Решение № 6505 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2010 г.

Решение № 6505 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. на Елисавета Спасова Илиева, в качеството й на Директор на 21 СОУ "Христо Ботев"-София и 2. на Юлияна Тодорова Димитрова от гр. София против решение № 12140/16.10.2009 г. на Върховния административен съд-Седмо отделение, постановено по адм. дело № 6540/2009 г., с което е отменено решение № 35 от 26.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 175/2008 г. в частта, с която КЗД приема, че Елисавета Спасова Илиева-директор на 21 СОУ "Хр. Ботев" София е извършила дискриминация по признак "възраст" по отношение на Юлияна Тодорова Димитрова-учител по история в същото училище, като едностранно е прекратила трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и е отхвърлена жалбата на Елисавета Спасова Илиева срещу същото решение на КЗД в останалата му част-с която КЗД е установила по отношения на Юлияна Димитрова и Елисавета Иванова, че последната е осъществила "тормоз" по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 7 ДР на ЗЗД на основата на признак "увреждане" затова, че въпреки знанието за онкологичното заболяване на Юлияна Димитрова директорът Илиева с прекратяване на трудовото й правоотношение я поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с всички останали учители от същото училище. В жалбата на Директора на 21 СОУ "Христо Ботев"-София се навеждат доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решението на КЗД, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество. В жалбата на Юлияна Тодорова Димитрова се навеждат доводи за неправилност на решението в частта, с която е отменено частично решението на КЗД, поради нарушение на материалния закони необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване изцяло на решението на КЗД. Ответната страна КЗД взема становище за неоснователност на жалбата на директора на СОУ и за основателност на втората жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото по отношение на неблагоприятните за тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, състав на VII отделение на ВАС приема, че учител Димитрова не е дискриминационно третирана по признак "възраст" при сравними сходни обстоятелства от страна на директора на 21 СОУ с прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, чиято законосъобразност подлежи на контрол в рамките на общия исков процес. Преди него директор Илиева не е предприела необходимите и възможни мерки във връзка със здравословното състояние на учителя-не е отправено предложение до Димитрова за заемане на вакантната длъжност "библиотекар", предназначена за трудоустроени лица, с което проявено бездействие я е третирала по-неблагоприятно по признак "увреждане" в сравнение с други членове на учителския състав, в резултат на което са засегнати нейни права и законни интереси. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са съобразени приложимите материалноправни норми. Изводите на съда са обосновани и почиват на всички събрани по делото доказателства. Данните по преписката на КЗД не сочат за дискриминационно третиране на учителя Димитрова по признак "възраст" от страна на директора на 21 СОУ. Установено е прилагането на еднакви критерии при осъществяване на правото за еднократно прекратяване на трудови договори по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във вр. § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Същият подход е приложен и спрямо учителя Евелина Герджикова, както и при придобиване право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО и от други преподаватели в училището, което показва еднаквост на критериите в сходни ситуации спрямо преподавателския състав. Противно на твърденията на касатора Димитрова, настъпването на законно разпоредените последици от прекратяването на трудовото й правоотношение/ неполучаване на допълнително материално стимулиране и др./ не я поставя в по-неблагоприятно положение спрямо останалите преподаватели. Закрилната норма на чл. 333, ал. 1 КТ не намира приложение в хипотезата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което несъобразяването й от директора на 21 СОУ при издаване на уволнителната заповед не сочи на пряка дискриминация по признак "възраст", както правилно приема и решаващият съдебен състав. Правилно и обосновано е прието, че проявеното от директора Илиева бездействие-непредлагане на вакантната длъжност "библиотекар", предназначена за трудоустроени лица, за заемането й от учителя Димитрова, представлява по-неблагоприятно третиране по признак "увреждане" / по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗД/ в сравнение с другите членове на учителския състав, което пряко засяга правото на труд на Димитрова. Като не е изчерпала всички възможни мерки, при реализирането на които би се постигнал вариант Димитрова да продължи да работи, макар и не като учител по история, директорът е осъществил "тормоз" на основата на признака "увреждане", който се смята за дискриминация съгласно чл. 5 ЗЗД, както правилно приемат КЗД и съдът. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,