Решение № 7676 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13932/2012 г.

Решение № 7676 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13932/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 2004 от 29.08.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1845 по описа за 2010 г., в частта му, с която по жалба на Стефка Димитрова Георгиева, в качеството й на Едноличен търговец "Стефания - Стефка Георгиева" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Н. Вапцаров" № 143, ет. 5, вх. Б, ап. 13, е отменен Ревизионен акт № 161000165 от 10.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 508 от 12.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 03 и 06.2004 г., м. 03.2005, м. 03, 09, 10 и 12.2006 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 23 760 лв. и са начислени съответни лихви по фактури на ЕТ "Таком Стоянка Семчова" гр. Лом, ЕТ "Булсар - Радослав Иванов" гр. София, "Орион ЗШ" ООД гр. София и "София Билд Метал" ЕООД гр. Самоков. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки на строителни услуги. Последващите облагаеми доставки с аналогичен на процесния предмет, извършени от ревизираното лице, били само косвено доказателство за реалността на доставките; имало разминаване в датите на процесните и последващите доставки. Не било доказано извършването на доставките именно от посочените във фактурите доставчици при липсата на доказан за доставчиците технически и персонален капацитет. Поддържа се, че решението е неправилно и в съответната част за разноските, с която дирекцията е осъдена да заплати деловодни разноски, съобразно отменената част на РА, въпреки, че отмяната на акта е станала в резултат на доказателства, които е могло да бъдат представени и в ревизионното производство, но не са били представени тогава. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Стефка Димитрова Георгиева, в качеството й на Едноличен търговец "Стефания - Стефка Георгиева", чрез адв. Боева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е основателна единствено относно оспорената част на решението, с която се присъждат разноски на жалбоподателката, поради следното: Спорът е бил по реалността на доставките на строителни услуги, фактурирани от ЕТ "Таком Стоянка Семчова" гр. Лом, ЕТ "Булсар - Радослав Иванов" гр. София, "Орион ЗШ" ООД гр. София и "София Билд Метал" ЕООД гр. Самоков на ревизираното лице като първа предпоставка за признаване на получателя по фактурите на право на данъчен кредит. Обосновано на събраните по делото доказателства, задълбочено анализирайки всяка от процесните фактури и представените към нея доказателства за реалността на доставките, първоинстанционният съд е направил убедителни фактически изводи за реалност на описаните в отменителната част на решението фактури на посочените доставчици. В ревизионното производство не са направени констатации, нито са събирани доказателства за различни от посочените доставчици, извършители на процесните СМР. Без оспорване в съдебното заседание от 20.02.2012 г. от административния съд е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което е установило пълно съответствие между фактурираните строителни услуги и последващи облагаеми доставки на ревизираното лице със същия предмет като на конкретно посочени обекти е налице резултатът от процесните строителни услуги. Оспорване на експертизата едва с касационната жалба е недопустимо. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че доказателствата за реалността на доставките не следвало да се имат предвид, защото са представени едва в съдебната фаза на оспорване на РА. Представените при това оспорване частни свидетелстващи и диспозитивни документи правилно са преценени от първоинстанционния съд съвкупно със заключението на техническата експертиза, още повече, че представените доказателства не са били оспорени пред първоинстанционния съд. В случай, че тезата на касатора се приеме за вярна, тя би обезсмислила съдебното оспорване на РА, ако в това производство имаше забрана за представяне на нови доказателства по спорните факти. Неоснователно е и касационното оплакване за съобразяване на последващите облагаеми доставки на ревизираното лице с процесния предмет, тъй като тези доставки са взети предвид при доказан реално резултат от строителните услуги на конкретни строителни обекти, след оглед на вещото лице по техническата експертиза. При тези факти, отказът на правото на данъчен кредит само поради недоказване на технически и персонален капацитет от страна на преките доставчици би бил неоправдано санкциониране на добросъвестния получател по облагаеми доставки поради неизпълнение на задължения за представяне на доказателства от страна на неговите доставчици. Решението е неправилно единствено в частта му, с която на жалбоподателката са присъдени 3 426 лв. разноски. Основателно касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Представените доказателства за последващи доставки с предмет строителни услуги, съвпадащи с процесните, действително е могло да бъдат представени от ревизираното лице преди съдебното оспорване на РА, тъй като това са доказателства, с които лицето следва да е разполагало преди това оспорване и само от него е зависело запознаването на органите по приходите с тях. Решението следва да се отмени като неправилно единствено в посочената част, а в останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение