Решение № 276 от 16.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 752/2014 г.

Решение № 276 от 16.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 752/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Т. А. М. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Варненския районен съд - като първоинстанционен, и от Варненския окръжен съд - като второинстанционен (въззивен и последен по закон съд в инстанционното развитие на това дело). Първоинстанционният съд е издал присъда № 278/30.07.2013 г. по нохд № 455/2013 г., с която е наказал М. с лишаване от свобода за 1 г. и 6 месеца условно (чл. 66 НК) за 3 години и 6 месеца, осъждайки го по чл. 234, ал. 1 НК: за противозаконните продажба и държане на акцизни стоки без бандерол (цигари от различни марки); продажбата, при условията на продължавано престъпление (чл. 26 НК) в периода 29.06. - 24.07.2012 г. и за продадените стоки на стойност 678 лева, държането - на акцизни стоки за 13 808 лева, осъществено във вилен имот и в лек автомобил. Второинстанционният съд с решение № 70/4.03.2014 г. по внохд № 1106/2013 г. е потвърдил отговорността на М. за посоченото престъпление, но е уважил и протеста срещу присъдата, като увеличил с 1 г. (на 4 години и 6 месеца) изпитателния срок на условното осъждане. (И присъдата, и решението се отнасят и до съподсъдимия на Т. М. Ю. К. А., и те също са осъдителни за него, макар и за съвсем самостоятелна престъпна дейност, останала обаче обединена с тази на М. поради общото начало на предпроцесуалното й разкриване и на досъдебното разследване). В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа позоваване на всички основания, на които би могло да бъде възобновено, съвпадащи с касационните по чл. 348 НПК, аргументите, които подателят на искането е отнесъл към тях, а също така и конкретните искания по изхода на делото - оправдателна присъда още във ВКС, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанието. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано, а според участващия прокурор подлежи на отхвърляне като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушенията, които са поддържани в искането за възобновяване на делото. Тези нарушения преди всичко са не винаги отнасяни съвсем точно към претендираните основания за възобновяване, които са свързани с чл. 348 НПК - претенцията например за най-значителната част от тях е във връзка с дейности по доказателствата, но въпреки по начало процесуалния характер на тези дейности, тя е включена и в раздела за нарушенията на материалния закон (и по т. 1, вместо само по т. 2 от първата алинея на разпоредбата). Претендираните нарушения, от друга страна, са били вече поставяни за обсъждане в съответните етапи от развитието на делото, но въпреки че са получили и съответния отговор, оспорването сега въобще не държи сметка за този отговор - ВКС има предвид например правилно отхвърлените възражения, основани върху явно недостоверните показания на сина и на лелята на М., или пък неоснователната претенция, че не трябвало да се вярва на показанията на оперативните работници, разкрили незаконно държаните цигари. Казаното не би могло да се отнесе, разбира се, към други възражения, като например тези за качеството на мотивите към въззивното решение, но те напълно голословно са определени за "липсващи" по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК (макар в мотивите понякога наистина да липсват на практика имената на свидетели-неприемливо е те да бъдат посочвани от съда само с инициали). Трудно е, по-нататък, да бъде отречено, че някои от поставените в искането за възобновяване въпроси са действително от материалноправно естество - например за собствеността върху предмета на престъплението, но пък самото поставяне на този въпрос е неправилно, доколкото чл. 234 НК държи сметка не за правото на собственост, а единствено за "държането" на акцизните стоки, т. е. за чисто фактическата власт върху тях. За явната несправедливост на наложеното наказание, накрая, претенцията на осъдения има известно основание, но то не е посоченото в искането за възобновяване - упрекнатият ВОС не е имал предвид при индивидуализацията процесуалното, а престъпното поведение на М., и то доказаното, а не онова поведение, което осъденият отново е оспорил, макар неправилно - както вече се каза - и в този раздел от искането. За своята критика ВКС се основава по-скоро на някои неточности при мотивиране на индивидуализацията на наказанието, като например отричането да има отегчаващо значение едновременната наличност в правната квалификация на двете форми на изпълнителното деяние по чл. 234 НК (неточно е и позоваването в тази насока на р. 299/2011-III). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение,