Решение № 13246 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2009 г.

Решение № 13246 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 133/04.06.2009 г., постановено по адм. д. № 60/2009 г. Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на Иван Венков Александров от гр. Перник против решение № 4402093827/5.01.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ. Осъдил е Иван Венков Александров да заплати на ТП на НОИ разноски по делото в размер на 250 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Иван Венков Александров с оплакване, че е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Съдът е направил незаконосъобразни изводи относно категорията на полагания труд, като не е съобразил мястото му на работа, което било на площадката на фирма "Стомана" Перник. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата му бъде уважена, или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът се представляват от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмена защита Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество счита следното. Основателно е касационното възражение, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неизяснена фактическа обстановка по спора. По делото е установено, че Иван Александров получава пенсия ОСВ, считано от 4.07.1997 г. Със заявление от 12.05.2008 г. поискал да му бъде преизчислена пенсията въз основа на положения от него осигурителен труд за времето от 15.02.1973 г. до 1.04.1985 г., като е представил трудова книжка и удостоверение, че е бил зав. сектор ВТП, секретар по организационни въпроси и председател на КС на територията на "Стомана" Перник. Трудът му е заплащан по ведомости на ОК на ДКМС Перник и ОС на ОВТПН, но твърди, че положеният от него труд за въпросния период следва да се зачете при условията на т. 66 е от ПКТП (отм.) за втора категория, тъй като е полаган на площадката на "Стомана" Перник (бивш МЗ "Ленин"). Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Александров срещу решение № 4402093827/5.01.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ с отказ да му бъде призната втора категория труд, като е изградил мотивите си върху наличните писмени доказателства, от които е направил извод за неоснователност на оспорването. В документни по делото няма информация относно мястото на полагане на трудовия стаж за спорния период, коeто е основното твърдение на Александров. Съдът е допуснал до разпит свидетелката Кръстинка Ганчова, от чиито показания се установява, че канцелариите, в които е работил жалбоподателя са били на територията на "Стомана". При тези данни по делото неизяснен е останал релевантния за изхода на спора факт - къде е било работното място на жалбоподателя за полагане на труд Съдържанието на чл. 66е от ПКТП (отм.) включва изброяване на фирми, между които фирма "Стомана" (площадка Перник), за които на работещите в тях се признава втора категория труд. Според изречение последно, същото се признава и на работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. Следователно, от съществено значение за спора е изясняване на обстоятелството - къде е било работното място на Александров, независимо от формалното оформяне на заплащането на труда му във ведомостите на ОК на ДКМС Перник и ОС на ОВТПН. Поради това и съдът e следвало да се уважи искането на касационния жалбоподател за назначаване на експертиза за установяване въз основа на наличната документация в дружеството и всички събрани доказателства по делото дали мястото на работа на касационния жалбоподател е попадало на територията на предприятието. Действително чл. 40, ал. 1 НПОС изисква осигурителния стаж да се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 4, ал. 4 от КСО. Но в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, според която, в случаите когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК като постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,