Решение № 2550 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2009 г.

Решение № 2550 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София срещу решение № 341 от 8.06.2009 г., постановено по адм. д. № 81 по описа за 2009 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-12-2399 от 24.09.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е одобрена оценката на имот, за който е призната трансформация на правото на ползване в право на собственост. Със същото решение касаторът в настоящото производство е осъден да заплати на общината разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното може да се извлече, че се твърди нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, а развитите в касационната жалба оплаквания за неотносими към предмета на спора. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Георги Симов Гошев, като един от наследниците на общата наследодателка Наца Стоянова Гошева, е обжалвал заповед № РД-12-2399 от 24.09.2008 г. на кмета на община Плевен. Със заповедта кметът на общината е определил оценката на имот с № 56722. 701. 2289 от 699 кв. м на стойност от 465 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че с решение № 18-24 от 21.12.1992 г. на бившата Поземлена комисия-Плевен на наследниците на Наца Стоянова Гошева е отказано реалното възстановяване на собствеността върху описаните в решението земеделски земи, поради това, че попадат в територия по § 4. Със заповед № РД-15-4650 от 5.08.1998 г. кметът на община Плевен е признал правото на Асен Крумов Кършовски да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. Със заповед № РД-15-1466 от 24.06.1999 г. кметът на общината е одобрил оценката на имота, върху който е признато правото да се придобие собствеността в размер на 483 000 неденоминирани лева, която е внесена по специалната сметка на общината с вносна бележка от 29.06.1999 г. от Асен Кършовски. Със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ областният управител е одобрил плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани в местността "Стража", землището на гр. Плевен, в който попада и процесния имот. Заповедта на областния управител не е обжалвана от наследниците на Наца Гошева, поради което е влязла във формална законна сила. Със заповедта на кмета, предмет на жалбата, е одобрена оценката на имота, след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, като е наредено на Асен Кършовски да се възстанови част от надвнесената сума по първоначално определената оценка. Първоначалната жалба и допълнението към нея е насочена срещу заповедта на кмета на общината, с която е призната трансформацията на правото на ползване в право на собственост, която не е била предмет на жалбата, въпреки, че съдът подробно и обстойно се е занимал с нея, описвайки всички факти и обстоятелства по издаването й. Приел е, че след като планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила, обжалването на заповедта за признаване на правото на собственост върху предоставения за ползване имот не може да се разглежда в производството по оспорване оценката на имота. Тъй като в хода на устните състезания жалбоподателят не е доказал незаконосъобразност на размера на оценката на имота, съдът е приел, че заповедта на кмета на общината е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. С оглед на изхода на спора е присъдил и разноски в полза на общината, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Основната теза поддържана в касационната жалба е незаконосъобразност на заповедта на кмета, защото с нея принудително се отчуждава правото на собственост върху земеделската земя, което е в нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. И на този довод съдът е дал отговор в мотивите си, като го е приел за неоснователен. Съдът е приел, че правоотношенията, уредени в ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане са част от вътрешното законодателство и те не са в противоречие с цитираната норма от Допълнителния протокол. Настоящият състав споделя изразеното становище. Цялата уредба на правоотношенията, които възникват между физическите, юридическите лица, държавата, общините, църквата, по повод уреждане реституцията на земеделската земя по същността си попадат в изречение второ на чл. 1 от Допълнителния протокол, според което "Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. "Неправилно в касационната жалба се твърди, че касаторът е лишен от правото на собственост, тъй като законодателят е предвидил признаване право на обезщетение и процедура за изпълнение за такива случаи, при които е признато правото на собственост върху земеделската земя, но то реално не може да бъде възстановено по различни причини, подробно изброени в закона. Неоснователно е и следващото твърдение, че съдът незаконосъобразно е присъдил разноски в полза на общината. Нормата на чл. 143, ал. 4 АПК правилно е приложена от съда, а позоваването в писмените бележки на решението, постановено по посоченото дело на Върховния административен съд не е задължително и е теза, която не се споделя от настоящия състав. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушение съставляващо касационно основание за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение