Решение № 2371 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2009 г.

Решение № 2371 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Димитрова, против решение № 44 от 16.04.2009 г. адм. д. № 585/2009 г. на Административния съд София-град,с което е отменено Решение № К47-0324/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07BG005003H000096/14.03.2007 г. за ДДС в размер на 13102 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Аурубис България"АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Пред първоинстанционния съд предмет на оспорване е било решение на началника на Митница София, сега Митница Столична, с което е определен допълнителен размер на задължение за ДДС и лихви по ЕАД № 07BG005003H000096/14.03.2007 г. с режим "освобождаване за крайно потребление" за внесена стока "меден концентрат" от Македония, по който митническото оформяне е било извършено по цени, определени въз основа на провизорни (проформа) фактури, а не въз основа на митническата стойност по чл. 35 ЗМ - договорната и реално платена цена на внесената стока. Предвид направено оттегляне на жалбата в частта за определения размер на ДДС, производството е продължило по оспорването на законосъобразността на определената лихва за забава. За да отмени решението на митническия орган, административният съд е приел, че същият е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на чл. 27, ал. 2 АПК - към датата на издаване на оспореното решение, е налице издаден по-рано акт от същия административен орган, по отношение на същата страна и със същия предмет - Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г. на Началника на Митница София, което е предмет на оспорване пред съда преди издаване на атакуваното решение на митническия орган. Административният съд е направил извод, че наличието на издаден административен акт със същия предмет, който към датата на издаване на атакуваното решение на митническия орган е във фазата на съдебното оспорване, води до незаконосъобразност на повторно издадения административен акт. Само на това основание решението на митническия орган в обжалваната му част е отменено от АССГ като незаконосъобразно, без съдът да е изложил съображения по съществото на спора. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на ВАС, IА отделение е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033/08.02.2008 г., издадено от началника на Митница София - (сега Митница Столична), като производството по делото пред ВАС, IА отделение е прекратено. В решението си ВАС, IА отделение е приел, че уведомлението не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него само е съобщено на длъжника да заплати възникнало и неплатено вносно митническо задължение, като е указано, че при незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а ЗМ с издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ). Според съда уведомлението е част от производството по издаване на индивидуален административен акт - ППСПДВ, което автоматично на основание чл. 21, ал. 5 АПК отрича на уведомлението качеството на такъв. Прието е от съда, че издаденото уведомление няма директни правни последици за неговия адресат, поради което то не представлява индивидуален административен акт. При така възприетото от ВАС, IА отделение, следва изводът, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последващото решение на митническия орган, обжалвано пред него, а именно № К47-0324/30.04.2008 г. е незаконосъобразно в обжалваната му част, след като е прието в цитираното по-горе решение на ВАС, IА отделение, че произнасянето на съда по уведомлението е недопустимо и затова решението на съда е обезсилено. При наличие на влязло в сила решение на състав на ВАС, IА отделение, че уведомлението не е породило правни последици на индивидуален административен акт, то неправилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото последващо решение за същите задължения е незаконосъобразно. Последното представлява годен индивидуален административен акт и съдът ще следва да се произнесе по жалбата срещу обжалваната част от него по съществото на спора, каквото произнасяне липсва в атакуваното решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждането му и произнасяне от друг съдебен състав по жалбата срещу обжалваната част на решение № К47-0324/30.04.2008 г. на началника на Митница - Столична по същество. Предвид изхода на делото, на страните не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,