Решение № 5143 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ИД на ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 5716 от 12.10.2021 г., постановено по адм. д. 5358/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на К. Янина-Емилова е отменена негова заповед 1523/14.05.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски, в т. ч. присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по касация - К. Янина-Емилова оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба на К. Янина-Емилова против определение 9675/06.12.2021 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на Янина-Емилова за изменение по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 от АПК, на решение 5716 от 12.10.2021 г., в частта за присъдените разноски. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му, като се присъди сумата до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, а именно 1000 лева. Не претендира разноски по частната жалба. Ответникът по частната жалба ИД на ДФЗ в писмена молба оспорва частната жалба. Не претендира разноски по частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. По касационната жалба: Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е в изискуемата от закона писмена форма, но същата не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСЛ, като в оспорения акт не са посочени конкретни фактически обстоятелства. Съдът е счел, че в случая няма наличие на нова фактическа обстановка и в оспорения акт лисват мотиви за съществуването на обективна невъзможност служителката за изпълнява задълженията си, т.е. актът е издаден без да са налице фактическите основания, изискуеми от чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай Янина-Емилова е заемала по служебно правоотношение длъжността началник на Отдел Пчеларство, мляко и интервенция, Дирекция Селскостопански пазарни механизми в ДФЗ. Със Заповед 1393/25.03.2020г. на ИД на ДФЗ държавната служителка e била уволнена дисциплинарно. Заповедта е отменена с влязло в сила на 22.04.2021г. решение 6244 от 10.11.2022г., постановено по административно дело 3905/2020г. на АССГ. Със Заповед 1522/14.05.2021г. ИД на ДФЗ е възстановил служителката на заеманата преди уволнението длъжност, като с процесната Заповед 1523/14.05.2021г. в същия ден е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Като основание за прекратяването е посочено, че не отговаря на специфични изисквания, предвидени в нормативни актове и в утвърдената от главен секретар на ДФЗ на 01.04.2020 г. длъжностна характеристика, а именно не притежава изискуемата дигитална компетентност. При тези данни неправилно първостепенният съд е приел, че актът не отговоря на изискванията за съдържание - заповед 1523/14.05.2021 г. е мотивирана и в нея са посочени фактически основния. За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, защото включеното в длъжностната характеристика за длъжността Началник на отдел в ДФ Земеделие, отдел Пчеларство, мляко и интервенция, Дирекция Селскостопански пазарни механизми изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Посоченото изискване за заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от главен секретар на ДФ Земеделие на 04.01.2020г., т.е. не е налице обективна причина, довела до промяна във фактическото положение, а промяната е последица от волеизявление на органа по назначаване (чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФЗ). Процесните изменения в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по волята, преценката и съобразно правомощията на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност в частта Необходими компетентности са изцяло резултат на субективен елемент, изразен в упражнената воля от страна на органа по назначаване. Предвид изложеното верен е крайният извод на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. На следващо място обжалваното решение е обосновано. Заключението на АССГ за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формирано след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Янина-Емилова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г. с адвокат П. Василев, при отразена платена сума по договора в размер на 1000 лв. и уважено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съобразено с минималния предвиден размер в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция. По частната жалба: Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С решение 5716 от 12.10.2021 г. АССГ е присъдил на жалбоподателя сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а не цялата заявена претенция в размер на 1000 лв., като е развил съображения за прекомерност на претенцията. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата на Янина-Емилова за изменение на решението, в частта за присъдените разноски, като се присъди сумата до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и предвид фактическата и правна сложност на делото и предвидения минимален размер на адвокатски хонорар в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция по такива дела, действително заплатеният на адв. Василев хонорар в размер на 1000 лева за първоинстанционното производство се явява прекомерен. Ограничението на размера на адвокатското възнаграждение в случая е обосновано и законосъобразно. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на определение 9344/25.11.2011 г. и изменение на решение 5716 от 12.10.2021 г., в частта за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение