Решение № 213 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2014 г.

Решение № 213 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Валентин Христов Найденов срещу Решение № 4365 от 30.06.2014 г. по адм. дело № 2554/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2001200727 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 3055 от 27.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират с фактите по делото. Неправилно съдът не кредитирал доказателства за началното парично салдо, а именно разписни касови ордери (РКО) за отпуснати служебни аванси, както и заключение на назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с което се потвърждавал факта, че сума в общ размер от 2 660 000 лева му е отпусната като служебен аванс в периода 30.06.2003 г. - 30.12.2006 г. от "Интерсити" ЕООД. Наред с това неправилно съдът не отчел факта, че със съпругата му живеят на различни адреси, поради което счита, че нямат общо домакинство и неправилно са определени разходите за издръжка на домакинството по данни на НСИ. Претендира се отмяна на решението и отмяна на издадения ревизионен акт. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - София град е образувано по жалба на Валентин Христов Найденов срещу Ревизионен акт № 2001200727 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 3055 от 27.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на Валентин Христов Найденов са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 209 294,61 лева и лихви за забава в общ размер 173 876,87 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите за недостиг на парични средства или превишения на разходите над доходите за всяка от годините в рамките на проверявания период, съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице. За 2004 г., 2005 г., 2007 г. и 2008 г. е констатиран недостиг на парични средства, след извършена съпоставка между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи и декларираните от него доходи. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определена като сбор от установения недостиг на парични средства към съответни дати в рамките на периода. Въз основа на така формираната данъчна основа е определен и размерът на дължимия данък върху доходите. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Валентин Христов Найденов срещу Ревизионен акт № 2001200727 от 28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София. За да постанови този резултат, АС - София град е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като съгласно изготвения общ паричен поток на ревизираното лице за всяка от ревизираните години е установено несъответствие между разходите и приходите на ревизираното лице, като разходите значително надвишават приходите му, а косвеният данък е неотчетен като задължение към бюджета. До този извод съдът е достигнал като е очертал спорните моменти в рамките на съдебното производство - начинът на формиране на паричния поток досежно извършените разходи за живот и пътуване в чужбина, както и твърдението на ревизирания субект за получени през 2006 г. суми в общ размер от 2 660 000 лева, като служебен аванс от "Интерсити" ЕООД. Съдът е приел, че правилно органите по приходите са включили в паричния поток на разходите, разходи направени от ревизираното лице за пътуване в чужбина, като е изложил съображения, че само защото ревизираното лице е твърдяло, че при пътуването си до Германия през 2004 г. е гостувало на приятели и не е направило разходи, не следва да се приеме, че такива разходи не са били направени. При липса на доказателства за действителния размер на разходите, съдът е приел, че размера им правилно е определен от органите по приходите по аналогия със нормите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като критерий по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК. Освен това, съдът е приел, че правилно са определени и разходите за издръжка на ревизираното лице, като 1/2 от сумата за издръжка на домакинство, определена по средно статистически данни на НСА. По спорния по делото въпрос относно правилното определяне на данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица за всяка една от процесните години, доколкото ревизиращите органи не са взели предвид при определяне на началното салдо към 1.01.2004 г. твърдяната като получена от ревизираното лице сума в общ размер на 2 660 000,00 лева, съдът е приел, че правилно тази сума е изключена от началното салдо. Съдът е обсъдил представените в ревизионното производство от ревизираното лице четири броя РКО за отпуснати суми от по 665 000,00 лева или общо в размер на 2 660 000,00 лева, като служебен аванс от "Интерсити" ЕООД, чийто едноличен собственик и управител на капитала е ревизираното лице Валентин Христов Найденов, както и заключение по назначена ССЕ и допълнително заключение по такава, като е приел, че след като РКО са подписани само от ревизираното лице, в качеството му на управител на "Интерсити" ЕООД и липсват други доказателства, от които да се установява, че тези суми са получени от ревизираното лице в лично качество, били са разполагаеми и налични, като лични средства на ревизираното лице, след като са били осчетоводени като служебен аванс, то правилно органът по приходите е изключил тази сума от началното салдо към 1.01.2004 г. Решението е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка. Изводът на АС - София град за материална законосъобразност на РА, с който са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства. На първо място, обоснован е правният извод на съда за законосъобразно проведена ревизия по особения ред, с оглед наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - установен недостиг на парични средства, тъй като разходите на лицето за ревизирания период не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено пълно доказване, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо декларираните приходи и ресурси за покриване на тези разходи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в оспорения РА се ползват с презумптивна доказателствена сила, ако са подкрепени с надлежно събрани по реда на ДОПК доказателства. Правилно съдът е приел, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е подкрепено с убедителни писмени доказателства, тъй като е безспорно установено, че през процесните данъчни периоди, ревизираното лице не е декларирало приходи или приходите му са в минимален размер, а от друга страна е извършило разходи за живот, за пътувания в чужбина, както и за парични вноски в значителни размери за формиране на уставния капитал на 16 броя търговски дружества, чийто едноличен собственик на капитала е ревизираното лице, които значително надвишават приходите му. Ето защо, правилно съдът е приел, че е констатиран недостиг на парични средства за всяка една от годините - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На второ место, правилно са разрешени и спорните по делото въпроси относно правилното определяне на данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица за всяка една от процесните години. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло, с изключение на правният извод на първоинстанционния съд, че при доказано получаване на сума, като служебен аванс, то същата не е част от приходите на получилото я лице. В случая обаче, не е налице такова доказано получаване на сума като служебен аванс в размер на 2 660 000 лева, поради което крайния извод на съда, че към началното салдо към 1.01.2004 г. не следва да се включва сумата от 2 660 000,00 лева, тъй като ревизираното лице не е разполагало с посочената сума, се споделя от настоящата инстанция при следните допълнителни съображения: При сравнителен анализ на данните, подадени от "Интерсити" ЕООД в ГФО / баланс, отчет за парични потоци, справка за вземания и задължения/, приложени с годишната данъчна декларация и налична в досието на дружеството, съхранявано в НАП, няма данни за движение на парични средства в такива размери, а освен това за периода от 30.03.2000 г. до 27.02.2004 г., дружеството "Интерсити" ЕООД не е отчело приходи, разходи, счетоводна печалба или загуба, както и суми за данък върху печалбата. Следователно липсват убедителни доказателства, че "Интерсити" ЕООД е разполагало към 2003 г. със сума в размер на 2 660 000,00 лева, която да предостави на ревизираното лице и то в брой. Правилно в тази насока, съдът не е кредитирал с доверие заключението по назначена допълнителна ССЕ, тъй като от една страна, заключението противоречи на обективно съдържащата се информация в информационните масиви на НАП, а от друга страна е изготвено въз основа на документация, неприложена по делото, с която вещото лице се е снабдило от трето лице - Радостина Спасова, без да е ясна връзката на това трето лице с ревизираното лице, освен безспорния факт, че по отношение на двамата е образувано наказателно производство за данъчни престъпления, извършени в периода 2008 г. - 2011 г. От друга страна, настоящия съдебен състав счита, че не е доказано по делото предаването на сума в размер на 2 660 000,00 лева от "Интерсити" ЕООД на ревизираното лице Валентин Христов Найденов, тъй като представените в тази насока РКО, са подписани единствено от Валентин Христов Найденов, в качеството му на управител на "Интерсити" ЕООД. По делото няма спор, че управител на "Интерсити" ЕООД до момента на продажбата на дружеството на 30.01.2004 г. е ревизираното лице Валентин Христов Найденов. В същото време не е установено, че управителя на дружеството е изпълнявал и длъжността касиер, за да борави с парични средства от касата на дружеството. В случая, само въз основа на така представените РКО, подписани само от ревизираното лице и описването им в сметка - каса и сметка - подотчетни лица, не би могло да се приеме за доказано по безспорен и категоричен начин реалното предаване на сума в размер от 2 660 000 лева от търговско дружество "Интерсити" ЕООД с едноличен собственик и управител Валентин Христов Найденов на физическото лице Валентин Христов Найденов. Правилно в тази насока, органите по приходите са приели, че РКО са създадени от ревизираното лице единствено за целите на обжалването, поради което не следва да се кредитират с доверие. Ето защо, в случая не са представени убедителни доказателства, от които да се установява, че към 2003 г. "Интерсити" ЕООД е разполагало със сума в размер от 2 660 000,00 лева, която да предостави на ревизираното лице, както и доказателства за реално предаване на такава сума от "Интерсити" ЕООД на ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за получена сума в размер на 2 660 000 лева и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Валентин Христов Найденов не е представил убедителни доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че сумата е получена и следва да се включи в приходите, формиращи паричния поток към 1.01.2004 г. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че неправилно в ревизионния акт са определени разходите за издръжка на домакинството, въз основа на данни от Националния статистически институт за разходи на едно домакинство, без да е отчетен факта, че със съпругата му живеят на различни адреси и фактически нямат общо домакинство. В случая, правилно разходите за издръжка на едно домакинство са определени от данни на НСИ, при липса на доказателства, ангажирани от ревизираното лице за друг размер на разходите, а отделно от това, правилно тези разходи са намали с 1/2 с оглед факта, че ревизираното лице има сключен граждански брак по време на ревизирания период, поради което правилен е извода на съда, че разходите му за издръжка са правилно определени в РА. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на Дирекция "ОДОП" - София, тъй като с обжалваното решение АС - София град е присъдил юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за цялото съдебно производство, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение