Решение № 54 от 29.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1920/2015 г.

Решение № 54 от 29.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1920/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена на 30.03.2015 г. молба от Й. К. Х. за отмяна на влязлото в сила Решение № 390 от 12.03.2012 г. по в. гр. д. № 14/2012 г. на Окръжен съд Пловдив и потвърденото с него Решение № 3825 от 3.11.2011 г. по гр. д. № 5770/2011 г. на РС Пловдив, с което Х. е осъдена да заплати на основание чл. 213, ал. 1 КЗ-отм. на ЗАД [фирма] сумата от 1 890.84 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2011 г. и 174.32 лв. обезщетение за забава за периода 8.05.2010 г. - 28.03.2011 г. и разноски по делото. Искането е основано на твърдения, че Х. не е била уведомена за датите на разглеждане на делото от адвоката, осъществил процесуалното й представителство по реда на чл. 94 ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 Закона за правната помощ, като желанието й било да присъства на заседанията. Не получила и информация от пълномощника си за развитието на делото, в хода на което искала да ангажира доказателства, че към датата на пътното произшествие от 18.11.2009 г. е имала валидно сключена застраховка "гражданска отговорност". В откритото съдебно заседание поддържа молбата си. Не представя допуснатото й в настоящото производство доказателство за наличие на застрахователно покритие. В срока по чл. 306, ал. 3, изр. второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма], с който се оспорва основателността на искането за отмяна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 12.03.2012 г. като необжалваемо. При липса на други данни, опровергаващи твърдението на молителката за датата на узнаване на решението, следва да се приеме, че молбата за отмяна от 30.03.2015 г. е депозирана в рамките на тримесечния преклузивен срок, съобразно момента, който страната сочи - с получаване на призовка за принудително изпълнение изх. № 7782 от 9.02.2015 г. Молителката е имала качество на ответница в производството. Била е уведомена за образуването на делото и е получила препис от исковата молба на адреса си в [населено място]. Лично е депозирала на 2.05.2011 г. становището си по делото, както и на 30.05.2011 г. е поискала писмено предоставянето й на правна помощ. Била е уведомена лично и е присъствала на съдебното заседание от 20.06.2011 г. След предоставянето на правна помощ е била представлявана от определения адвокат, който се е явил в съдебното заседание на 26.10.2011 г. За постановеното от районния съд решение е уведомена на домашния си адрес. Решението е било обжалвано от нейния пълномощник, който я е представлявал на заседанието, проведено пред въззивната инстанция. При тези безспорни данни, молбата за отмяна на основание т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК е неоснователна. Изложените факти изцяло опровергават твърденията, че страната по обективни причини е била лишена от възможност да участва в делото, респ., че не е била надлежно представлявана. Отсъства нарушение на съдопроизводствени правила във връзка с призоваването й и във връзка предоставянето на поисканата от нея безплатна адвокатска защита. Вътрешните отношения между представител и представляван са неотносими към хипотезите и са извън приложното поле на основанието за отмяна поради нарушено право на участие в процеса. Несъгласието на упълномощителя с действията на адвоката му са ирелевантни и не това е смисълът, вложен от законодателя при регламентацията на нарушено право на защита и последиците от това. Липсата на контакт между представлявания и адвоката му не е равнозначно на лишаване на страната от участие в процеса и тя не може да се позовава на твърдени неправилни действия на защитника, за да предизвика отмяна на съдебно решение в хипотезата на т. 5 на чл. 303 ГПК, което основание дефинитивно е свързано с допуснати нарушения от съда. Изложеното обуславя оставяне без уважение молбата за отмяна. С оглед изхода на настоящото производство молителката следва да заплати на насрещната страна сумата 100 лв. разноски. Предвид на изложените съображения, ВКС - Търговска колегия, състав на Първо то.