Решение № 2322 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2017 г.

Решение № 2322 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Е. Ю. Ч. и С. А. Г., чрез адв. Б. като процесуален представител и 2. Кмета на община Н., чрез пълномощника си юрк. Х., срещу решение № 207 от 06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 129/2017 г. по описа на Административен съд - С.. В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационните жалби - М. А. Ч., чрез адв. Д. като процесуален представител, изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира разноски.

Ответникът - С. Л. Х., не взема становище.

Постъпила е и частна жалба от М. А. Ч. против определение № 169 от 11.04.2017 г., постановено по същото дело, с което искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 107/13.03.2017 г. на кмета на община Н. е оставено без уважение. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението и претендира отмяната му.

В срока по чл. 232 АПК от ответните страни не са постъпили възражения по частната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и за правилност на обжалваното определение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди наведените доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение Административен съд - С. е отменил по жалба на М. А. Ч. заповед № 107/13.03.2017 г. на кмета на община Н., с която му е разпоредено извършване на принудително премахване на незаконосъобразно поставен преместваем обект - "метален павилион за бръснарски услуги" с размери 3.0/2.0 м. и h-2.0 м., намиращ се в гр. Н., с административен адрес: гр. Н., ул. "С. Р." о. т. 545 - о. т. 546, кв. 53 по плана на града. Заповедта е мотивирана с липса на издадено разрешение на поставяне на преместваемия обект от правоимащия административен орган и разполагането му без проведена процедура съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и чл. 56 ЗУТ във вр. с чл. 10 и чл. 16 от Наредба № 5 на общински съвет Н. за преместваемите съоръжения.

За да отмени заповедта, съдът е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради необсъждане на подаденото срещу констативния акт възражение и при неправилно приложение на закона - липса на основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като за преместваемия обект е издадено разрешение за поставянето му.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на Е. Ю. Ч., С. А. Г. и С. Л. Х..

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая адресат на оспорения административен акт е М. А. Ч. като собственик на преместваемия обект, разположен в имот - публична общинска собственост. Със заповедта се създават задължения единствено за него. Е. Ю. Ч., С. А. Г. и С. Л. Х., по чиято жалба е започнало административното производство, нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С оспорената заповед не се нарушават или застрашават техни права и интереси като собственици на съседни имоти на този, в който е разположен разпоредения за премахване метален павилион. Те не са нейни адресати, а претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера, което не обосновава участието им в производството по оспорване на заповед за премахване на преместваем обект, поставен от друго лице. Поради това посочените лица неправилно в нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК са конституирани от съда като заинтересовани страни в първоинстанционното производство.

По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на Е. Ю. Ч., С. А. Г. и С. Л. Х.. Следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото - прекратено спрямо тях.

В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че за преместваемия обект, предмет на оспорената заповед, е налице разрешение за поставянето му, обективирано в служебна бележка от 06.08.2004 г. С влязло съдебно решение по адм. дело № 304/2008 г. на Административен съд - С., оставено в сила с решение по адм. дело № 9936/2009 г. на Върховния административен съд, е отменена заповедта на кмета на община Н. за отмяна на разрешението за поставяне на процесния павилион. Косвен съдебен контрол върху издаденото разрешение е недопустим в това производство. Констатации, че същото е с изтекъл срок не са направени в оспорената заповед. Освен това постановените на същото правно основание и при същите фактически обстоятелства две предходни заповеди за премахване на преместваемия обект, са отменени с влезли в сила съдебни решения.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнена хипотезата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ, на която се позовава административният орган. Наличието на други предпоставки, изброени в разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, които да съставляват основание за премахване на премествания обект, не са изследвани и не са констатирани в заповедта. Ето защо, твърденията, че преместваемият обект е поставен на място, различно от посоченото в служебната бележка, което е в противоречие с издаденото разрешение, не подлежат на разглеждане в това съдебно производство. Такива фактически установявания не се съдържат в оспорената заповед, а наличието им би обосновало приложението на друго основание за премахване, каквото в случая липсва. Съдът не може да допълва или замества волята на административния орган.

По изложените съображения решението, с което е отменена оспорената заповед, е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

1. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на М. Ч. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като не са налице условията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК.

Определението е правилно.

Изводът на административния съд за липса на основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед за премахване на преместваемия павилион, е законосъобразен. Частният жалбоподател не е установил, че в резултат на предварителното изпълнение би последвала значителна или трудно поправима вреда. Приложените към частната жалба доказателства също не установяват обстоятелства, обосноваващи причиняването на евентуални вреди по вид и размер. Като е отхвърлил искането на оспорващия в първоинстанционното производство за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение