Решение № 5308 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 612/2019 г.

Решение № 5308 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 612/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от С. Г. против Решение № 6760/19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9167/2018 г. по описа на Административен съд С. - град. С. същото е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-21-375/30.07.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С. град, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-21-00401641/20.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – С. град, чрез юрк. Велкова оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли на това основание да се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Г. против Решение № 1040-21-375/30.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – С. град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00401641/20.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на направените разходи за хранене от фонд ОЗМ, разходи за нощувки от фонд ОЗМ, разходи за диагностични и терапевтични процедури от фонд ОЗМ, за събиране на суми за периода 25.07.2017 г. до 03.08.2017 г. в размер общо на 441,13 лв. - главница и лихва. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване е издадено Разпореждане № РВ-3-21-00401641/20.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – С. град. С. същото е разпоредено С. Г. да възстанови направените разходи за хранене от фонд ОЗМ, разходи за нощувки от фонд ОЗМ и разходи за терапевтични и диагностични процедури от фонд ОЗМ, представляващи сумата от 441. 13 лева /главница и лихва/ за периода 25.07.2017 г. – 03.08.2017 година. Към момента на постановяване на разпореждането е извършена служебна проверка в регистъра на трудовите договори, при която е установено, че е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключен трудов договор считано от 01.02.2017 г., както и че правоотношението между страните е прекратено считано от 17.07.2017 година. При горната фактическа обстановка е прието, че С. Г. е ползвала неправомерно помощи за рехабилитация и профилактика за посоченият по-горе период. Решението на Административен съд С. - град е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба по Кодекса за социалното осигуряване. В съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 13в, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ парични помощи за профилактика и рехабилитация се отпускат на лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. От съдържанието на цитирания текст се извежда извод, че правото на тези парични помощи възниква за осигурени лица, които отговарят и на изискването за 6-месечно осигуряване, т. е. предпоставките са кумулативно посочени и при липсата на всяка една от тях, правото не възниква. Според § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 10 КСО изрично е казано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и продължава до прекратяването й. За периода от 25.07.2017 г. до 03.08.2017 г. г-жа Граматикова е ползвала програмата на НОИ "Профилактика и рехабилитация", но тя не е била осигурено лице, поради прекратяване на трудовия й договор считано от 17.07.2017 г., обстоятелство, за което не е уведомила органите по социално осигуряване. Помощта е ползвана неправомерно, поради което лицето дължи връщане в размер на претендираната главница и начислената върху нея лихва. Отговорността за неправомерно получените обезщетения правилно е реализирана по реда на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, възприет като алтернативна възможност за органите на НОИ в хипотези, при които няма причинени щети от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, а са налице недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,