Решение № 5291 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2011 г.

Решение № 5291 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Иванов Мавродиев, от гр. Симитли, против решение № 600 от 27.04.2011 г., постановено по адм. дело № 117/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Началника на 02 РУ "Полиция" гр. Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 20/2.02.2011 г. на началника на 02 РУП Благоевград, с която на Красимир Иванов Мавродиев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилна за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че дисциплинарно наказващия орган, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е разпоредил извършване на проверка и е определил служител за извършването й. В резултат на проверката е изготвена справка, от държавния служител са поискани обяснения, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразно и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норми на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 13.11.2010 г. Красимир Мавродиев като водач в състава на автопатрул, осъществяващ патрулно-постова дейност по селата на Община Симитли е излязъл на обход с технически неизправен автомобил. Техническата неизправност на автомобила, а именно изтичане на охладителна течност от кранчето за парното е била известна на служителя. Въпреки наличието на тази повреда касаторът на свой риск е излязъл на път с автомобила. С това си поведение служителят е извършил нарушение на чл. 23, ал. 4, т. 11 от Инструкция № Iз-83/31.08.1994 г. на министъра на вътрешните работи за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника на МВР, като не се е съобразил със забраната на тази разпоредба да не излиза на път с технически неизправна техника. Въз основа на правилната преценка на установените факти и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, правилно квалифицирани от административно-наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Неоснователни са доводите, че извършеното от служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР вместо като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, както и че не му е правена проверка относно изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Видно от приложената по делото типова длъжностна характеристика за длъжността, изпълнявана от касатора е, че основно изискване за заемане на длъжността е познаване на нормативните актове, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопасността на движението, поради което правилно извършеното нарушение е квалифицирано като пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че Мавродиев не бил уведомен за повредата в автомобила. Това твърдение е опровергано от всички събрани по делото доказателства в т. ч. и обясненията на касатора, дадени в административното производство, в които същият заявява: "преди да излезем на работа видях на ключовете на автомобила бележка, на която пишеше, че от кранчето на парното капе течност". Твърденията на касатора, че това не е неизправност на автомобила, тъй като същата се отстранява с доливането на вода в охлаждащата система, също са неоснователни. От събраните по делото доказателства е установено, че непрекъснатият теч на охлаждащата течност, е довело до прегряване, в резултат на което на автомобила са нанесени повреди на стойност 1073.50 лв. вероятно по-голяма от продажната стойност на автомобила. Обстоятелството дали служителят е уведомен за изтичане на вода от двигателя или не, е правно ирелевантно за извършеното нарушение, тъй като по делото е установено, че ключът за автомобила е предаден с бележка колата да не се управлява, а какъв е характера на повредата е следвало да прецени съответният технически специалист. Неоснователно се твърди и че не е установен момента, в който е настъпила повредата на автомобила. От събраните по делото доказателства е установено, че теча е започнал при предходната смяна, в резултат на което е уведомен дежурния при УП Симитли и е поставена бележка на ключовете на автомобила. Дисциплинарното наказание не е наложено за това, че повредата е настъпила по време на управлението на МПС от Мавродиев, а за това, че в резултат на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност е нарушил Инструкция № Iз-83/31.08.1994 г. на министъра на МВР за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника на МВР като е излязъл на път с технически неизправен автомобил, за което изрично е бил уведомен. Обжалваното решение е обосновано и при постановяване му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,