Решение № 1057 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2020 г.

Решение № 1057 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", срещу решение № 2233 от 27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 5520/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част, е неправилно поради нарушение на материалния закон -касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК единствено по отношение вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, какъвто в случая не бил налице. Възразява се и против правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесното наказателно постановление и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването му. Моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска. В постъпила молба по делото от 02.11.2020 г., подадена от процесуалния представител на касационния жалбоподател, се заявява, че поддържа касационната жалба и желае да се даде ход на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответниците – А. Станчева и А. Станчев не се явяват, представляват се от адв. Велчева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от Й. Станчев за осъждането на Агенция "Митници" за заплащане на сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и представителство по АНД № 1128/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик и КАНД № 75/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, във връзка със съдебното обжалване на НП № 198/14.06.2018 г. на началника на Митница Пловдив, което е отменено като незаконосъобразно за наложената глоба в размер на 200 лв., с влязло в сила на 15.04.2019 г. решение № 217, постановено по КАНД № 75/2019 г. по описа на АС - Пазарджик. В хода на производството пред АССГ ищецът е починал и на негово място са конституирани наследниците му, съгласно удостоверение за наследници приложено на л. 39, а именно А. Станчева и А. Станчев. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, частично е уважил предявената претенция, осъждайки Агенция "Митници" да заплати на А. Станчева и А. Станчев обезщетение в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по КАНД № 75/2019 г. по описа на АС - Пазарджик и разноски по делото в размер на 232, 72 лв. за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че в производството пред РС – Пазарджик ищецът е бил представляван от адвокат П. Велчева по силата на договор за правна помощ и съдействие от 22.08.2018 г. В него е договорено възнаграждение от 530 лева, като е записано, че 200 лева са платени в брой при подписването му, а останалата част от сумата е договорено да бъде платена разсрочено в срок от 6 месеца. В производство по КАНД № 75/2019 г. по описа на АС - Пазарджик ищецът е бил представляван отново от процесуален представител адв. Велчева. Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г., е договорено и платено по банков път възнаграждение в размер на 350 лева за производството пред административния съд, като за извършеното плащане е представена фактура от адвокатското дружество и преводно нареждане. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът е частично основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред НП № 198/14.06.2018 г. издадено от началника на Митница Пловдив; вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение общо 550 лева, но съдът е приел за доказан разход до размер от 350 лева; причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване на задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Настоящия съдебен състав, като приема, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществено процесуално представителство, във връзка със съдебното оспорване на НП № 198/14.06.2018 г. издадено от началника на Митница Пловдив. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отмяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". Неоснователни са доводите на касатора, че в представения по КАНД № 75/2019 г. по описа на АС - Пазарджик договор за правна защита и съдействие е договорено плащане, но няма писмени доказателства, които да подкрепят извършеното плащане. Видно от приложения договор на л. 38 от делото изрично е посочено, че плащането е договорено в размер на 350 лева и платено по банков път на 28.02.2019 г., като за извършеното плащане е представено преводно нареждане за сумата от 350 лева от дата 28.02.2019 г. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характерът на разписка. В случая, фактът на заплащане на възнаграждението по банков път е отразен в приложения по административнонаказателното производство дело договор за правна помощ и съдействие, като е скрепен и с доказателство за извършеното плащане, а именно платежно нареждане. Правилно е първоинстанционното решение и в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати направените разноски за производството пред АССГ. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт е, че съдът е присъдил разноски в размер на 232, 72 лева, съобразно уважената част на предявения иск. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на А. Станчева и А. Станчев като ответни страни по касационната жалба, за присъждане на разноски. Представени са договори за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г. (л. 12) и от 27.10.2020 г. (л. 26), в които е посочено, че е договореното възнаграждение в размер на 140 лева за подаване на отговор по касационна жалба и 500 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, платими в брой. Основателно е направеното от касатора искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Същото не е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения. Предвид изложеното следва да бъде удовлетворено искането за разноски до размер от 400 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение