Решение № 3568 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2020 г.

Решение № 3568 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица], № 1, представлявано от управителя Н. Котов, срещу решение № 4742/27.08.2020 г., постановено по адм. д. № 4186/2019 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221017005145-091-001 от 17.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 85 от 15.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че издадените и подписани от Р. Байрактарова, ЗИЗВР от 16.11.2017 г. и заповед № Р – 22221017005145-023-001 от 16.01.2018 г., с която ревизионното производство е спряно, считано от 16.01.2018 г. са извън периодите на валидност на електронният й подпис. В тази връзка твърди, че срокът на ревизията не е продължен валидно и е изтекъл на 21.11.2017 г., като на тази дата е било преклудирано и правото на приходните органи да извършват процесуални действия по събиране на доказателства, като е започнал да тече срока за съставяне на РД. Защитава тезата, че всички доказателства събрани след срока на ревизионното производство следва да бъдат изключени от списъка на доказателствата, като конкретно сочи, протокол № 1088082/19.06.2018 г., с който е присъединен отговорът на отправено запитване към гръцката данъчна администрация във връзка с обмен на информация СКАК. Излага също, че отправеното запитване е във връзка с друго ревизионно производство и не касае ВОД, осъществен от [фирма]. Аргументира подробни съображения, обосноваващи наличие на ВОД към дружеството TRANS COMMERCE M. I. K. E. – Гърция. Счита, че необосновано съдът не е кредитирал заключението по ССчЕ. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Соколова, оспорва основателността на жалбата в открито съдебно заседание проведено на 17.02.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд – София – град е бил Ревизионен акт № Р-22221017005145-091-001 от 17.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 85 от 15.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, относно допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност за периода м. 04, м. 05 и м. 06.2017 г. в размер на 281 250. 32 лв., ведно с лихва за забава в размер на 38 824. 40 лв., поради непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ по издадени от [фирма] 18 бр. фактури към гръцкото дружество TRANS COMMERCE M. I. K. E. За да постанови обжалваното решение от обективна страна съдът е приел за установено, че допълнително установените задължения на [фирма] са формирани вследствие на оспорени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към TRANCE COMMERCE. M. I. K. E. Гърция, VAT EL80078425, в размер на 1 406 256, 58 лв., поради което в хода на ревизията е прието, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната и е начислен ДДС в размер на 281 250, 32 лв. В хода на ревизията е констатирано, че за доказване реалността на доставките към гръцкия контрагент и начисляването на ДДС от гръцкото дружество е отправено запитване към гръцката данъчна/приходна администрация във връзка с обмен на информация /СКАК/, в хода на друго ревизионно производство, като отговорът е приобщен към процесното производство с протокол № 1088082/19.06.2018 г. Установено е, че гръцкото дружество е започнало своята дейност на 12.12.2016 г. Същото развива дейност в областта на търговията на едро със замразени храни, която е обявена като негова основна дейност. Едноличен акционер в гръцкото дружество е А. Димитров с данъчен номер в Гърция[ЕИК] - български гражданин. От гледна точка на гръцкото данъчно законодателство А. Димитров е бил длъжен да определи свой данъчен представител в Гърция. Първоначално като представител на посоченото лице е определен гръцкият гражданин Pegios Alexandros, същият е бил и счетоводител на гръцкото дружество. Посочено е, че от 04.10.2017 г. Pegios Alexandros е прекратил правоотношенията си с гръцкото дружество, включително ангажимента си като негов счетоводител. Седалището по закон на дружеството в Гърция е на адрес 12, Paparigopoulou, пощенски код 54630, в [населено място]. Собственик на помещението е Constantinos Ntinopoulos. Съгласно декларация на Ntinopoulos, А. Димитров е наел офиса през м. 12.2016 г. и е преустановил наемното правоотношение през 08.2017 г. На 16.03.2018 г. гръцките данъчни власти са извършили проверка на място на декларирания адрес на гръцкия търговец. При проверката е установено, че дружеството никога не е извършвало дейност там и ревизорите не са били в състояние да установят контакт с данъчния представител или служителите на дружеството. След извършен анализ на представените от ревизираното лице доказателства – международни товарителници, органа по приходите и съдът са приели, че в тях не се съдържат съществени реквизити – липсват данни за дата и място (адрес) на получаване на стоките, стоките не са идентифицирани конкретно по вид и количество. Прието е също, че са налице данни за знание у задълженото лице, че чрез декларираните ВОД към TRANS COMEMERSE M. I. K. E. то е взело участие в данъчна измама, тъй ВОД не са реално осъществени. В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните, което не е кредитирано от съда. Обсъдени са свидетелските показания на лицето Давидкова, бивша служителка на ревизираното дружество, от което съдът е приел, че се установява подробно механизма на получаване на стоките от Великобритания и последващото им разпределяне към клиенти – физически лица в България на база на техните поръчки. Административния съд е кредитирал показанията на свидетелката, като кореспондиращи си с доказателствата по делото. На първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите и при спазване на установената форма. Прието е, че в производство по оспорване на РА жалбоподателят не може да навежда доводи за незаконосъобразност на спирането на ревизионното производство, разпоредено със заповед № Р-22221017005145-023-001 от 16.01.2018 г., тъй като същата подлежи на самостоятелно обжалване. Посочено е, че производството е било спряно в срока по чл. 34, ал. 8 ДОПК – от 16.01.2018 г. до 18.06.2018 г., а след възобновяването му е спазен общият 5-месечен срок за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Отбелязано е също, че сроковете за издаване на РД и РА са инструктивни и тяхното неспазване не може да е самостоятелно основание за незаконосъобразност на РА. Административният съд е извършил подробен анализа на материалноправните разпоредби относими към признаването на ВОД, както и на тези относими към необходимите документи удостоверяващи извършването на ВОД. Съобразени са твърденията на жалбоподателя относно извършването на транспорта – за сметка на получателя, като е прието, че в случая е относима хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС (редакция към 2017 г.). Като безспорно установено е посочено обстоятелството, че от страна на ревизираното лице не са представени потвърждения, съдържащи данни по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Прието е, че за доказване наличието на ВОД в случая са необходими доказателства относно реалното транспортиране на стоките от Република България до друга държава членка на ЕС, а именно международна товарителница (ЧМР). В тази връзка съдът е описал подробно относимите разпоредби на CMR Конвенцията, като е преценено, че в случая товарителниците следва да се ценят, като частни свидетелстващи документи без обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно с всички други доказателства по делото. Обсъдени са дадените писмени обяснения на управителя на ревизираното лице в хода на ревизията, в които е заявено, че транспортът към гръцкото дружество TRANCE COMMERCE M. I. K. E. бил за сметка на получателя и е осъществен от посочен в ЧМР товарителниците превозвач. Първоинстанционния съд се е позовал на чл. 1, пар. 1, чл. 6, чл. 8, пар. 1, чл. 12, т. 1 и т. 2, чл. 13, пар. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR) и е приел, че значителна част от нормативните изисквания не са спазени в процесните товарителници. Констатирал е, че в никой от представените ЧМР и инвойс фактури няма отбелязване за това как е уговорена доставката между страните, включително и начина на транспортиране на стоките, доколкото същото има изключително значение относно прехвърляне на собствеността, съответно рисковете от евентуално погиване на родовоопределените вещи. В документите не се съдържа указание за вида на франкировката. Въз основа на представените в хода на ревизията екземпляри № 1 и № 4 на ЧМР товарителници от 06.04., 13.04, 20.04, 05.05, 12.05, 19.05, 09.06, 19.06 и 30.06.2017 г., съдът е приел, че във всички като изпращач е посочен ревизираното лице, превозвач – STOLE. KOMPANI - M, Струмица, Македония и получател гръцкото дружество, но нито една от товарителниците не съдържа подпис за превозвач, липсва означение за начина на опаковане, броят на колетите, особената им маркировка и номерата им, като не са попълнение графи 11, 12, 13, 15-пряко относими към индивидуализацията на стоките. Отбелязано е, че всички товарителници са с предмет CLOTSH AND FOOTWEAR, посочен е номер на придружаващите фактури и общата тежест в килограми на стоките, но според съда, това не установява тяхната привръзка с каталожните номера на стоките по фактурите, издадени от доставчика от Великобритания. Отхвърлени са доводите на жалбоподателя, че спорните 18 бр. фактури съдържат подробна индивидуализация. В тази връзка съдът е извършил съпоставка между процесните фактури и издадените от SPORTDIRECT. COM. Прието е, че във фактурите от SPORTDIRECT. COM, са описани точни наименования на единични бройки облекло, съдържащо поне 5 думи описание на конкретната стока със специфичен каталожен номер. Възприет е извода, че след като счетоводната и стокова програма на жалбоподателя съдържа данните на тези стоки не е логично тази индивидуализация на вещите да не е възпроизведена в последващите фактури към клиента TRANCE COMMERCE M. I. K. E. Прието е, че при съпоставката между покупни и продажни фактури не може да се направи извод за тяхната идентичност, тъй като техният предмет не е сравним, а напротив – коренно различен. Административния съд е приел, че в нито една от товарителниците не е посочен регистрационен номер на камион, нито име на шофьор, нито един екземпляр не е подписан от представител на превозвача. Съдът е акцентирал и на обстоятелството, че екземпляр № 1, който остава при изпращача е подписан от получателя, въз основа на което е прието, че документите са съставени предварително на едно и също място и с тях не е осъществен реален превоз. Съдът е отбелязал, че товарителниците са издадени за значителни количества товари от 1072, 76 кг. до 2633 кг. и не е логично ревизираното лице да не даде обяснение за начина на товарене и предаване на превозвача. В тази връзка са кредитирани показанията на разпитаната по делото свидетелка Давидкова, предвид съответствието им с писмените доказателства относно начина, по който стоката пристига от Великобритания, разпределя се в склад, опакова се от служители на жалбоподателя и се изпраща с товарителници до физически лица. Прието е, че подробните обяснения на служителката относно начина на работа на компютърната система – по поръчки и позиции на стоките, съответстват на индивидуалния каталожен код на всяка от стоките в товарителниците, издадени от британското дружество. Относно механизма на поръчките от гръцкото дружество съдът е приел, че няма данни как са правени поръчките на такива значителни количества, как е договорена тяхната цена, как е станало товаренето и предаването им на превозвача. Прието е, че използването на документи, на които не съответстват реални стопански операции изключва добросъвестността на ревизираното лице и доказва знанието му за участие в данъчната измама. В резултат на този извод административния съд е кредитирал информацията от гръцката данъчна администрация, като е счел, че извършването й по повод на възложена ревизия на свързано дружество "Аристо трейд" не опорочава процедурата и достоверността на предоставената от друга държава-членка информация. Съдът е обсъдил резултатите от проверката и е приел, че установеният на място малък офис, който не е бил свързан към електричеството и в който не е осъществявана търговска дейност, изключва реалното получаване на визираните в транспортните документи значителни количества стоки. Прието е също, че установеното плащане също не е доказателство за реалност на процесния ВОД, още повече, че е осъществено от банка в България. Съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която е работила по данни от счетоводството на ревизираното лице, тъй като не съответства на писмените доказателства по делото. Прието е, че счетоводството е производно и установеното от вещото лице отразяване на първични документи, които не отразяват реални стопански операции, не може да им придаде легитимност. Изложени са мотиви, че счетоводното отразяване на документите и обвързването им в счетоводството на жалбоподателя с получените от SPORTDIRECT. COM стоки, не доказва, че стоките по спорните фактури реално са изпратени на територията на друга държава членка. Първоинстанционният съд е извършил проверка на екселската таблица в приложения CD-диск – справка ф. ВОД – Съпоставяне на получени стоки от ВОП и доставки ВОД към клиент TRANCE COMMERCE M. I. K. E., като е констатирал, че нанесените номера на доставни фактури от доставчика във Великобритания са 48 536 броя позиции с описание на продукта по доставна фактура, дата на приемо-предавателен протокол с доставчика от Великобритания, номер и дата на спорните 18 броя фактури. Възприет е извода, че жалбоподателят е използвал данните на доставките от Великобритания, индивидуализирани в 48 536 броя позиции, за да състави документи за последваща реализация към Гърция, каквато реално не е осъществена, като в подкрепа на този извод са екземплярите № 1 на спорните товарителници, които съдържат подпис на получател. В заключение е прието, че оспорения РА е законосъобразен, съответства на установената фактическа обстановка и е правилен изводът на приходните органи за наличие на основание по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, за доначисляване на ДДС с данъчна ставка 20 на сто съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. На последно място, съдът е констатирал допусната грешка при изчисленията на дължимия ДДС на стр. 6-7 от РД относно фактурите за м. април 2017 г. Прието е, че действителната стойност на начисления ДДС за тези фактури е посочена в таблицата на стр. 8-9 от РД – 99 447. 31 лв. Към тази стойност следва да се добави стойността на ДДС по фактурите от м. май 2017 г. в размер на 100 181. 53 лв. и м. юни 2017 г. в размер на 81 621. 48 лв. Общата стойност на дължимия ДДС по фактурите към TRANCE COMMERCE M. I. K. E. е в размер на 281 250. 32 лв., в какъвто размер са спорните задължения, като е видно, че в тях не е включена стойността на стоки, реализирани в Румъния. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил спора от фактическа страна чрез допустимите в процеса доказателствени средства и е извършил последователна проверка на оспорения ревизионен акт по всички критерии за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК. На първо място е основателен довода на касатора във връзка с липсата на валиден електронен подпис на лицето Р. Байрактарова към момента на издаване на ЗИЗВР от 16.11.2017 г. и заповед Р-22221017005145-023-001 от 16.01.2018 г., с която ревизионното производство е било спряно. Нищожният акт не поражда правни последици, поради което и извършените действия след изтичане на срока на ревизията без включване на срока на спиране на производството не следва да бъдат обсъждани. Този извод се налага, тъй като е свързан със събирането на доказателства в съотвествие с процесуалния ред и съответно правилно установяване на фактите, съответно отнасянето им към приложимия материален закон. За съответствието на решението с материалния закон, настоящата инстанция следи служебно. С оглед на изложеното от доказателствения материал по делото следва да се изключат всички доказателства събрани след 21.11.2017 г., между които и отговора от обмен на информация СКАК присъединен с протокол № 1088082/19.06.2018 г., Този извод на настоящия състав не се отразява на извода на първоинстанционния съд и правилността на крайния съдебен акт, тъй като водещите мотиви не са свързани с данните събрани в хода на международния обмен на информация. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. По делото няма спор относно факта, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактури за доставки, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателя. Спорът е концентриран върху наличието на доказателства, установяващи, че стоките физически са напуснали територията на България и върху въпроса доколко доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. В случая касатора твърди, че транспортът е осъществен за сметка на получателя от трето лице, посочено в съответните транспортни документи /CMR/. За доказване на процесните ВОД от ревизираното дружество са били ангажирани CMR и инвойс фактури, като в тази насока е неоснователен довода в жалбата, че са представени и писмени потвърждения от получателя, тъй като такива не се съдържат по преписката. По отношение на транспортните документи – CMR, тяхната преценка относно годността им като писмени доказателства – частни свидетелстващи документи следва винаги да се съобразява с изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), както правилно е приел и административния съд. В процесния случай вида на стоката е посочен общо CLOTHS AND FOOTWEAR, като са посочени номерата на придружаващите стоката фактури. Видно от представените доказателства, правилно административния съд е приел, че във всички представени CMR екземпляри № 1 и екземпляри № 4, липсват подписи на превозвача, не се съдържат данни за начина на опаковане, броят на колетите, особената им маркировка и номерата им. В нито един от ангажираните екземпляри на CMR няма информация относно данни за имената на лицата, който са осъществили превоза от името на македонското дружество STOLE KOMPANI-M. Правилно съдът е съобразил обстоятелството, че представения екземпляр № 1, който съгласно чл. 5, пар. 1 изр. 3 от Конвенцията CMR остава за изпращача е подписан и от получателя, което разколебава доказателствената стойност на представените CMR. В документите липсват данни относно индивидуализацията на стоките, като във всички е посочен общо предмета CLOTHS AND FOOTWEAR, с номера на придружаващите ги инвойс фактури и обща тежест на стоките, като тежестта по инвойс фактурите се различава с посочената в товарителниците. Преценката на тези частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила трябва да бъдат преценени в съвкупност с всички доказателства, които да докажат осъществени ВОД. По делото липсват данни (договори, заявки) за каквито и да е търговска кореспонденция между съконтрахентите, която заедно с представените CMR да установят извършване на процесните ВОД. Не е установено от касатора по какъв начин как са предадени стоките, включително и къде са натоварени и приети от превозвача, как е извършвано товаренето на стоките. Правилна е преценката на съда, че се касае за големи количества стоки достигащи до 2633 кг, за които би следвало да има писмени данни по какъв начин получателят е заявил посочените в представените документи – фактури и CMR количества стоки и как е извършено предаването им на транспортното македонско дружество, поради което е неоснователен довода на касатора, че липсата на част от реквизитите на CMR, не може да представлява аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът, че спорните фактури не съдържат конкретна индивидуализация на стоките по вид. В тази връзка, правилно съдът е извършил съпоставка на покупните и продажните фактури и обосновано е приел, че не се установява съответствие между предмета на стоките по процесните 18 бр. фактури, съпоставени с каталожните номера на стоките по покупните фактури издадени от доставчика от Великобритания, в които индивидуализацията на стоките е с подробно описание на точно наименование на единични бройки облекло с поне 5 думи и каталожен номер. Съдът е възприел правилни изводи, които съответстват на доказателствения материал, съобразявайки и мотивите на решенията по дела С-409/04 и С-492/13 на СЕС в които е прието, че доставчикът ако е действал добросъвестно е могъл да установи с допустими доказателства, че действително стоките са натоварени, изпратени към гръцкия съконтрахент, същите са преминали територията на страната и са пристигнали на гръцка територия и са получени от посочения гръцки търговец. Тези обстоятелства не са доказани по несъмнен начин от касационния жалбоподател. По делото е изслушана и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, като същата е констатирала осчетоводяване на процесните ВОД от доставчика – ревизираното дружество, което не е предпоставка по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на ВОД. Тази експертиза следва да се обсъжда заедно с всички останали доказателства, но тя не представлява доказателство за действително осъществени ВОД, като правилно не е кредитирана от административния съд. Изложените от касатора доводи във връзка с установяванията на вещото лице се неоснователни. Свидетелските показания на А. Давидкова, която е бивша служителка на ревизираното дружество също не допринасят за установяване твърденията на касатора за реално осъществени ВОД за Гърция, а напротив, подкрепят изводите на приходната администрация и съда, че процесните стоки от SPORTDIRECT. COM са реализирани към физически лица на територията на България. Принципно основателно касаторът поддържа, че по аргумент от чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Установената във визираната норма презумпция обаче е оборима и в хода на делото тя е опровергана от останалите доказателства. Именно в този контекст първоинстанционният съд е ценил верността на представените товарителници и въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства е формирал обоснования извод за неустановеност на транспортирането на стоките по спорните ВОД до териториите на Гърция. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, [фирма] следва да заплати сумата от 5342, 50 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,