Решение № 15117 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2016 г.

Решение № 15117 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12098/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "СВАРОГ" ЕООД с ЕИК *********, против Решение № 1711 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3609/2015 г. от Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 081300005/26.03.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-В., ИРМ-С., потвърден с Решение № 270/18.06.2013 г. на и. д. директор на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП-С., с който на дружеството-жалбоподател са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 11.2009 г; м. 04.2012 г; м. 05.2012 г. и м. 07.2012 г. в размер на 30 208 лв. главница и 4 966 лв. лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките от процесните доставчици. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП в писмена молба оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на услуги: превоз и товарене на дървен материал от доставчиците "Булмедикс" ЕООД, "Агро-груп В-Г 2011" ЕООД и "Вейлмес" ЕООД в данъчни периоди м. 11.2009 г.; м. 04.2012 г.; м. 05.2012 г. и м. 07.2012 г. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки и тъй като РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и без съществени нарушения на процесуалните правила, същият е в съгласие с материалния закон и е законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел също така, че както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното производство не са представени доказателства за извършване на услугите по превоз на дървесина, тъй като издадените протоколи за извършен превоз не представляват превозни документи по смисъла на приложимите специални разпоредби на Правилника за приложение на Закона за горите. В допълнение е изложил и аргументи относно документирано плащане от нерегистриран касов апарат, трайното отсъствие на доставчиците на декларирания адрес, установените и неплатени задължения за публични държавни вземания в особено големи размери, както и липсата на персонал и техника за извършване на услугите по превоз, които сочат към невъзможност точно този доставчик да е извършил услугите. Решението е правилно. При очертания по-горе предмет на доказване, в тежест на ревизираното лице е било доказването на твърдените от него доставки. За доставчиците на РЛ, чието счетоводство не е могло да бъде проверено нито от вещото лице по делото, нито в ревизионното производство, е трябвало да бъде доказано как са извършили процесните услуги, като такива доказателства не са представени нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА. В случая относно извършения превоз не са представени нито товарителници или пътни листове, нито превозни билети или позволително за сеч и извоз предвид специфичния предмет на предмета на превоза. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че представените протоколи за извършен превоз не представляват превозни документи по смисъла на приложимите специални разпоредби на Закона за горите и Правилиника за приложението му. В допълнение обстоятелствата, че във фискалните бонове за извършените плащания липсва номер на касов апарат или са от нерегистриран такъв, подкрепят фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Простото осчетоводяване на фактурите не доказва доставките, ако не е подкрепено със съответните първични документи за изпълнението на услугите, респективно не е достатъчно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Общи са доводите за несъответствие на първоинстанционното решение със съюзното право и то интерпретацията му в практиката на СЕС. С. от касатора решения на Съда са обсъдени от административния съд и постановения от него акт е съобразен с тях. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагането на противоречиви изводи в съдебното решение. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно е на материалния закон и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски. Такива са поискани своевременно, поради което следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение