и едноличен собственик на капитала на едно юридическо трябва да се установят всички предпоставки, визирани в чл. 19, ал. 2 ДОПК. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е установено невъзможност да се съберат посочените задължения на дружеството, което е управлявано от С. Станчева, нито, че са налице недобросъвестни действия от Станчева, вследствие на които от една страна да е намаляло имуществото на дружеството, а от друга - да не може да се погасят неговите публични задължения. Правилно от доказателствата по делото и съдебно счетоводната експертиза е установено, че не е доказано от приходните органи, че Станчева е извършила плащания във вреда на дружеството, нито отклонение на ресурси на същото и разпореждане с наличните му активи по начин, който да е във вреда на дружеството и да представлява скрито разпределение на печалбата. Експертизата наистина е установила, че дружеството е разполагало със стоки и активи и съобразно описите по чл. 111, ал. 1 ЗДДС към месец януари 2016 г., което е краят на ревизирания период управляваното от Станчева дружество е имало стоки и активи, съответно на стойност от 121 926,32 лв. и 130 264,39 лв. Констатирано е също така, че стойността на имуществото, притежавано от дружеството надвишава значително изискуемите и установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Обосновани с доказателствата по делото са и изводите на съда, че няма доказателства, че Станчева се е разпоредила с наличните активи по начин, който е недобросъвестен и по този начин да е намалила активите на дружеството, което да бъде пречка задълженията му, посочени по горе да могат да се съберат. В тази връзка по делото не е установено публичният изпълнител да е изчерпал всички действия по събиране на задълженията на дружеството, нито, че е невъзможно тяхното събиране, за което не са ангажирани никакви доказателства от ревизиращите органи, т.е. не е установено, че тези задължения са несъбираеми, за да се ангажира личната отговорност на управителя по чл. 19, ал.2 ДОПК, която е субсидиарна. Липсва и, както правилно е прието и от първостепенния съд наличието на причинно следствена връзка между действия на управителя на дружеството, вследствие на които да е намаляло имуществото на юридическото лице и да не е могло да се погасят публичните му задължения. При така изложеното не са доказани касационните основания на приходната администрация за отмяна на обжалваното решение. Разпореждането от управителя на дружеството с активи на същото е в тежест на приходните органи да го установят, след като те го твърдят. От съдебно счетоводната експертиза безспорно е установено наличие на стоки и активи на дружеството, вкл. и по описите по чл. 111, ал.1 ЗДДС. Установено е също така, че именно управителят на дружеството е декларирал задълженията на дружеството, нито са установени недобросъвестни действия от страна на С. Станчева, вследствие на което да е намаляло имуществото на ръководеното от нея дружество през ревизирания период, нито че вследствие на тях не са събрани неговите задължения. Правилно са възприети от решаващия съд и констатациите на съдебно счетоводната експертиза, която е установила, че дружеството е организирало счетоводството си при спазване на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, отразявани са всички счетоводни операции по посочените от вещото лице сметки, в които са отразяване извършените разходи и са били изцяло свързани с дейността на управляваното от С. Станчева дружество. Не е установено от вещото лице Станчева да е изплащала или разпределяла суми като дивиденти, както и че е налице достатъчно имущество на дружеството, което надвишава значително неговите задължение, което вече беше посочено и по горе в решението. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 ПАК. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответницата по касация С. Станчева следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 5 749,41 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение