Решение № 16333 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2019 г.

Решение № 16333 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Севдалинова от [населено място], [област], срещу решение № 6/11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 193/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 година на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр. Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН] от 26.05.2017 година, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ, с което на основание чл. 102, ал. 1 КСО е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено от 19.04.2017 г. в размер на 478, 35 лева. Ответникът – директор на ТП на НОИ – гр. Ловеч, в писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административният съд Ловеч е отхвърлил жалбата на С. Севдалинова против решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 26.05.2017 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч, с което на същата е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.04.2017 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1 от КСО, по заявление, подадено на 19.04.2017 г., в размер на 478. 35 лева при зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 02 години, 02 месеца и 26 дни; от втора категория труд 20 години, 00 месеца и 22 дни; от трета категория труд – 14 години, 03 месеца и 09 дни. Посочено е, че общият й осигурителен стаж, на основание чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд възлиза на 43 години, 01 месеца и 00 дни; посочено е още за времето: 01.01.1994 – 31.12.1996 г. и 01.01.1997 - 31.12.2009 г. индивидуален коефициент – 1. 497 и средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2011 - 10.2012 г. – 614. 46 лева. При последвалото оспорване на това разпореждане по административен ред пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч, е отхвърлил жалбата на С. Севдалинова с мотивите, че в разпореждането от 26.05.2017 г. пенсионният орган правилно е взел предвид определения с разпореждане № [ЕГН] от 11.03.2016 г. индивидуален коефициент 1. 497 и осигурителния доход, от който е изчислен същият, въз основа на влезлите в сила съдебни решения. Приел е още, че правилно е определил и съответно изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Севдалинова. За изясняване на делото от фактическа страна съдът се е позовал на допуснатата експертиза, според която се установява, че правилно е определен от пенсионния орган и средномесечния доход за страната за периода от 01.01.1997 година до 31.12.2009 година /476, 88 лева/, както и средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НОИ за същия период /300, 83/. Експертът е заключил, че размерът на пенсията, посочен в разпореждане № [ЕГН] от 26.05.2017 г., потвърдено с решение № 1040-10-25/18.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, е вярно определен по представените документи, удостоверяващи тези факти. Първоинстанционният съд е извел извод, че размерът на пенсията е изчислен и определен от пенсионните органи в съответствие с нормативните изисквания на чл. 70 от КСО, чл. 100 от КСО и чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и тя е установена в дължимия й размер. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора относно нарушение на материалния закон при определяне размера на пенсията й, поради неправилно изчисляване на осигурителния й доход за периода 01.01.1997 г. до 31.12.2009 г., както и средномесечният осигурителен доход за страната, обявен от НОИ за същия период. Съгласно чл. 70, ал. 4 КСО, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; от 1 януари 2019 г. – съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец. В касационната жалба се излагат доводи, че всичко, което пише в съдебното решение е вярно, но било базирано на документи с невярно съдържание. Така наведените оплаквания са неоснователни. Оспорването на документи с невярно съдържание става по определен процесуален ред, който не е използван от касационната жалбоподателка. Фактическите констатации на съда в оспореното съдебно решение почиват на събраните по делото доказателства и заключението по назначената експертиза, обсъдени по отделно и в съвкупност. Правните изводи съответстват на приложения материален закон. По основния спорен въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта, настоящият състав споделя изводите на съда, че на жалбоподателката Севдалинова законосъобразно не е преизчислен осигурителен доход и не е определен нов индивидуален коефициент, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3-5 от КСО, а е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж в съответствие с чл. 21, ал. 1 от НПОС, въз основа на който е определен нов размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО. В процесния случай това е допълнително положен стаж след пенсионирането за времето от 25.08.2015 г. до 18.04.2017 година, като новият размер на пенсията е определен от датата на заявлението, а именно 19.04.2017 година. Що се отнася до размера на индивидуалния коефициент от 1. 497 и осигурителният доход, от който е изчислен същият, спорните въпроси са решени с предходни административни актове, потвърдени по съдебен ред с влязло в сила решение по адм. дело № 160/2016 година на Административен съд - Ловеч, приложено към делото. Както вече се посочи, с атакуваното разпореждане № [ЕГН] от 26.05.2017 г. в настоящото производство на Севдалинова не е определен нов индивидуален коефициент, съгласно чл. 70, ал. 3-5 КСО, а единствено е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж съгласно чл. 21, ал. 1 от НПОС, въз основа на който е определен нов размер на пенсията. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,