Решение № 13139 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2015 г.

Решение № 13139 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 191, ал. 5 и чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Лилия Георгиева Терзиева - Владимирова, от гр. София срещу решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет.

С обжалваното решение Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възражението на Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова - съдия в Районен съд гр. Пещера против недопускане за участие в конкурс за преместване в районните съдилища, обявен с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 27/21.05.2015 г.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателката - Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 АПК, чл. 35 АПК, чл. 37 АПК, чл. 191 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В допълнително становище към жалбата посочва, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за съдебната власт, тъй като Комисията по предложенията и атестирането (КПА) не е компетентна да внесе проект за решение по този въпрос. Посочва още, че атакуваното решение е издадено в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗСВ. Намира, че въвеждането на забрана за участие във вътрешен конкурс за преместване на младши съдия е незаконосъобразно и дискриминационно по признака обществено положение.

1. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Росалина Димитрова изразява становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност и за неоснователност на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Възраженията за недопустимост обосновава с необходимостта от правоприлагане по аналогия на закона на чл. 187 ЗСВ вр. с чл. 46, ал. 2, предл. първо от Закона за нормативните актове (ЗНА), отчитайки липсата на регламентация в раздел II "а" от глава девета на Закона за съдебната власт за оспорване на акта на Висшия съдебен съвет, с който той се произнася по възражения по чл. 191, ал. 5, изр. трето ЗСВ. Позовава се на определение № 3106/20.03.2015 г. по адм. дело № 15485/2014 г. на Върховния административен съд - петчленен състав и на определение № 7379/28.05.2012 г. по адм. дело № 5712/2012 г. на Върховния административен съд - петчленен състав.

При условията на евентуалност обосновава становище за неоснователност на оспорването досежно обжалваното решение като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в писмени бележки към делото.

II. По допустимостта на жалбата:

1. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

1. По възражението за просроченост на жалбата:

Съгласно чл. 36, ал. 1, предл. първо ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им.

Визираната разпоредба урежда обща клауза за обжалване решенията на Висшия съдебен съвет. Всички изключения от нея, както и всички случаи на изключване на решения на Висшия съдебен съвет от съдебен контрол следва да бъдат изрично уредени.

Съгласно чл. 191, ал. 5 ЗСВ списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса. В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците, кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет.

Законодателят е спрял до тук с нормативната уредба на този правен институт. Не е допуснал препращане към сходни съществуващи институти (чл. 193, ал. 6 ЗСВ) не е уредил изрично необжалваемост на решението на Висшия съдебен съвет по чл. 191, ал. 5 ЗСВ.

Верни са констатациите на процесуалният представител на Висшия съдебен съвет, че липсва специална законова уредба досежно обжалваемостта на крайния акт на кадровия орган на съдебната система във връзка с приключване на процедурата по чл. 191 ЗСВ подобно на тази за конкурсите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, уредена в чл. 187 от раздел II от глава девета на Закона за съдебната власт, но отчитайки наличието на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, предл. първо ЗСВ настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение не може да приеме, че този законодателен пропуск е довел до празнота в правото и необходимостта от правоприлагане по аналогия на закона.

Спорът следва да бъде разгледан по общия ред за атакуване актовете на ВСС и съгласно разписаните в него правни норми.

При тези съображения и отчитайки факта, че жалбата на Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова, от гр. София срещу решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет е подадена в предвидения по чл. 36, ал. 1 ЗСВ 14-дневен срок от съобщаването на атакувания акт, Върховният административен съд, шесто отделение намира същата за процесуално допустима и във връзка с тази абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване.

Уеднаквяването на правния режим за контрол на актовете на ВСС във връзка с недопускането на кандидати до участие в конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт не може да бъде реализирано по пътя на правоприлагането по аналогия, а единствено чрез изменение на закона в тази му част.

Цитираните определение № 3106/20.03.2015 г. по адм. дело № 15485/2014 г. на Върховния административен съд - петчленен състав и определение № 7379/28.05.2012 г. по адм. дело № 5712/2012 г. на Върховния административен съд - петчленен състав не са постановени във връзка с настоящия правен спор и поради изложените по-горе съображения и съгласно чл. 235, ал. 2 АПК не са задължителни за настоящия състав на Върховния административен съд.

III. Фактите по спора:

За да се произнесе по същество Върховният административен съд установи от фактическа страна следното:

В съответствие с разпоредбата на чл. 189 ЗСВ Висшият съдебен съвет е обявил със свое решение по т. 5.1 от протокол № 27 от заседанието си на 21.05.2015 г. 70 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища. С решение по т. 5.2 от посочения протокол е обявил 40 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища, които да се заемат след конкурс за преместване чрез събеседване и след конкурс за първоначално назначаване. С решение по т. 6.1 от протокол № 27 от заседанието си на 21.05.2015 г. Висшият съдебен съвет е обявил на основание чл. 189, ал. 1, във връзка с чл. 180 от ЗСВ, конкурс за преместване чрез събеседване за заемане на 32 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища, като за Софийския районен съд е обявен конкурс за 6 свободни длъжности. Посочените решения са обнародвани в бр. 39 на Държавен вестник от 29.05.2015 г. и са публикувани в бр. 123 на вестник "Новинар" от 29.05.2015 г., както и на страницата на ВСС в интернет.

Жалбоподателката е подала заявление за участие в конкурса вх. № 8/12 от 5.06.2015 г.

От приложената по делото административна преписка се установява, че Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова е назначена на длъжност "младши съдия" в Окръжен съд - Пазарджик, считано от 25.06.2013 г. с решение на ВСС по т. 5.19 на Протокол № 24 от заседанието, проведено на 20.06.2013 г., а с решение по т. 2.17 на Протокол № 35 от 18.06.2015 г. в качеството си на младши съдия в Окръжен съд - Пазарджик е назначена на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Пещера, считано от 26.06.2015 г. Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова е встъпила в изпълнение на длъжността "младши съдия" в Окръжен съд - гр. Пазарджик на 25.06.2013 г. и в изпълнение на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Пещера на 26.06.2015 г. По тези факти страните не спорят и същите бяха обявени за безспорни с определение в съдебното заседание от 3.11.2015 г.

С решение по т. Р-3 от протокол № 38 от заседание, проведено на 21.07.2015 г. КПА не е допуснала жалбоподателката до участие в конкурса за преместване на съдии в районните съдилища. В съответствие с изискванията на чл. 191, ал. 4, ал. 5 изр. първо и второ ЗСВ, списъците с допуснатите и недопуснатите до участие в конкурса кандидати са били обявени на страницата на ВСС в интернет на 22.07.2015 г. Като основание за недопускане на Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова е посочено: "При извършване на проверка по реда на чл. 191, ал. 3 ЗСВ във вр. с чл. 30 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, се установява, че кандидатът към датата на подаване на документите (5.06.2015 г.) заема длъжността "младши съдия", чийто статут е уреден с разпоредбите на чл. 238 и сл. ЗСВ. За него законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 243 ЗСВ друг ред за назначаване след изтичане на двугодишния срок по чл. 240 ЗСВ, без провеждане на конкурс. Обявеният с решение на ВСС по протокол 27/21.05.2015 г. конкурс е за преместване чрез събеседване за заемане на свободните длъжности "съдия" в районните съдилища по смисъла на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ. С оглед така извършената преценка за изпълнение изискванията на закона към меродавния момент, а именно датата на подаване на заявлението КПА счита, че е налице основание за недопускане на кандидата до участие в конкурса".

Жалбоподателката е упражнила правото си предвидено в чл. 191, ал. 5, изр. трето ЗСВ и в преклузивния тридневен срок е направила писмено възражение.

Възражението е разгледано от КПА на заседанието й, проведено на 28.07.2015 г. и с решение по т. Р-21 - 21.1, комисията е предложила на ВСС да го остави без уважение. Изложила е подробни мотиви.

С решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възражението на Лилия Георгиева Терзиева - Владимирова - съдия в Районен съд гр. Пещера против недопускане за участие в конкурс за преместване в районните съдилища, обявен с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 27/21.05.2015 г. Решението е подкрепено единодушно от присъствалите на заседанието 24 членове на ВСС.

IV. По съществото на спора:

Върховният административен съд, при посочените факти и след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, намира жалбата на Лилия Георгиева Терзиева - Владимирова, от гр. София срещу решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет за неоснователна.

1. По компетентността на органа:

Висшият съдебен съвет в качеството си на постоянно действащ орган на съдебната власт е действал в рамките на своите правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗСВ, в надлежен състав и в качеството му на колективен орган е постигнал оспореното решение с изискуемото по закон мнозинство. Налице са изискванията за кворум и явно гласуване съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ.

1. По спазването на установената форма на акта:

Решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59 АПК при съобразяване на фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 изр. второ ЗСВ, че за негови мотиви се смятат изложените такива от вносителя на предложението.

В решение по т. Р- 21.1 и 21.2 от протокол № 39 от заседание на Комисията по предложенията и атестирането, проведено на 28.07.2015 г. са изложени мотивите за отказа и са обсъдени възраженията на жалбоподателката по недопускането й до конкурса за преместване в районните съдилища, обявен с решение на ВСС по протокол 27/21.05.2015 г.

Оспореното решение е издадено при наличието на подготвителни документи и изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - Тълкувателно решение № 16/1975 г. ОСГК на ВС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че приемането на оспореното от нея решение е във връзка с подадено възражение по смисъла на чл. 191, ал. 5 изр. последно ЗСВ, поради което изрично уредените хипотези от нормата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ са неприложими към изискването за мотивиране на акта. Произнасянето на ВСС по възражението, отправено до него на основание чл. 191, ал. 5 изр. последно ЗСВ не се отличава по своята правна природа от останалите актове на ВСС по начин, който да направи неприложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, към решението на кадровия орган по възражение срещу недопускане до участие в конкурс.

1. По спазването на административнопроизводствените правила:

Уредбата на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в Раздел II "а" от Глава "Девета" на Закона за съдебната власт.

Съгласно чл. 191 ЗСВ кандидатът за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 ЗСВ подава документи във Висшия съдебен съвет като тяхната проверка се извършва от Комисията по предложенията и атестирането. Фактите по спора сочат, че помощният орган на ВСС е реализирал своите правомощия в предвидените срокове, обезпечавайки провеждането на конкурсната процедура.

Не са налице твърдените нарушения на чл. 35 и чл. 37 АПК.

Относимите за случая факти и обстоятелства са изяснени с надлежните доказателства, касаещи кариерното развитие на магистрата през годините и съобразно тях е обоснован издадения отказ за недопускане до участие в обявения с решение на ВСС по протокол 27/21.05.2015 г. конкурс за преместване в районните съдилища.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че Комисията по предложенията и атестирането не е компетентна да бъде вносител на предложението във връзка с възражението по чл. 191 ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането действа като помощен, несамостоятелен орган, който не е в йерархична зависимост от ВСС и нейните функции са свързани с обезпечаване на законосъобразното провеждане на конкурсната процедура, администрирайки я (чл. 38 ЗСВ), поради което именно тя е компетентна да внесе възражението по чл. 191 ЗСВ.

Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСВ членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане на заседанията и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. Предложението на КПА е от 28.07.2015 г. и е изготвено в рамките на разумния срок. Внесено е на последното редовно заседание на кадровия орган преди съдебната ваканция. Единодушната му подкрепа и липсата на възражения от членовете на ВСС сочи, че същите са имали възможността да се запознаят с него и да изразят независимо и компетентно своята воля.

Допуснатото закъснение от един работен ден не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не влияе върху законосъобразността на оспорения акт.

1. По прилагането на материалноправните разпоредби:

Съгласно чл. 191, ал. 1 ЗСВ кандидатът за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 ЗСВ може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 ЗСВ за обявената свободна длъжност.

Към момента на обявяване на конкурса, към момента на подаване на документите и към момента на изтичане срока за подаване на документите Лилия Георгиева Терзиева-Владимирова е заемала длъжността "младши съдия" в Окръжен съд - Пазарджик.

С нормата от чл. 191 ЗСВ са изчерпателно изброени длъжностите, които следва да заемат лицата, за да могат да участват в конкурса за повишаване и преместване в органите на съдебната власт. Това са длъжностите "съдия", "прокурор" и "следовател". Сред тези длъжности не са посочени длъжностите "младши съдия" и "младши прокурор". Разграничението е детерминирано от различията в професионалния статус между редовите магистрати и младшите магистрати.

Меродавният момент за наличие на качеството редови магистрат е датата на обявяване на конкурса, респ. срока за подаване на документите за участие в него, в случай че в този срок лицето е придобило качеството на редови магистрат (съдия, прокурор или следовател).

Съгласно чл. 243 ЗСВ след изтичането на срока по чл. 240 ЗСВ младшият съдия се назначава на длъжност съдия в районен съд без провеждане на конкурс. Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Законодателят е предвидил специален ред за назначаване на младши съдии, при който няма значение юридическия стаж, който те притежават. С визираното правило кариерното развитие на тези съдии като редови магистрати в съдебната система е гарантирано и се реализира по този законов ред. Точно поради това при определяне на свободните бройки за заемане чрез конкурс ВСС не е обявил свободната длъжност в Районен съд - гр. Пещера, за да осигури назначението на жалбоподателката Терзиева - Владимирова. Посочената процедура визира привилегия, а не дискриминация по признак обществено положение.

В глобален план тя е част от политиката по кадровото обезпечаване и функциониране на съдебната система.

Приложената по делото съдебна практика (решение № 9713/4.07.2012 г. по адм. дело № 13828/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение), на която се позовава жалбоподателката не подкрепя доводите развити в жалбата. Съдът е приел, че по реда на конкурса за повишаване в длъжност и преместване могат да кандидатстват само съдии, прокурори и следователи, но не и младши съдии, за които е предвиден друг ред за назначаване - този по чл. 243 ЗСВ.

1. По съответствието на акта с целта на закона:

Оспореното решение на Висшия съдебен съвет не противоречи на целите на закона. То е съобразено с оповестените от кадровия орган критерии по прилагане на закона и постигане на целите му при провеждане на конкурса за преместване на съдии в районните съдилища.

Предвид изложеното, решение по т. 15, от Протокол № 44/30.07.2015 г. на Висшия съдебен съвет е законосъобразно, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съобразявайки изхода на спора, в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени заявените от Висшия съдебен съвет разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на ВАС, Върховният административен съд определя на сумата от 300,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение