Решение № 1108 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2016 г.

ВАСVI отделение27.01.2017 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8121 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9675/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, II състав. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане -Л." гр. С., със седалище в гр. С., ж. к. "Л.", ул. 309, да заплати на С. С. М. от гр. С., ж. к. "Л.", бл. ..., вх. ..., ет. III, ап. ..., сумата 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1108 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1802/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Л." гр. С. срещу решение № 8121 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9675/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, Т. отделение, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. О. С. С. М. от гр. С., чрез адвокат М., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8121 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9675/2015 г., решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил заповед № 92-ЗСПД- 2561 от 10.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Л." гр. С., потвърдена с решение № РД 01-419 от 14.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане С.-град и е върнал преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Л." гр. С. за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 92-ЗСПД-2561 от 27.07.2015 г. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК бе констатирано, че съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, по следните съображения: По същество касаторът релевира оплаквания свързани с неправилно приложение на нормата на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). По първоначалното дело не е било спорно, че С. С. М. от гр. С. е майка на роденото на 15.07.2015 г. дете Н. Д. М.. Майката е редовна студентка в Университет "Проф. д-р А. З." гр. В., специалност "Организация и управление на туристическото обслужване". М. е осигурено лице, което на 27.07.2015 г. е подало молба-декларация за отпускане еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД. Спорът се свежда до приложимата редакция на цитираната норма. Към момента на подаването на молбата-декларация - 27.07.2015 г., е бил в сила текстът на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в редакцията му изм., бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г. С изменението на цитираната норма в ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., в т. 4, е въведено като предпоставка за отпускане на помощта, майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е материалноправна. В конкретния случай правото на М. да получи еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало и е било упражнено при предходната редакция на цитираната правна норма, на която с § 25 ПЗР на ЗИДЗСПД, обн. ДВ, бр. 57 от 2015 г., не е придадено обратно действие. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая административният орган неправилно е приложил последваща редакция на материалноправна норма към правоотношения възникнали преди влизането й в сила, поради което правилно заповед № 92-ЗСПД-2561 от 10.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане-Л." гр. С. е била отменена с оспореното решение. Последното не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Пред вид изхода по спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2