Решение № 3121 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2020 г.

Решение № 3121 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 12539/31.08.2020 г. на С. Стефанов, от [населено място], [жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 206/1.06.2020 г., постановено по адм. дело № 178/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 20-1158-000025/12.01.2020 г. на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, за прилагане на принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата". В искането за отмяна е релевирано основание по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че решаващият съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на адресата на мярката, с оглед невъзможността му да участва в делото. Поддържа се, че окончателното съдебно решение е постановено преди да изтече срокът за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание. Невъзможността да поиска допълване или поправка на протокола е припозната като съществено нарушение на правото на защита. Ответникът - М. Лазаров - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник, не ангажира становище по искането. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди доводите на искателя и данните по делото, намира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на визираните в чл. 240 АПК преклузивни срокове, но неоснователно, по следните съображения: Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на цитираната законова разпоредба. Като подател на жалбата, по която е инициирано производството по адм. дело № 178/2020 г. по описа на АС - Перник, С. Стефанов е бил редовно и своевременно призован и не е лишен от възможността да участвува лично или чрез повереник в съдебното производство. Няма данни да е бил възпрепятстван да се яви в проведеното на 28.05.2020 г. открито заседание по делото, нито е поискал отлагането му поради невъзможност да присъства по обективни причини. При условие, че призоваването на искателя за проведеното от АС - Перник открито съдебно заседание е надлежно (редовно и своевременно) и не е установено наличие на други процесуални пречки за даване ход на делото, твърдението за нарушено право на участие и защита е неоснователно. Възражението на Стефанов, че му е препятствана възможността да поиска поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание, не попада в приложното поле на някоя от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 АПК сочи, че съдът постановява решението си в едномесечен срок от заседанието, в което е приключено разглеждането на делото. Това означава, че разполага с правомощие да постанови решението си във всеки един момент след приключване на устните състезания, дори същия ден, в който е проведено последното по делото съдебно заседание. По адм. дело № 178/2020 г. на АС – Перник е проведено само едно открито съдебно заседание – на 28.05.2020 г., и след като съдът е приел делото за изяснено, на 1.06.2020 г. е постановил решението си. Бързината, с която решаващият съд е произнесъл окончателния си съдебен акт не представлява съществено процесуално нарушение, още по-малко съставлява основание за отмяна по някоя от хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК. Преди да постанови решението си съдът не е длъжен да изчака изтичането на едномесечния срок по чл. 172, ал. 1 АПК или на срока по по чл. 151, т. 1 ГПК за поправка и допълване на протокола, нито пък такова производство е било инициирано от С. Стефанов. Твърдението няма връзка с въведеното основание за отмяна, т. к. дори и обективирано, подобно нарушение не води до лишаване на страната от възможност за участие в делото. Такава му е била осигурена с насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за което е бил надлежно призован и в което са събрани посочените от страните относими доказателства. При условие, че искателят не е участвал лично или чрез повереник в проведеното открито съдебно заседание по делото, не би и могъл да се позовава на произтичащи от нормата на чл. 151, т. 1 ГПК права. Протоколът съгласно чл. 152 ГПК удостоверява извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и по реда на чл. 151 ГПК може да бъде отстранена само допусната при отразяването на съответното съдопроизводствено действие грешка, въз основа на направени от участващите в процеса бележки по съдържанието на протокола. Искателят не може да въведе като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето разбиране за същественото съдържание на съдебния протокол, т. к. няма такава дискреция според процесуалния закон, а и на свой ред неявяването му в съдебното заседание го е лишило от подобна процесуална възможност. Легитимация да предявява от свое име защита на чужди права, подателят на искането не притежава – Сравн.: чл. 26, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК. АС - Перник не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на жалбоподателя по делото, нито той се бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани. Такива твърдения не са и наведени в искането. Искателят е упражнил своите процесуални права във връзка с оспорването, като е разполагал със законовите възможности за участие и защита по делото. Предвид изложеното, искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение