Решение № 6343 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2014 г.

Решение № 6343 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1380 от 10.06.2014 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 2317 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261300731/12.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден Решение № 708/15.07.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен данък по ЗДДС в общ размер на 71 265.75 и начислени лихви в размер на 36 234.50 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени доставки на хранителни стоки, цигари, алкохолни напитки. Намира, че в хода на съдебното производство не е опровергана обвързващата доказателствена сила на констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ангелина Делева Иванова, действаща като ЕТ "АНЖЕЛ - Ангелина Иванова", чрез пълномощника си адв. Колева, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по подробно развити съображения в писмено становище, депозирано по делото. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени процесния РА относно допълнително начисления с него ДДС, съдът е приел, че ревизията на ЕТ "АНЖЕЛ - Ангелина Иванова" е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е приела за установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При установените факти и доказателства съдът е приел за необоснован извода на приходния орган за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Приел е също, че в контекста на настоящия казус, за да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби на стоки, в тежест на органите по приходите е да установят както, че ревизираното лице в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, така и, че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. Според съда, от гледна точка на облагането с ДДС, за да се установи получаването на неотчетени покупки, органите по приходите трябва да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно, че ревизираното лице е реализирало последващи облагаеми доставки. По нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин нито получаването на фактурите от ревизираното лице, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките - декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, макар и индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Административният съд е констатирал, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, но процесните фактури не се намират в счетоводството на жалбоподателя и стоките по тях не са заприходени. Извършено е позоваване на заключението по ССЕ, както и на изслушаните свидетелски показания. В обобщение на изложеното, съдът е посочил, че единственото доказателство за наличието на доставка по процесните фактури са самите фактури, но е счел за незаконосъобразен подхода на органите по приходите да приемат фактурата и счетоводните регистри за достатъчно доказателство за настъпване на данъчно събитие. Извел е окончателният извод, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през 2007 г. - 2009 г., обосноваващи приложението на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, респективно определяне на задължения за ДДС за извършени от жалбоподателя облагаеми доставки през процесните периоди. В резултат на това административният съд е отменил РА досежно допълнително установените задължения за ДДС и лихви. Решението е правилно. Въз основа на установената, в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилно позоваване от съда на липсата на реална доставка по процесните фактури, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 122 е необходимо само установяване на факта за наличие на данни за укрити приходи или доходи. Този довод е неоснователен доколкото за установяване наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органът по приходите е приел за установено действително получаване на стоките и впоследствие тяхната продажба, поради което законосъобразно АС е обсъдил доказателствата установяващи реалното получаване на стоките и последващата им реализация, респективно размера на укрити приходи или доходи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, както и заключението на приетата по делото без оспорване ССчЕ и въз основа на този анализ е установил правилно фактическата обстановка по делото. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са облагаеми според чл. 12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен факта на получаване на стоките, поради което законосъобразно съдът е приел, че при липса на установена реалност на процесните доставки на стоки, не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизираното лице. В тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, което в случая не е сторено, а както бе посочено, ангажираните от ревизираното лице доказателства установяват липсата на доставки. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общият принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателния факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба за невъзможност на органа по приходите да установи реалността на доставките, тъй като ревизираните лица имат интерес от представяне на такива доказателства. В случая, при извършените насрещни проверки на доставчиците, е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Нещо повече - анализът на съдебната практика по редица дела показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, органът по приходите сам приема, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Не са налице и основанията на ЗКПО за увеличаване на размера на декларираните приходи за 2007 г. - 2009 г. с приходите по фактури, извадени от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, "Бритиш Американ табако Трейдинг" ЕООД, "Бритиш Американ Табако България" ЕООД, "Нестле Айс Крийм България" ЕООД, "Интерснак България" ЕООД, "Кавен Орбико" ЕООД, "Инкозметикс" АД, "Алфа комерс" ООД, "Росини" ЕООД, "Касика" ЕООД, "Марица" ООД. Неоснователни са твърденията във връзка със свидетелските показания, които според жалбоподателя са от заинтересовани свидетели, пряко ангажирани към дейността на ЕТ, тъй като този факт не е доказан, а дори и да е съществувала такава възможност, това не налага извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За законосъобразното прилагане на посочената разпоредба е необходимо да се докаже по категоричен начин наличието на реално осъществени доставки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а видно от данните фактурираните стоки - храни, козметични продукти, дрехи, препарати и др. вещи, закупувани от магазини Метро са свързани с лични домакински нужди и фактурите с предмет покупки правилно са изключени от търговския оборот, като стоки несвързани с дейността на търговеца. При установената фактическа обстановка констатациите на органите по приходите, че ЕТ е натрупал облагаем оборот към 31.03.2007 г. за последните 12 месеца в размер над 50 000 лв., поради което за него са били налице предпоставките на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС са неоснователни. Липсват доказателства, че за съответния данъчен период ЕТ е отразил в счетоводството си по съответната счетоводна сметка доставките по оспорените процесни фактури. Този извод се подкрепя и от заключението на назначената ССЕ, като стоките и фактурите, които се обективират не са намерили отражение в счетоводството на ЕТ, поради което и не са отчетени приходи. Това обстоятелство променя подхода при определяне на данъчната основа за облагане, като отчасти констатациите на данъчните органи правилно са отчетени като оборени по отношение на прилагането на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка обосновано са кредитирани заключението на ССЕ и представените допълнително писмени доказателства - документи за финансови отчети в оригинал за 2007 г. и 2008 г., които са обсъдени наравно с останалите писмени и устни доказателства събрани в хода на ревизията и ревизионното производство, които мотивират крайния извод, че не са налице основанията за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от страна на ответника по касация, на последния следва да бъдат присадени разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв., съобразно представения списък. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът