Решение № 9441 от 13.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, срещу решение 135 от 05.01.2024 г. по адм. дело 8573/2021 г. на Административен съд София град. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Металтрейд инженеринг ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който излага доводи, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основани за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Металтрейд Инженеринг Уведомително писмо с изх. 02-2600/3197 от 02.06.2021 г., издадено от заместник изпълнителя директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 година и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в решението. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Металтрейд инженеринг ЕООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г. за схеми и мерки за подпомагане: СЕП 192,05 ха; СПП 192,05ха; ЗДП 192,05 ха; Подмярка 13.1/НР 190,77ха, Мярка 12/Натура 2000 1,28 ха за земеделски парцели в землищата на с. Локорско, община Столична, в гр. София, в с. Трекляно, обл. Кюстендил и гр. Ахтопол, община Бургас. Със заповед 396484/13.11.2019 г. е разпоредено да се извърши проверка на място на декларираните парцели в с. Локорско и гр. София. След извършената проверка на място на 13.11.2019 г. и на 20.11.2019 г. са изготвени доклади за проверка на площи, като са установени недопустими за подпомагане площи в размер на 181,87ха и 1,28ха. С уведомително писмо от 14.11.2019 г. земеделският производител е уведомен за съставения доклад и възможността да направи бележки и възражения в 14-дневен срок от получаването му. Като недопустим за подпомагане е установен и парцел от 1,28 ха в землището на гр. Ахтопол, след извършване на процедура по изясняване на двойно заявени площи. С обжалваното уведомително писмо по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014 г на Комисията са начислени неудържани санкции в размер, както следва: СЕПП 35388,26лв.; СПП- 2682,65лв.; Подмярка 13.1/НР 1 23555,97лв. и Мярка 12/ Натура 2000 172,74лв. В забележка е посочено, че сумите се прихващат в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията. Съдът е посочил, че по делото са представени допълнително писмени доказателства, част от административната преписка. Назначена е също съдебно-техническа експертиза, която е приета и кредитирана от съда и не е оспорена от страните. Съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, но е немотивирано, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е намерил, че актът не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. к. не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В уведомителното писмо не са изложени конкретни мотиви относно материалноправните основания за прихващането на посочените суми по заявените за подпомагане мерки. От приложения доклад за извършена проверка на място на земеделските парцели не става ясно от фактическа и правна страна защо са приети за недопустими площите за подпомагане. От представените по делото следващи доклади във връзка с подадените множество възражения от земеделския производител също не могат да се изведат такива. Съдът е посочил, че едва в становището от 29.07.2021 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по повод подадената жалба подробно са изложени фактическите и правни основания за издаване на акта, но същото не е част от административната преписка и не може да санира липсата на такива в обжалвания акт. Съдът е посочил също, че от представените в хода на административното производство писмени доказателства се установява, че на дружеството са били извършени проверка на 03.12.2019 г. и бърза проверка на място на 17.10.2019 г., като от изготвените въз основа на тях доклади е видно, че земеделският производител не е бил уведомен по надлежния ред, съгласно изискванията на чл. 26б от Закона за подпомагане на земеделските производители и Правилника за дейността дирекция Технически инспекторат, приложен по делото. Констатирал е, че според доклада от 17.10.2019 г. всички площи на дружеството са установени като допустими за подпомагане. В доклада от 20.11.2019 г. е отразено, че на процесните площи се извършва земеделска дейност, поради което съдът е приел, че същите попадат в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. и на член 4, параграф 1, букви д и е на Регламент (ЕС) 1307/2013 г. на ЕП и на Съвета. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че констатациите на експерта опровергават позицията на административния орган за недопустимост на заявените за подпомагане площи. Според експертното заключение част от земеделските пощи в землищата на с. Локорско и гр. София няма недопустими елементи, има следи, че същите са поддържани чрез паша и косене и отговарят на изискванията за допустимост на подпомагане. В тази връзка съдът е извел извод, че оспореното уведомително писмо е издадено и в противоречие с материалния закон, т. к. намалението на сумите и прихващането им е направено без правно основание. При тези фактически и правни съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е вътрешно противоречиво - от една страна съдът е счел, че липсват мотиви в административния акт, но от друга е обсъждал по същество спорните въпроси и е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът не е подложил на анализ събрания доказателствен материал по делото, въз основа на който би достигнал до различни правни изводи. Сочи, че още при подаване на заявлението за подпомагане дружеството е уведомено, че заявява фермерски блокове без физически блок, както и парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване Трайно неподходящи за подпомагане с посочен вид на грешката, че над 0,5 ха от тях излизат извън площите за подпомагане в слой ДПП, с посочена конкретна площ за всеки от парцелите. Според касационния жалбоподател комбинацията от тези данни и данните от следващите проверки и доклади обосновава конкретно кои са фактическите причини и относимите към тях правни основания, въз основа на които административният орган е отказал подпомагане. Позовава се на изготвеното становище от 29.07.2021 г. по повод оспорването на акта, представено заедно с административната преписка и счита, че неправилно същото е игнорирано при решаване на спора от съда. Във връзка с приетото експертно заключение изразява несъгласие с констатациите на експерта и прави възражение за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест между страните. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, при решаване на правния спор съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и в съответствие с установените фактически обстоятелства и приложимата нормативна уредба е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, при следните съображения: Съдът правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо не съдържа конкретни и точни фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е отказал подпомагане на дружеството за кампания 2019 г. за заявените земеделски парцели. В уведомителното писмо в табличен вид са посочени схемите и мерките, за които земеделският производител е заявил подпомагане, исканата сума, намаленията и оторизираната сума. Поясненията към колоните в таблицата са общовалидни и не съдържат конкретни обяснителни бележки по заявените от дружеството земеделски парцели за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 година. Не са посочени земеделските парцели, приетата за наддекларирана площ за всеки от тях, фактическите констатации и правни основанията за наддеклариране, които да обосновават намаленията и наложените финансови санкции. Събраните доказателства по преписката не позволяват да се направят категорични фактически установявания, които да заместят липсващите фактически обстоятелства, подведени към приложимите правни разпоредби, в уведомителното писмо, както правилно е посочил решаващият съд. Представените доклади от извършени проверки на място и констатациите в експертното заключение сочат, че основният спор между страните е относно начинът на трайно ползване на обсъжданите площи и съответно допустимостта им за подпомагане. В тази насока позицията на административния орган е, че заявените земеделски парцели/части от тях са недопустими за подпомагане защото попадат във физически блок Кариери, рудници и табани, а един от земеделските парцели е недопустим за подпомагане след провеждане на процедура по изясняване на двойно заявени площи. Трябва да се отбележи за яснота, че в становището на административния орган, изпратено с жалбата, основният акцент е за заявени за подпомагане земеделски парцели без правно основание, каквито фактически и правни индиции се съдържат в административната преписка само по отношение на земеделския парцел в землището на гр. Ахтопол. Ето защо съдът правилно е приел, че визираните фактически обстоятелства, които се субсумират в различни правни хипотези, не са намерили ясно и безпротиворечиво проявление в оспорения административен акт. Посочването на общата сума за подпомагане, съответно наложени намаления и санкции за бъдещ период, не отговаря на изискването за мотивираност на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обстоятелството, че резултатите от автоматизираните проверки след подаване на заявлението за подпомагане са показали определен вид грешка не налага различен извод. Това са актове, които се издават в хода на административното производство, и съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП резултатите от тях се отразяват в крайния административен акт по чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП на Разплащателната агенция. Отчетените грешки при автоматизираните проверки подлежат на отстраняване и коригиране, съответно тяхната релевантност към крайния резултат трябва да бъде преценявана поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал при решаване на спорните въпроси. Тази преценка обаче трябва да почива на фактическите и правни съображения на административния орган, а както се посочи вече в случая такива не са налице. Представеното становище от 29.07.2021 г. не санира липсата на мотиви в акта, както правилно и в съответствие с трайната практика на Върховния административен съд е приел решаващият съд. Оплакванията в касационната жалба относно изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо по съображения, че земеделските парцели попадат в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., съответно на член 4, параграф 1, буква д и буква е от Регламент (ЕС) 1307/2013 г. на ЕП и Съвета са основателни. Независимо, че не водят до промяна в крайния извод на съда за порок на акта по чл. 146, т. 2 АПК, съставляващ основание за отмяната му, за пълнота на изложението е необходимо да се посочи следното: Критериите за класифициране на земеделските площи са регламентирани в Наредба 2 от 26.03.2018 г. Като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на земеделска дейност чл. 2, ал. 1. Не са земеделски площите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1 8. Съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 земеделските площи се включват в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП като част от физически блокове земеделски тип земи съгласно приложението на Наредба 105 от 2006 г. Неземеделските площи се включват в СИЗП като част от физически блокове неземеделски тип земи съгласно приложението на Наредба 105 от 2006 г. Съгласно чл. 4, ал. 2, площите по ал. 1, т.е. допустимите за подпомагане, които отговарят на изискванията според предназначението си, се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане". Площите по чл. 3, ал. 1 са трайно неподходящи за подпомагане и не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане"- чл. 3, ал. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 година. В чл. 13, ал. 1 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. е посочено, че в СИЗП се създава специализиран слой на референтни парцели физическите блокове, включващ техните основни характеристики и уникални идентификационни номера. Основните характеристики на физическия блок са неговите граници и начин на трайно ползване. Начинът на трайно ползване на физическия блок в зависимост от предназначението на земята е от земеделски или неземеделски тип съгласно приложението. Начинът на трайно ползване на физическия блок със земеделско предназначение се определя спрямо вида на реалния начин на ползване на земята в границите му обработваема земя, постоянно затревена площ или трайно насаждение, като при наличие на различно, смесено земеползване в рамките на един земеделски физически блок отделните видове ползване следва да бъдат изчислени като площ и/или географски обособени. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба 105/2006 г. /Изм. ДВ, бр. 24/2018 г./ цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез способите, изброени в т. 1 - 6. 1. Специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно и чрез проверка на възражения съгласно чл. 16г. Министерството на земеделието, храните и горите създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите в рамките на всеки физически блок, отговарящи на критериите за подпомагане, определени в наредбата, издадена на основание чл. 40 ЗПЗП в случая Наредба 2 от 26.03.2018 година. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой "ПДП", се одобряват със заповед на министъра на земеделието по реда, определен Наредба 105 от 22.08.2006 г. Относим за спора по делото е начинът на трайно ползване на физическите блокове, в който попадат земеделските площи, за които е отказано подпомагане. Прегледът на нормативната уредба сочи, че предназначението на земята според нейните характеристики и начин на трайно ползване, въз основа на които се включва във физически блокове и съответно в слой площи Допустими за подпомагане се определя и решава в производството по чл. 16а 16г от Наредба 105 от 22.08.2006 година. Заключението на експерта е именно във връзка с тези обстоятелства, но доколкото същите не са намерили място в уведомителното писмо, то не е достатъчно, за да аргументира изводи по материалната законосъобразност на акта. Поради това съдът необосновано, при липса на данни в оспореното уведомително писмо, се е занимал със спора по същество относно начина на трайно ползване на заявените за подпомагане земеделски парцели. Тук трябва да се посочи, че оплакванията на касатора във връзка с назначената и изслушана експертиза са неоснователни. Съдът, при спазване на съдопроизводствените правила е уважил искането на административния орган да назначи експертиза, която да даде заключение по поставените въпроси, както и на тези, формулирани от жалбоподателя. Обстоятелството, че с обжалваното решение административният акт е отменен поради порок по чл. 146, т. 2 АПК, не опорочава съдопроизводствените действия на съда. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ДФ Земеделие следва да заплати на ответника по касационната жалба Металтрейд инженеринг ЕООД направените разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,