Решение № 2010 от 23.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Влаховска от гр. София, депозирана чрез процесуален представител адв. И. Иванова, против решение 4471/01.07.2022 г., постановено по административно дело 7778/2014 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-09-376 от 15.07.2014г. на кмета на Столична община, район Люлин . Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил съдебно решение от 06.02.2020г. по адм.д. 2432/2018г. по описа на ВАС. Моли за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Претендират се направените съдебни разноски. Ответникът- кметът на район "Люлин" в Столична община, депозира писмен отговор, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като съобрази направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в производството, за които постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед РД-09-376 от 15.07.2014г. на кмета на Столична община, район Люлин , с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС е наредено да се изземе от С. Влаховска жилище, находящо се в гр. София, [адрес], което тя държи /владее/ без правно основание. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че процесното жилище е имот- частна общинска собственост, в което е било настанено под наем временно по реда на чл.22, б. б от ЗНО(отм.) четиричленното семейство на С. Влаховски. По подадено заявление за закупуване на жилището вх. ДИ-03-393/31.01.1991г. е образувана преписка ДИ-03-393/1991г. Изготвен е оценителен протокол за стойността на имота в размер на сумата от 9 705.00 лева, която е платена на 15.07.1991г., но договор за покупко-продажба на недвижимия имот не е сключен. С договор от 29.11.1990г. за продажба на държавен недвижими имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, С. Влаховска и С. Влаховски са закупили друг апартамент 181, в гр. София, [жк], [адрес], като този имот по-късно е дарен на техните децата с нотариален акт 8, том Х., нот. дело 11404/ 18.09.1991г. С писмо изх. ЖН-94-416/1/11.06.2014г., С. Влаховска е уведомена, че обитава процесния недвижим имот без правно основание и следва да го освободи, като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване по реда на чл.65 ЗОС. С настоящата заповед с РД-09-376 от 15.07.2014г. кметът на Столична община (СО), район Люлин на основание чл.65 от ЗОС е наредил жилището да се изземе от С. Влаховска. Междувременно, с решение І-25-122 от 04.01.2016г. по гр. дело 44397/2014г. на СРС, ГО, 25 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК, предявен от С. Влаховска срещу Столична община за признаване със сила на присъдено нещо, че ищцата е собственик на апартамент 65, находящ се в гр. София, [адрес], заедно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата. Съдебното решение е влязло в законна сила на 29.08.2017г. С решение 7973 от 20.12.2017г., постановено по адм. дело 9570/2017г. на АССГ, 53 състав е отхвърлен иск на С. Влаховска срещу кмета на Столична община, район Люлин , да приключи продажбата на апартамент 65, находящ се в гр. София, [адрес] по преписка ДИ-03-393/1991г. С решение 1950 от 06.02.2020г. по дело 2432/2018г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отделение, решението на първоинстанционния съд е отменено, като на основание чл.256, ал.1 от АПК, ответникът е осъден да приключи с изричен акт преписка ДИ-03-393/1991г. за продажба на жилище, частна общинска собственост, представляващо апартамент 65, находящ се в гр. София, [адрес] във връзка с подадена от С. Влаховска молба вх. ДИ-03-393/31.01.1991г. В изпълнение на този съдебен акт е постановена заповед РЛН21-РД09-75 от 10.03.2021г. на кмета на Столична община, район Люлин , с която е отказано да бъде извършена продажба на процесния недвижим имот. С решение 6117 от 27.10.2021г. по адм. дело 3338/2021г. на АССГ, 29 състав жалбата на С. Влаховска, Г. Влаховски и С. Георгиева срещу заповед РЛН21-РД09-75 от 10.03.2021г. на кмета на Столична община, район Люлин , е отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение 2563 от 18.03.2022г. по адм. дело 11762/2021г. на ВАС на РБ, ІV-то отделение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като е мотивирана чрез подробно излагане на фактически и правни основания. Посочил е, че в административното производство по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че същата е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът се е мотивирал, че в случая са налице предпоставките по чл. чл. 65, ал. 1 ЗОС, като е посочил, че имотът, чието изземване е наредено с процесната заповед, безспорно представлява общинска собственост. Относно втората предпоставка, че имотът се владее без правно основание съдът е приел, че спорът е относно наличието или липсата на правно основание се свежда до това дали наемното правоотношение съществува към момента на издаване на оспорената заповед. С оглед данните по делото съдът се е мотивирал, че към датата на издаване на оспорената заповед наемното правоотношение е било прекратено. Прилагайки диспозицията на чл. 65, ал. 1 ЗОС с издаването на процесната заповед административният орган е приложил правилно материалния закон и е постигнал неговата цел. Решението е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно е установено, че имотът се държи без правно основание от страна на С. Влаховска. В тези случаи, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС той се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно съдът е установил, че при издаване на оспорената пред него заповед е спазена законоустановената форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, разписани в чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По силата на тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание и не се използва по предназначение, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно АС- София е приел, че за упражняване на законовото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с представения по делото акт за частна общинска собственост 7816/08.02.2011 г. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил съдебно решение от 06.02.2020г. по адм.д. 2432/2018г. по описа на ВАС. Правилно съдът е установил, че след като С. Влаховска е била пренастанена във ведомствено жилище (в последствие придобила през 1990г. собствеността върху ведомственото жилище по реда на отменената НДИ), то срокът за настаняване е обвързан с разпоредбата на чл.22, б. б от ЗНО (отм.) и прекратителното условие в изпълнение на посочената законова разпоредба е настъпило, следователно е и отпаднало основанието за държане на процесния - апартамент 65, с адрес гр. София, [адрес]. Също така, съдът установил, че с решение 1950 от 06.02.2020г. по дело 2432/2018г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отделение е било отменено решението на първоинстанционния съд, като на основание чл.256, ал.1 от АПК, административният орган е бил осъден да приключи с изричен акт преписка ДИ-03-393/1991г. за продажба на жилище, частна общинска собственост, представляващо апартамент 65, находящ се в гр. София, [адрес] във връзка с подадена молба от С. Влаховска. В изпълнение на този съдебен акт била постановена Заповед РЛН21-РД09-75 от 10.03.2021г. на кмета на Столична община, район Люлин , с която било отказано да бъде извършена продажба на процесния недвижим имот. Видно от събраните доказателства по делото заповедта е в влязла в сила, тъй като оспорването й е отхвърлено с решение 6117/27.10.2021г. по адм.д.3338/2021г. на АССГ. При тези установени факти, първостепенният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза е налице ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материално-правна предпоставка имотът не се ползва на правно основание, поради което издадената заповед е законосъобразна. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,