Решение № 12905 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл.10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/ при район "Подуяне" срещу решение 22 331 от 28.06.2025г., постановено по адм. дело 3401/2025г. от Административен съд София-град. С него по жалба на С. И. Ч. и А. Б. Ч. е отменено решение по протокол 10/17.12.2024г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО при район "Подуяне", с което е отказано на С. И. Ч. и неговото шестчленно домакинство да бъдат включени в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Подуяне" - Столична община /СО/, и преписката е върната на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Сердика" за ново произнасяне по заявление рег. РПД24- ГР94-1307/17.09.2024г. на С. Ч. в 14- дневен срок от получаване на преписката в изпълнение на влязлото в сила съдебното решение. С касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение по протокол 10/17.12.2024г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО. Ответниците С. И. Ч. и А. Б. Ч., с представен по делото писмен отговор на пълномощника адв. Я. Апостолова и чрез процесуалния представител в съдебно заседание, оспорват касационната жалба и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Отправя се искане до съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендирани са разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. И. Ч. и А. Б. Ч. против решение по протокол 10/17.12.2024г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО при район "Подуяне". С него е отказано на С. И. Ч. и неговото шестчленно домакинство да бъдат включени в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Подуяне" - Столична община. С обжалваното решение на Административен съд София-град, е отменено горепосоченото решение на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО при район "Сердика" и преписката е върната на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Подуяне" за ново произнасяне по заявление рег. РПД24- ГР94-1307/17.09.2024г. на С. Ч. в 14- дневен срок от влизане на решението в сила при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е счел, че издадената заповед по реда на чл.65 ЗОбС, която е дала основание за отказа, е насочена към изземване на незасторен имот, а не на общински имот, каквато е отрицателната материалноправна предпоставка на чл.5, ал.2, т.8 от НРУУРОЖТСО . Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение поради просрочие на жалбата, с която е сезиран първостепенния съд, както и поради липса на предмет, годен за оспорване. Решението на Комисията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с него непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателите. До този извод правилно е достигнал административния съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение. По този въпрос е налице и формирана съдебна практика /така например решение 13 195/ 23.10.2020г. по адм.д. 4947/20г.; решение 10874/ 04.11.2025г. по адм.д. 5535/2025г. на четвърто отделение на ВАС, и др./. Съгласно чл.10, ал.4 от Наредбата, протоколът с решението на комисията се връчва на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред кмета на района. В разглеждания случай отказът на Комисията е съобщен на жалбоподателите на 15.02.2025г. и на 16.01.2025г. е оспорен пред кмета на район "Подуяне", който с решение РПД24-ГР94-1307-/7/ от 04.02.2025г. е отхвърлил жалбата. Решението на кмета е съобщено на жалбоподателите на 07.03.2025г., като жалбата срещу потвърденото с него решение на Комисията е депозирана в АССГ на 21.03.2025г., или в предвидения в закона срок. Неснователно е и бланкетно поддържаното оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Анализирайки условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране по чл.5 от НРУУРОЖТСО, правилно административният съд е приел, че оспорващите са отговаряли на всички условия на тази разпоредба. Обоснован е изводът, че по отношение на С. И. Ч. и неговото шестчленно домакинство не е било налице отрицателното условия по чл.5, ал.2, т.8 от Наредбата, тъй като спрямо тях не е изпълнена процедура по чл.65 от ЗОбС за изземване на общинско жилище, а процедура по изземване на незастроени поземлени имоти. В решение по протокол 10/17.12.2024г. на Комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО е извършено позоваване на заповед РПД23-РД48-3/ 27.01.2023г. на кмета на СО, район "Подуяне", представена по делото, с която е наредено да се изземат частите от незастроени поземлени имоти с идентификатори [номера], находящи се в гр. софия, [адрес], общинска собственост, съобразно цитирани в заповедта актове за общинска собственост, които се държат без правно основание от С. И. Ч. и членовете на семейството му: А. Б. Ч.- съпруга, Д. С. Ч.- дъщеря, П. С. Ч.- дъщеря и Б. С. Ч.- син. Визираната заповед е за изземване на държан без правно основание недвижим имот, а в разпоредбата на чл.5, ал.2, т.8 от Наредбата законодателят е предвидил наличието на неизпълнена процедура по чл.65 ЗОбС за изземване на общинско жилище. Иначе казано, пречка за картотекиране е само процедура по изземване на общинско жилище, но не и на друг вид имот. Като е достигнал до аналогични изводи, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответниците за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Следва да им бъде присъдено такова в размер на 1 000 лв., съобразно представените доказателства за извършено плащане /договор за правна защита и съдействие от 24.09.2025г./. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,