Решение № 15823 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2020 г.

Решение № 15823 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Едноличен търговец с фирма "Я. Досев", със седалище и адрес на управление гр. Несебър, чрез адв. Момчилов против Решение № 979/31.07.2020 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 936/2020 г., с което е била отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 489/20.05.2020 г. на кмета на Община Несебър, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземването на обект, представляващ рибен павилион № 7(седем), със застроена площ от 50 кв. м. и обособен чардак с площ от 46 кв. м., находящ се в гр. Несебър, УПИ I, кв. 105 по регулационния план на гр. Несебър - стара част, с идентификатор 51500.501.353. 2 по КК на гр. Несебър и е бил осъден да заплати на Община Несебър разноски в размер на 100 лева. В жалбата се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът – кметът на Община Несебър изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на съдебно оспорване, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С постановеното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец с фирма "Я. Досев", със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. Комсомолска" № 11 против Заповед № 489/20.05.2020 г. на кмета на Община Несебър, като е приел същата за неоснователна. Със заповедта и на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е било разпоредено изземване на имот, представляващ общински обект, а именно: рибен павилион № 7, застроена площ 50 кв. м. и обособен чардак с площ 46 кв. м., находящ се в гр. Несебър, УПИ I, в кв. 105 по регулационния план на гр. Несебър-стара част, с кадастрален идентификатор 51500.501.353. 2 по КК на гр. Несебър, за който имало издадени Акт за частна общинска собственост (АОС) № 2305/09.12.2005 г. и АОС № 601/17.02.2020 г. Имотът се ползвал без правно основание от ЕТ "Я. Досев". В развилото се съдебно административно производство по контрол за законосъобразност на акта, административният съд е намерил, че същият е издаден от компетентен административен орган - кмета на Община Несебър, в предвидената от закона форма, не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е съответствал на целта на закона. Относно наличието на материалните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на общински имот, който се владее или държи без правно основание, съдът е формирал извод, че няма основния за неприложимост на правната норма в конкретната хипотеза. Позовал се е на предписаното в чл. 5 ЗОС. Съгласно този текст общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Административният съд достига до извод, че макар актът за общинска собственост да няма правопораждащо действие, в качеството си на официален документ той се ползва с материална доказателствена сила, която следва да бъде оборена, и която административният съд трябва да съобрази, ако това не бъде сторено в процеса на доказване. Административният съд в мотивите на съдебното си решение е приел, че Община Несебър се легитимира като собственик на имота с Акт № 6601/17.02.2020 г. за частна общинска собственост, който бил съставен по надлежния ред и представлявал официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила за отразените в него факти, до оборването им по надлежния ред. Поради тези констатации съдът достига до извод за наличие на първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно имотът да е собствен на общината. Липсата на годно правно основание, на което едноличният търговец държи обекта, съдът обосновава с обстоятелството, че срокът на договореното безвъзмездно ползване от 15 години бил изтекъл на 15.10.2019 г., поради което след тази дата рибният павилион № 7 се държал без основание от него. С установяването на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС съдът е формирал краен правен извод за законосъобразност на заповедта на кмета на Община Несебър и е отхвърлил жалбата на едноличния търговец. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата до него, които се поддържат и в касационната жалба, и с тях едноличният търговец обосновава правото си на собственост върху павилион № 7. Съдът е следвало да съобрази, че според предвиденото в чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, независимо, че това е документът, с който в случая Община Несебър удостоверява правото си на собственост върху имота. След като на правото на собственост върху павилион № 7 на Община Несебър, жалбоподателят е противопоставил своето претендирано право на собственост, съдът е следвало да обсъди възраженията му в тази насока. Административният съд не е извършил съответните фактически установявания и не е анализирал заедно и поотделно ангажираните от страните по делото относими доказателства, включително и клаузите от чл. 9 и чл. 13 от договора за гражданско дружество от 06.02.2004 г., съответно, че едноличният търговец е участвал в изграждането на павилион № 7, съобразно договореното. Тази процесуална дейност е била дължима от страна на съда, защото в АОС № 2305/09.12.2005 г., с който павилион № 7 е актуван като общински, правното основание за придобиването му е чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 56 ЗОС, а доказателствата за това са: договор за съвместна дейност по чл. 357 ЗЗД от дата 06.02.2004 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 335/16.09.2004 година. Съгласно чл. 9 от договора и предмета на дейност на дружеството, за постигане на целите си, същото притежава имущество, което се състои от дялови вноски, внесени пари или други вещи или имоти, както и придобитото от дейността му. Също така, в чл. 13 страните са се договорили, че след прекратяване на дейността на дружеството собствеността върху земята и върху посочените в чл. 1, точка едно, букви "б", "в", "г" и "д" обекти ще останат собственост на Община Несебър, освен ако междувременно се извършат някакви сделки, а обектите по т. "а"(организацията, строителството и експлоатацията на едноетажни обслужващи постройки за КОО, в УПИ I-9040 от кв. 105 по плана на гр. Несебър – стара част, какъвто е павилион № 7) се предоставят за ползване на съдружниците, за срок от 15 години, заедно с прилежащите територии. От друга страна, по делото е видно, че с Решение по Протокол № 6 от 03.12.2005 г. на Общото събрание на гражданското дружество, същото е прекратено, като е решено от участниците в дружеството Община Несебър да актува всички обекти - предмет на дружествения договор, като своя собственост, а за останалите съдружници участвали в изграждането им е решено запазването правото на ползване на постройките за срок от 15 години, считано от 15.10.2004 година. На Едноличен търговец с фирма "Я. Досев" е било предоставено ползването на рибен павилион № 7, за който по делото е представен Акт за частна общинска собственост (АОС) № 2305/09.12.2005 г., и който протокол същият е подписал. Горното е от съществено значение при какви условия Община Несебър е придобила правото на собственост върху построените върху общинския терен обекти. В допълнение, в противоречие с чл. 9, ал. 4 АПК съдът не е изяснил в пълнота спора от правна страна и по – конкретно подлежало ли е на спиране административното производство по издаване на заповедта до влизане в сила на съдебното решение по повдигнатия спор за собственост, поради което и изводите му относно спорните факти – кому принадлежи правото на собственост върху павилион № 7 са необосновани, независимо, че в настоящото производство спор за собственост върху вещта, не се разрешава. Доколкото касационната инстанция не може за първи път да установява нови фактически положения, предвид изричната забрана на чл. 220 АПК и поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, които в случая са съществени, посоченото по – горе налага отмяна на постановеното съдебно решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички възражения на Едноличен търговец с фирма "Я. Досев", изложени в първоинстанционната жалба, както и доказателствата, във връзка с поддържаната от жалбоподателя теза относно липсата на фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение