Решение № 9487 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2017 г.

Решение № 9487 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление /РУ/-Н. при Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Б., срещу Решение № 350/01.03.2017 г. по адм. д. № 1727/2016 г. по описа на Административен съд -Б.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в изпълнение на своите задължения, действа при условията на оперативна самостоятелност. Излага доводи, че за задържане на лицето е достатъчно да са налице само данни за извършено престъпление, а не наличието на извършено престъпление, респективно категорично доказано. Моли да се отмени съдебното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за задържане на лице. Ответникът - Г. Г. А., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АС-Б.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Г. Г. А. Заповед за задържане на лице рег. № 304зз-805/06.08.2016 г. издадена от С. Х. Б. - инспектор при РУП-Н.. Съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е установено от страна на първоинстанционния съд, че оспорената пред него Заповед за задържане рег. № 304зз-805/06.08.2016 г е издадена от компетентен административен орган - полицейски орган при РУ на МВР Н. към ОДМВР - Б., съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма. В заповедта обаче освен посочване на правното основание за задържането на лицето, липсва описание на фактическото основание за това. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В конкретния случай, като фактическо описание за задържането е посочено единствено "извършител на престъпление по ДП 304 ЗМ-1705-по описа на РУ-Н., във връзка с чл. 325 НК", което преповтаря законовата разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За прилагане на посочената норма, е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обаче не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че данни за извършено престъпление, към момента на задържането, не са се съдържали и в посочената в заповедта за задържане преписка по досъдебно производство - 304 ЗМ-1705-по описа на РУ- Н.. От съдържанието на същата съдът е констатирал, че Б. е задържан в 06,45 часа на 06.08.2016 г., а първото процесуално действие по образуваното ДП е разпит на свидетел, приключил след задържането на лицето. В унисон със събраните в хода на съдебното производство пред АС-Б. доказателства е извода на съда, че административният орган не е представил относими доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Б. престъпление, които да обосноват необходимостта от задържането му. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Б., сам явил се в полицейското управление за разпит по повод инцидент в дискотека, не са били налице, поради което изводите на АС-Б., че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Касационната инстанция намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, които са изцяло бланкетни и съдържат общи постулати за правомощията на полицейските органи. Дори и в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност, полицейският орган е бил длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не извършено в конкретния случай. Предвид изложеното, решението на Административен съд Б. е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ответника претендира присъждане на разноски, но липсват доказателства такива да са извършени в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение