Решение № 12312 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2014 г.

Решение № 12312 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново против решение № 51 от 24.02.2014 г. по адм. дело № 982/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен РА № 151301057 от 18.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 476/17.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на "ЕКО СЪН ИНВЕСТ" ООД за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 397,64 лева на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактури съответно № № 20003328/29.06.2012 г. и 20003340/5.07.2012 г., издадени от "Порше интер ауто БГ" ЕООД с предмет доставка на автомобил марка АУДИ А7 Sportbak 3.0 TDI quattro и по 9 бр. фактури за извършени разходи за експлоатацията му от "Лукойл България" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Еко сън инвест" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Лазаров, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 151301057 от 18.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 476/17.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на "ЕКО СЪН ИНВЕСТ" ООД за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 397,64 лева на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по фактури съответно № № 20003328/29.06.2012 г. и 20003340/5.07.2012 г., издадени от "Порше интер ауто БГ" ЕООД с предмет - доставка на автомобил марка АУДИ А7 Sportbak 3.0 TDI quattro и 9 фактури за извършени разходи за експлоатацията му от "Лукойл България" ЕООД. За да уважи жалбата против РА съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства - сертификат за одобрение на тип МПС от ЕС, от Министъра на транспорта типово одобрение гр. Люксембург, удостоверение от отдел "Пътна полиция" при СДВР, Писмо на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация удостоверяващ качеството му на компетентен орган за одобряване типа на нови моторни превозни средства по Наредба № 60/2.04.2009 г., въз основа на които е установил, че процесното МПС е от категория е N1. Приел е, че процесният автомобил е товарен по смисъла на чл. 149 ЗДвП, предназначен за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, поради което е счел, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Автомобилът е вписан в сметка 205 - транспортни средства и представлява ДМА на ревизираното лица, поради което е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В тази връзка съдът се е позовал на даденото от СЕС тълкуване на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС - т. 63. След като процесният автомобил не е лек автомобил по смисъла на т. 4, ал. 1 на чл. 70 ЗДДС, то според съда отпада и основанието за отказ във връзка с доставка на стока свързана с процесния автомобил. Прието е, че незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС по фактурите за извършени разходи за експлоатацията му от "Лукойл България" ЕООД. Решението е правилно. В случая спор по фактите не е налице и същите правилно са установени от административния съд. Спорът е дали процесният автомобил представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Даденото от съда разрешение на спорния въпрос е правилно и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Административният съд правилно е приел, че процесният автомобил е товарен от категория N1, като се е позовал на свидетелството за регистрация в КАТ, както и представеният сертификат за типово одобрение. Следва да се отбележи, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че автомобилът не отговаря на критериите на "Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е извода на административния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил и съответно не е налице и хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС за отказ на данъчен кредит в размер на 197,64 лв. по фактури, издадени през д. период м. 08.2012 г. за извършени разходи за поддръжка и експлоатация на процесния автомобил. Позоваването на решението по дело С-118/11 на СЕС е основателно. В него СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Следва да се отбележи също така, че в ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказания размер - 1560 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,