Решение № 3342 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 915/2013 г.

Решение № 3342 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 915/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на регионален отдел "Национален строителен контрол" при РДНСК - Видин, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 131/12.11.2012 г. по адм. д. № 191/2012 г. на Административен съд Видин. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба "Био Енергийни технологии" ЕООД, с. Чупрене, община Видин, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Био Енергийни технологии" ЕООД, с. Чупрене, срещу заповед № ДК-07-Вд-47/29.06.2012 г. на касатора, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглил разрешение за ползване № ДК-07-Вд-41/28.06.2012 г. на строеж "фотоволтаична електрическа централа /ФВЕЦ/ Макреш-7 и склад", находящ се в УПИ VII-066021 и сервитут в същия имот, с. Макреш, община Макреш, област Видин. С обжалваното решение съдът е обявил обжалваната заповед за нищожен административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Контролът по административен ред е изключен на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК във вр. с чл. 213 и чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Приел е също, че по реда на АПК е упражнено право на отзив по отношение на административен акт, издаден по специалните правила на ЗУТ. Актовете, издадени по ЗУТ, с изключенията по чл. 216 ЗУТ, подлежат на обжалване направо пред съда, поради което позоваването на чл. 91 АПК е неотносимо. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Съгласно чл. 214а ЗУТ в 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Цитираната норма е специална такава, в специален закон - ЗУТ. Този именно закон регламентира допустимост на отзив само по отношение на изброените в чл. 214а, ал. 1 ЗУТ, издадени по реда на този закон административни актове. По отношение на други, извън посочените в цитираната новела издадени административни актове отзив е недопустим, тоест специалната разпоредба дерогира приложението на общата такава по чл. 91 АПК. Поради това административният орган не разполага с материална компетентност за издаване на заповед със съдържание като оспорена. Незаконосъобразно обаче съдът е приел, че заповедта е нищожна поради това, че административният контрол върху разрешението за ползване е изключен на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правото на отзив на административния орган не представлява контрол по административен ред, а законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересуваната страна и определен срок за отзив. Правото на отзив за актовете по устройство на територията е ограничено на основание специалната норма на чл. 214а ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за невалиден административен акт и е прогласил нищожността й, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалването решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми и същото като правилно следва да се остави в сила. Що се касае до искането за отмяна на решението или редукция на същото в частта за разноските, то съдът може да намали претендираното възнаграждение само ако е налице възражение от противната страна до приключване на делото в инстанцията, в която се разглежда. В случая пред първата инстанция няма направено възражение за прекомерност от страна на касатора, поради което касационната инстанция няма компетентност да ревизира разноски, направени пред друга инстанция, в случая пред първостепенния съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение