Решение № 123 от 4.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7002/2013 г.

Решение № 123 от 4.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7002/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 290 ГПК. Н. Х. Н. е подал касационна жалба срещу решение № 1664 от 22.07.2013 г. по гр. дело № 1809/2013 г. на Варненски окръжен съд. Ответниците Л. Р. И. и С. С. Р. чрез адвокат Д. К. са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С въззивното решение е отменено частично решение № 1516 от 01.04.2013 г. по гр. дело № 12291/2011 г. на Варненски районен съд /В./, ХVІІІ състав и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. Х. Н. иск по чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Р. М. Р., починал на **** г. в резултат на пътно – транспортно произшествие на 03.08.1996 г., на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.1996 г. до окончателното изплащане на С. С. Р. в размер на 7000 лв. по изпълнително дело № 20103110400181 по описа на СИС при В., І район и на Л. Р. Д. в размер на сумата 6000 лв. по изпълнително дело /и. д./ № 20103110400181 по описа на СИС при В., І район. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че за присъдените от В. суми – 5000 лв. за С. Р. и 4000 лв. за Л. Д. погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на решението от 04.01.2002 г. по гр. дело № 1405/2001 г., т. е. от 29.01.2002 г., тъй като с предявяване на исковете по чл. 45 ЗЗД давностния срок бил прекъснат и от влизане в сила на съдебния акт започвала да тече нова 5 – годишна давност. Прието е, че тази давност била прекъсната с образуване на изпълнително дело /и. д./ № 266/2002 г. и и. д. № 269/2002 г., съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. За вземанията, съставляващи разлики между 7000 лв. и 10000 лв. за С. Р. и 6000 лв. и 8000 лв. за Л. Д. съдът е приел, че с влизане в сила на въззивното решение по гр. дело № 592/2004 г. на 24.09.2004 г. изпълнителните дела са прекратени по право. За вземанията, съставляващи разлики между 5000 лв. и 7000 лв. за С. Р. и 4000 лв. и 6000 лв. за Л. Д. съдът е приел, че давност не е текла, докато съдебното производство е било висящо. В мотивите съдът е проследил развитието на спора по чл. 45 ЗЗД, след което е констатирал, че за вземанията, съставляващи разлики между 5000 лв. и 7000 лв. за С. Р. и 4000 лв. и 6000 лв. за Л. Д. били образувани изпълнителни производства през 2002 г., за тях давност не е текла, а давността е била спряна с оглед висящността на спора в тази част и изпълнението било възобновено на 24.09.2004 г., с влизане в сила на второто въззивно решение по гр. дело № 592/2004 г. на В. По – нататък в мотивите на обжалваното решение е прието за посочените вземания, че по и. д. № 266/2002 г. след прекратяване на изпълнителното производство по чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.); - 27.06.2005 г. е започнала да тече нова погасителна давност – от 28.06.2005 г., прекъсната на 05.05.2010 г., когато е било образувано и. д. № 20103110400181 по описа на СИС при В. -І район. На 23.06.2010 г. Л. Д. е поискала издаване на изпълнителен лист за сумата 6000 лв., съдът е издал изпълнителния лист и е било образувано и. д. № 20103110400231 на СИС при В. – І район на 28.06.2010 г. Крайният извод на въззивният съд е, че предвид прекъсването на давността на 05.05.2010 г. искът по чл. 439 ГПК, предявен срещу Л. Д. е неоснователен. По отношение на иска срещу С. Р. въззивният съд е приел, че относно вземането, съставляващо разлика между 5000 лв. и 7000 лв. било образувано и. д. № 269/2002 г., а с образуването му давността била прекъсната, като били извършени изпълнителни действия. За тях съдът прави извод по осъществените изпълнителни действия по и. д. № 266/2002 г. и излага мотива, че няма данни за прекратяване на изпълнителното производство преди 28.06.2005 г., а на 28.06.2010 г. С. Р. подала молба за образуване на и. д. № 20103110400232 по описа на СИС при В. -І район, с което отново била прекъсната погасителната давност. Предвид този извод съдът е приел иска срещу С. Р. за неоснователен. С определение № 98 от 25.01.2016 г. на ВКС, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.); , сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.); , сега чл. 293, ал. 3 ГПК? Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на О. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК – отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение, дадено с цитираното ТР на О. на ВКС, възприето от настоящия състав на ВКС обуславя следните съображения по същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел, че от прекратяване на и. д. започва да тече нова погасителна давност, както и че погасителна давност не тече докато е висящ изпълнителния процес. Тези мотиви са в отклонение от разрешенията, приети в цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. на О. на ВКС, съгласно които в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК – отм., сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Изводът на Варненски окръжен съд, че новата погасителна давност за вземането на Л. Д. в размер на сумата 6000 лв. тече от 28.06.2005 г., след прекратяване на изпълнителното производство на 27.06.2005 г. е в противоречие с тълкуването, прието с цитираното ТР на О. на ВКС, съгласно което новата погасителна давност за процесното вземане следва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Предвид констатацията на окръжния съд, че последното извършено изпълнително действие по и. д. № 266/2002 г. е опис на движими вещи на длъжника Н. Н. от 27.06.2003 г., давностния срок е изтекъл на 27.06.2008 г., а предприетото от взискателя Л. Д. процесуално действие по получаване на изпълнителен лист и образуване на и. д. № 20103110400181 по описа на СИС при В. -І район са осъществени след срока – на 05.05.2010 г. Във въззивното решение не са изложени мотиви и не е проведено обсъждане на доказателствата, съобразно с тълкуването, обективирано в задължителната съдебна практика - ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на О. на ВКС по поставения по – горе правен въпрос, обуславящ изхода на спора. Поради това и направената от окръжния съд преценка на доказателствата е необоснована. Допуснати са нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, обуславящи отмяна на въззивното решение в частта, с която е уважен иска на Н. Н. против Л. Д. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По отношение на иска, предявен от Н. Н. против С. Р. изводите на окръжния съд са мотивирани въз основа на същото разбиране за приложението на закона, а именно че новата погасителна давност за вземането на С. Р. в размер на сумата 7000 лв. тече от 28.06.2005 г., след прекратяване на изпълнителното производство на 27.06.2005 г. Това приложение на закона е в противоречие с тълкуването, прието с цитираното ТР на О. на ВКС, съгласно което новата погасителна давност за процесното вземане следва да тече от датата, на която е поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. Изводи на въззивния съд за извършване на изпълнителни действия по и. д. № 269/2002 г., включително за извършване на последното валидно изпълнително действие по това и. д. не са направени. Единственият извод на окръжния съд е, че не е установено и. д. № 269/2002 г. да е било прекратено преди 28.06.2005 г. Мотивът не съда е необоснован и не се основава на конкретни доказателства, тъй като въпросното и. д. № 269/2002 г., както сам е констатирал съдебния състав не е било приложено, като доказателство към гр. дело № 12291/2011 г. на В., респективно към гр. дело № 1809/2013 г. на В.. Мотивът, изложен от въззивния съд, че в тежест на ищеца е доказването на твърдението за изтекла погасителна давност, както и за изтичането на нова давност към момента на образуване на и. д. през 2010 г. е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от исковата молба, ищецът е направил доказателствено искане към първостепенния съд да изиска и приложи и. д. № 20103110400181 по описа на СИС при В. -І район, както и всички присъединени към него изпълнителни дела, към които е и въпросното и. д. № 269/2002 г. Изпълнително дело № 269/2002 г. не е било приложено към гр. дело № 12291//2011 г. на В., поради което и спорът е останал неизяснен от фактическа страната. Следвало е при попълване на делото с доказателства с оглед на направеното искане на ищеца за прилагане на изпълнителните дела да се приложи и и. д. № 269/2002 г. Допуснатото нарушение е по чл. 281, т. 3 ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Искането на процесуалния представител на касатора следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение