Решение № 13302 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 2115/05.03.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2706/2023 г., с което е отменено решение 2153-15-258/04.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74 от Кодекса на труда (КТ), чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на деловодни и съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Миг изкоп ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител в приложен писмен отговор поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на на касационното оспорване.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение 2153-15-258/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания (ЗП) 3Д-1-15-01414035 от 24.08.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО по отношение на Миг изкоп ЕООД, гр. Пловдив, в качеството му на осигурител е разпоредено следното: Да се заличат данните, подадени с декларация образец 1 Данни за осигуреното лице по реда на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за лицето М. Т., от месец май до месец юли 2023 г., вкл. с код за вид осигурен 01 работещ по трудово правоотношение . С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове, след като е установил, че подадените от осигурителя данни за лицето Т. с код осигурен 01 - за работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, отразяват действителното положение съгласно сключения между страните трудов договор и изплащателните ведомости. Подписаният трудов договор е задължителен за страните, като разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. На основание чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Органите на ТП на НОИ Пловдив не са оспорили действителността на сключения трудов договор, не са инициирали съдебно производство по чл. 74, ал. 3 от КТ, а в оспрованото решение на касационен жалбоподател пред първостепенния съд субективно и без да са събрани и приложени относими доказателства е посочено в случая е налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване от г-н Т. на по-висок размер на парично обезщетение за безработица . Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Контролните органи на ТП на НОИ Пловдив са извършили проверка при ответното дружество бивш работодател и осигурител по документи и са съставили формално изискуемите документи. За времето, през което Т. е извършвал трудова дейност м. май юли, 2023 г. проверка не е извършена, от което да е установено, че работникът не полага труд. Напротив, събрани са сведения от управителя на ответното дружество и от работника, които са безпротиворечиви и от обсъждането им може да се направи извод, че за периода, сочен в решението на касационния жалбоподател, от страна на работника е полаган труд, подадени са данни за осигурен с код 01 и са внесени осигурителни вноски. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор, изпълнението и прекратяването му. Няма противопоставими доказателства, при правилно разпределена доказателствена тежест между страните, от страна на касационен жалбоподател, които да установят или да внасят съмнение, Т. да не е полагал труд за сметка на ответника по касационната жалба. На следващо място, първостепенният съд излага съображения, за които няма преки доказателства, но са изведени от контекста на административния акт. Не може да се сподели прецизност на изводите на съда, при отсъствие на въведената от него терминология, че административният орган имал предвид привиден трудов договор, сключен с цел заобикаляне на закона. Такива доказателства няма, а както се посочи, подобно съждение на касационен жалбоподател е субективно и не следва да се цени, като правно основание. Правилни са изводите на административния съд, че оспорваното пред него решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е необосновано. В случая, не е от съществено значение квалификацията на Т., за да бъде назначен на длъжността машинист, еднокофов багер . Осигурителното правоотношение е възникнало от сключването на трудовия договор. В § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието осигурено лице . Същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Следователно, основанието за възникване на осигурителното правоотношение е започване на трудова дейност, за която се следват съответните осигурителни вноски. Противно на изискванията на чл. 35 от АПК, специализираната администрация при ТП на НОИ Пловдив не е положила каквито и да било усилия да установи фактическо изпълнение или неизпълнение на трудова дейност. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО посочва от кой момент трябва да се счита за възникнало осигуряването, а това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. При тези безспорни обстоятелства, следва да се приеме, че дружеството - осигурител е имало фактическо и правно основание да подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 КСО за М. Т., доколкото той е упражнявал трудова дейност и за тях е възникнало основание за осигуряване, поради което неправилно му е предписано да ги заличи. Противно на приетото от касационен жалбоподател, трудовият договор не е сключен за да се заобиколи закона, без да е посочен кой е този закон, предвид неоспореното фактическо полагане на труд, дори без дължимата квалификация на работника. Като се позовал на заобикаляне на закона със сключения договор, касационен жалбоподател приема за правилни задължителните предписания към ответник по касационната жалба за заличаване на данни на работника. Административният съд е приел, че за да се обоснове привидност на договора, уреждащ трудовото правоотношение, следвало от страна на ТП на НОИ Пловдив да се предприемат мерки по обявяване недействителността на прекратения между страните договор. Привидността на договора, която изрично не се споменава в оспорваното пред първостепенния съд решение на касационния жалбоподател, е форма на недействителността му. Последното е относимо и когато се установи, че с договор се цели заобикаляне на закона, което е нормативно уредено и в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КТ. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ Пловдив не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение