Решение № 4497 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2018 г.

Решение № 4497 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник - група в сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) - гр. В., против решение № 1994 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2457/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - В. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) на соченото в отменената заповед правно основание. Намира за неправилен извода на съда, че административният орган е длъжен да извърши насрещна проверка относно притежаваното от лицето свидетелство за управление на МПС (СУМПС). По развити в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Ц. М., от [населено място], [адрес], не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение АС – В. е отменил заповед № 17-0819-002424/24.07.2017 г., издадена от началник група "ПП" към ОДМВР - В., с която по отношение лек автомобил, собственост на Ц. М., от [населено място] е приложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че при проверка от контролните органи за спазване правилата на ЗДвП, на 24.07.2017 г. около 17. 30 ч. в гр. В. е установено, че М. И. управлява лек автомобил "Опел Вектра", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Ц. М., без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. С. извършена справка в автоматизираната информационна система "Административнонаказателна дейност" и "Български документи за самоличност" – МВР е констатирано, че водачката не е придобивала правоспособност и не й е издавано СУМПС. К. от проверката са обективирани в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 847007/24.07.2017 г., съставен от мл. инспектор при ОДМВР – В., въз основа на който е издадена и процесната заповед. Последната е обжалвана по реда на чл. 81 АПК, с приложени документи на английски и испански език (без превод на български), за които се твърди, че удостоверяват обстоятелството, че М. И. е правоспособен водач. С решение № УРИ 819 р-16036/01.08.2017 г. на директора на ОДМВР – В., жалбата е отхвърлена като неоснователна. В хода на съдебното производство са представени с легализирани преводи: временно разрешително за пребиваване в Испания, както и удостоверение за водач на МПС, издадено от професионална образователна институция за шофьори в Мадрид, Испания, от което се установява, че М. И. успешно е преминала изпитите, проведени на 05.05.2017 г. и е придобила компетентност за водач на МПС клас "В". Приложено е и Разрешително за управление на МПС на чужденец с рег. № W[номер], издадено на 05.05.2017 г. от отдел "ПП". При установените релевантни за спора юридически факти първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, но в нарушение на материалния закон. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимата правна уредба на национално и общностно ниво, съдът е направил извод, че не са обективирани материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Позовал се е на чл. 2 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, съгласно който СУМПС, издадени от държавите членки се признават взаимно. Посочил е, че съгласно разпоредбите на директивата, държавите членки при необходимост обменят информация за свидетелствата за управление на МПС, като за тази цел използват мрежата за свидетелства за управление на МПС на ЕС (RESPER), към която България се е присъединила на 28.04.2015 г., с оглед на което е налице възможност за извършване на директни проверки. В конкретния случай административният орган не е извършил такава проверка, съответно не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, поради което и неправилно е приел за осъществени предпоставките за прилагане на ограничителната мярка. Изложени са и съображения за липса на мотиви, обосноваващи определения максимален размер на срока на действието й, с което е нарушена и целта на закона. Въз основа на това АС – В. е приел за неправилно приложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП и е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ, като в т. 2 а с. з. (в относимата редакция, ДВ, бр. 54/2017 г.) е предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел II АПК. В конкретния казус органът е приел за осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, прилагайки ПАМ по отношение собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното СУМПС. Т. извод е опроверган от представените по делото доказателства (с легализиран превод от английски на български език), от които е установено, че водачката М. И. притежава разрешително за временно пребиваване в Испания, както и разрешително за управление на МПС на чужденец с рег. № W[номер] и успешно е преминала изпитите, проведени на 05.05.2017 г. в Испания, като е придобила компетентност за водач на МПС клас "В". Нормата на чл. 161 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 43/2002 г.) предвижда, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1) държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията; 2) държавата, в която е издадено е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3) свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4) свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. При наличието на документи, удостоверяващи правото на водача да управлява МПС - СУМПС с дата на издаване 05.05.2017 г. - валидно до 05.05.2027 г., издадено от държава членка на ЕС, първоинстанционният съд правилно е приел, не са налице визираните материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП, т. к. към датата на прилагане на мярката - 24.07.2017 г. водачката е притежавала СУМПС. Н. на документа съставлява административно нарушение на чл. 150а, във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗДвП, за което се предвижда налагането на административно наказание "глоба", но не и възможност за прилагане на ограничителна мярка. Безспорно е обстоятелството, че пред административния орган описаните официални документи са представени без превод, но Директива 2006/126/ЕО от 20 декември 2006 година за свидетелствата за управление на превозни средства предвижда държавите - членки на Европейския съюз да обменят помежду си информация за СУМПС, чрез използване мрежата на ЕС-RESPER. Република България се е присъединила към RESPER от 28 април 2015 г., което дава възможност на националната точка за контакт в лицето на Главна дирекция "Национална полиция" да провежда търсене в регистрите на СУМПС на държавите – членки на ЕС, като по този начин компетентните органи на държавите – членки могат да следят за коректното издаване, подмяна или унищожаване на СУМПС. К. резултат от прилагането на Директивата, издаващият орган разполага с актуална информация за валидността и съществуващите ограничения на СУМПС, както и наложените наказания на водача. Ето защо следва да бъде споделен решаващия извод на първоинстанционния съд, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, т. к. не е извършил такава проверка в мрежата на ЕС-RESPER, при което е постановил акта си в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на постановено от АССГ съдебно решение. При липса на допуснати нарушения на правораздавателната му дейност, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,