Решение № 4752 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пазарджик, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П. Павлова против Решение № 5796/16.12.2025 г., постановено по административно дело № 781/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което е отменена негова Заповед № 1456/26.06.2025 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж „Паметник на Съветската армия“. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. По същество се излагат доводи за неправилна квалификация на обекта от страна на съда, като се твърди, че същият представлява строеж по смисъла на закона, поради което се иска отмяна на решението и потвърждаване на процесната заповед. Ответната страна С. Т. В., редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена по реда на чл. 225а ЗУТ, нареждаща на С. Т. В. да премахване незаконен строеж „Паметник на Съветската армия“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.214 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ XVIII-214 за търговия и услуги, кв. 8 по плана на гр. Пазарджик, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без строителни книжа. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и изслушано експертно заключение, съдът правилно е установил относимите факти, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и я е отменил, след като е установил, че обектът разпореден за премахване не представлява строеж по смисъла на закона. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, предназначението и местонахождението на процесния обект са били правилно установени, в това число и посредством извършените от вещото лице оглед и заключение, според които същият представлява каменна плоча от черен гранит с размери – ширина от 1 л.м., височина 2,60 л.м. и дебелина до 3 см., захваната за външна оргаждаща стена на сградата с 8 броя анкерни болта. Върху плочата са гравирани дата, образи и описание на историческо събитие и е поставена до 15 см. над нивото на прилежащия терен, на което ниво пред външната строителна линия, съвпадаща с уличната регулация е поставено външно стъпало с ширина от 0,16 л.м. и дължина от 2,36 л.м., изпълнено от черен гранит и запълнен с бял овален камък. Установено е, че плочата не е част от конструкцията на сградата и демонтирането й не засяга носещи елементи, както и може да бъде демонтирана и преместена без да загуби своята функционалност. Предвид тези установявания, правилен е решаващият извод на съда, за това, че паметната плоча не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, след като не е трайно прикрепена към земята, не е самостоятелна сграда или съоръжение, няма инсталации, фундамент, инфраструктурни връзки и може да бъде преместена без разрушаване. На следващо място, правилно е прието, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 62, ал. 8 ЗУТ, според която „мемориални места и обекти (паметници, паметни плочи, монументално-декоративни структури и елементи и други), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата. Действително се касае за монументален обект по чл. 62, ал. 8 ЗУТ, който в зависимост от характеристиките си и конструктивни особености може да бъде или строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ или обект по смисъла чл. 57, ал. 1 ЗУТ, но и в двата случая за неговото изграждане или поставяне е приложим разрешителен режим по реда на ЗУТ. Процесната паметна плоча не е строеж и не е преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ по предназначение, но представлява „монументално-декоративен елемент“ по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ /с което понятие си служи и чл. 62, ал. 8 ЗУТ/, за чието поставяне е било необходимо издаване на разрешение за поставяне, издадено по съответния ред. Респективно, такъв обект, когато е поставен без разрешение може да бъде предмет на заповед за премахване, но заповедта следва да е издадена по реда на чл. 57а ЗУТ, а не по реда на чл. 225а ЗУТ, като именно този пропуск обуславя материалната незаконосъобразност на процесната заповед. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е правилно, с посочените по-горе допълващи и коригиращи мотиви, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,