Решение № 14674 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2009 г.

Решение № 14674 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Константина Стоянова Апостолова чрез пълномощника й адв. Б. Павлов срещу решение № 551/30.07.2008 г. по адм. д. № 5900/2007 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 34 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № РЛ-275 от 16.11.2007 г. на областен управител на област София, с която е постановен отказ за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Съдът приел отказа за правилен и законосъобразен, тъй като извършеното изселване на жалбоподателката от местожителството й София е било в резултат на "неморални деяния", наложен по Указа за Народната милиция, и, същата няма качеството на репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 6 от закона. Същата не е била осъждана за обстоятелства, свързани с нейния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В настоящата касационна жалба се твърди, че "неморалните дейния" са били използвани срещу касаторката и нейната сестра като прикритие на истински цели на преследването по политически причини, като целта била да се отнеме жилището им в което живеели, за да се облагодетелства лице, служител на МВР и Държавна сигурност. Касационната жалба е неоснователна. ЗПГРРЛ в чл. 1 обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Правилно съдът е приел, че наложеното "изселване" на жалбоподателката не е свързано с тези обстоятелства. Представените по делото писмени доказателства не сочат на извършена репресия, а на констатирани множество прояви на "неморални деяния" и съответно на това наложено принудителни изселване по Указа за Народната милиция, който не е включен като нормативен акт за присъждане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. Изложеното в Докладната записка вх. № 9818 от 2 април 1976 г. на началник ГКПП - Калотина, че касаторката Константина Апостолова е преминала българо-югославската граница нелегално през 1966 г. в района на Божица, Босилеградско също не е доказателство за да се приеме, че е репресирано лице по смисъла на закона, който изисква наличието на присъда за бягство през границата, но също свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,