Решение № 12808 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2010 г.

Решение № 12808 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България "АД и Иван Коваржчик против Решение № 230/15.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен заседателен състав, в ЧАСТТА, с която е установено, че "ЧЕЗ Разпределение България "АД, представлявано от изпълнителния си директор Иван Коваржчик, в качеството си на работодател на Юлия Любомирова Александрова е извършило дискриминация по отношение на Юлия Любомирова Александрова, като е допуснало осъществяването на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД по признак увреждане и е наложена на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗдискр. във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН на изпълнителния директор на ЧЕЗ разпределение България АД Иван Коваржчик глоба в размер на 250 лева, за това че е допуснал тормоз по отношение на Юлия Любомирова Александрова от гр. Кюстендил. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. В съдебно заседание процесуален представител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД поддържа жалбата. Моли за присъждане на съдебни разноски. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Юлия Любомирова Александрова, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са неоснователни. Решението е законосъобразно. Производството пред административния орган е образувано по жалба на Юлия Любомирова Александрова с вх. № 44-00-801/18.03.2009 г., с твърдения за дискриминация по признак "увреждане" от страна на работодателя и "ЧЕЗ Разпределение България "АД За да постанови решението си КЗД е приела, че в продължение на 7 месеца от 29.04.2008 г./ момента на отправеното предложение за прекратяване на трудовото и правотношение, и на узнаването от страна на работодателя за наличното онкологично заболяване до окончателното прекратяване на трудовото правоотношение - 10.03.2009 г. жалбоподателката е ходила на работа, без да и бъдат възлагани служебни задачи. Периодът е 11 месеца, но от тях четири месеца Александрова е била в отпуск по болест. През тези 7 месеца жалбоподателката е била освободена от присъствие на оперативките, не са и предоставяни карнетки и терминал за отчитане, което всъщност представлява прякото и трудово задължение, не и е бил зачислен необходимия терминал за отчитане с протокол, не и е бил проведен инструктаж за работа с него, не е била изпратена на задължителния периодичен изпит по трудова безопасност, забранено и е било да се подписва в присъствената книга на служителите, както и не и е била издадена карта за легитимация. Обяснено и било, че тя се явява "извънщатна" бройка и за нея липсвало работа. През целия период от време Александрова е получавала трудовото си възнаграждение, без да изпълнява никакви служебни ангажименти. Комисията е приела, че в две от своите обяснения до управителя на Дружеството Александрова е направила оплаквания, че е подложена на психически тормоз от страна на нейния пряк ръководител. Работодателят на Александрова не е направил твърдения, нито е представил доказателства относно обстоятелството че е направил проверка и е извършил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДискр. Неизпълнявайки това свое задължение ЧЕЗ Електроразпределение България, като работодател на Юлия Александрова е извършило дискриминация при упражняване на правото и на труд. Комисията е счела, че описаните по-горе действия и бездействия, осъществени от работодателя и изразяващи се в неизпълнение на трудовия договор, по своя характер представляват "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като с тях се накърнява достойнството на Юлия Александрова. КЗД е постановила оспореното решение, с което в обжалваната му част е установено, че "ЧЕЗ Разпределение България "АД, представлявано от изпълнителния си директор Иван Коваржчик, в качеството си на работодател на Юлия Любомирова Александрова е извършило дискриминация по отношение на Юлия Любомирова Александрова, като е допуснало осъществяването на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД по признак увреждане и е наложена на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗдискр. във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН на изпълнителния директор на ЧЕЗ разпределение България АД Иван Коварджик глоба в размер на 250 лева, за това че е допуснал тормоз по отношение на Юлия Любомирова Александрова от гр. Кюстендил. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗСД е дадено определение на понятието "Тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "увреждане". Безспорно установено по делото е, че Юлия Александрова била в трудово правоотношение с ЧЕЗ "Електроразпределение България "АД до 10.03.2009 г., на която дата е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". След структурни промени в Дружеството и проведен подбор на 29.04.2008 г. ЧЕЗ Електроразпределение България АД предлага на Александрова прекратяване на трудовото и правоотношение срещу обезщетение по чл. 331, ал. 1 от КТ. Тя не приема предложението и на 30.04.2008 г. представя медицински документи, доказващи онкологично заболяване, което се ползва със защита по чл. 333 от КТ. След този момент прекият ръководител на Александрова е заявил, че тя може да не присъства на оперативките, не и възлага никаква работа, не са и представяни карнетки за отчитане, не и е зачислен необходимия терминал за отчитане, не и е проведен инструктаж, тя не била изпратена на изпит по техника на безопасност, не и е разрешено да се подписва в присъствената книга на служителите, както и не и е издадена карта за легитимация, не и е дадено работно облекло. Всички тези действия са извършени единствено и само по отношение на Александрова, с мотива че е извън щатна бройка. Останалите отчетници на измервателни уреди са третирани по различен начин. Горните факти не се оспорват от жалбоподателите. Действително Александрова е получавала трудово възнаграждение. Но по-различното третиране, на което е била подложена я е накарало да се чувства обидена и е накърнило човешкото и достойнство. Безспорно установено е също така, че ТЕЛК не е препоръчала трудоустрояване или промяна на трудовата и дейност. Напротив в Решението на ТЕЛК от 27.10.2008 г. е посочено, че "евентуална промяна в професионалния и маршрут ще се отрази неблагоприятно върху здравословното и състояние", а в решението на ТЕЛК от 16.02.2009 г. е залегнало становище, " че евентуална промяна в условията на труд би могла да се отрази неблагоприятно върху здравословното състояние на жалбоподателката". Ето защо абсолютно необосновано и нелогично е твърдението на жалбоподателите, че не са осигурили работа на Александрова, тъй като е била извънщатна бройка и че са търсили място, на което да я трудоустроят, тъй като била болна. Обяснението, че тя е била извън щатна бройка, защото била седма в класирането и тъй като следвало да останат само шест отчетници за нея нямало работа, и затова не и била възлагана такава през въпросният 7 месечен период, не дава логичен и обоснован отговор на въпроса защо е третирана различно от останалите отчетници и не оправдава различното третиране. Ако процедурата по подбора, в резултат на структурни промени и прекратяването на трудовите правоотношения бяха извършени съобразно изискванията на трудовото законодателство, не би се стигнало до тази абсурдна ситуация - Юлия Александрова да се явява извънщатна бройка. Тя като лице ползващо се със специална закрила не би следвало да участва в подбора или при положение, че е участвала, би следвало да се прекрати трудовото правоотношение с лицето, което е преди нея в класирането. Т. е. Александрова е следвало да заеме щатна бройка, а шестият човек в класирането да бъде съкратен. От друга страна от протокола за крайно класиране е видно, че Юлия Александрова и класираното лице на шесто място Росен Георгиев Атанасов са с равен брой точки 12.8, което обстоятелство нарежда и двамата на едно и също място в класирането - шесто. По какъв критерий е решено да бъде прекратено трудовото правоотношение с Александрова, а не това с Атанасов не е ясно. Липсва препоръка от ТЕЛК за трудоустрояване на Александрова, напротив становището на ТЕЛК е да не се променя професионалния и маршрут и условията на труд, тъй като евентуална промяна би се отразила неблагоприятно върху здравословното и състояние. Т. е. Александрова би могла да изпълнява задълженията си на отчетник на измервателни уреди. Обстоятелствата дали Александрова е извършила дисциплинарните нарушения, заради които е дисциплинарно уволнена, както и дали наложеното наказание е законосъобразно са ирелевантни в настоящото производство, с оглед на което не следва да се обсъждат. От значение в случая е поведението на прекия ръководител на Александрова и на работодателя и до прекратяване на трудовото правоотношение с нея. Безспорно установено е, че Юлия Александрова е била третирана различно от страна и на прекия и ръководител, както и от страна на работодателя и, тъй като единствено на нея не е възлагана работа в продължение на 7 месеца, лишена е била от работно облекло и др. Това поведение от страна на прекия ръководител, както и от страна на работодателя е възприето от Александрова като обидно, същото е довело до засягане на човешкото и достойнство. Нарушено е било правото и на труд, което не се изчерпва единствено с правото да получава възнаграждение. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Поведението на прекия ръководител на Александрова, както и това на работодателят и, в лицето на изпълнителния директор на Дружеството, изразяващо се в невъзлагане на работа единствено на нея в продължение на 7 месеца, е нежелано поведение за Александрова, същото поведение се основава на признак "увреждане", който е един от признаците по чл. 4, ал. 1. Това поведение и довело до накърняване на достойнството на лицето и до създаване на обидна среда. КЗД е стигнала до законосъобразен извод за извършена дискриминация по отношение на Юлия Александрова от страна на работодателя и, изразяваща се в допуснат тормоз на работното и място по признак "Увреждане". Правилно КЗД е приела, че Александрова е направила оплакване до работодателя за осъществяван тормоз по отношение на нея от страна на прекия ръководител в своите обяснения до него и че ЧЕЗ "Електроснабдяване България" в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си по чл. 17 от ЗЗДискр. Не може да се приеме довода на жалбоподателите, че в конкретния случай не е налице оплакване по смисъла на чл. 17 от Закона тъй като същото е направено в обясненията на Александрова до работодателя и липсва заведено оплакване за тормоз. Законът не поставя изискване оплакването по чл. 17 бъде заведено като оплакване за тормоз, за да породи задължение за работодателя да извърши проверка съгласно чл. 17. Всяко оплакване за осъществен тормоз на работно място, от работник или служител, което е достигнало до знанието на работодателя, независимо дали е устно или писмено, независимо как е наименовано и в какъв писмен документ е материализирано, поражда задължение по чл. 17 от ЗЗДискр. за работодателя. По делото е установено, че писмените обяснения на Александрова до работодателя, дадени по повод на извършени от нея нарушения, в които е изложила и своите оплаквания за тормоз от страна на прекия и ръководител, са достигнали до знанието на работодателя/ това обстоятелство се установява от съдържанието на двете жалби/. Въпреки това не са предприети никакви действия, в съответствие с разпоредбата на чл. 17 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателите е да докажат факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. Не са представени доказателства че правото на равно третиране на Александрова не е нарушено, както и че е изпълнено задължението по чл. 17 от Закона. Изложените доводи за невъзлагане на работа на Александрова, поради обстоятелството че е извън щатна бройка, както и че тя е била в престой и е получавала трудовото си възнаграждение не опровергават извода на КЗК за нарушено право на равно третиране, изразяващо се в "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗР на ЗЗДискр. Неоснователни са твърденията, че в обясненията си до работодателя, тя не е правила оплакване за осъществен тормоз. Независимо, че тя не е квалифицирала поведението на прекия си ръководител като "тормоз", в обясненията си е посочила, че се намира в унизително положение, че невъзлагането на работа, липсата на работно облекло, на карта за легитимация, непровеждането на задължителен инструктаж, забраната да се подписва в присъствената книга и т. н. представляват обида и подигравка за нея, а така също я поставят в неудобно положение по отношение на колегите и на същата длъжност, които изпълняват своите служебни задължения. В обясненията си тя е поискала да бъде извършена проверка на нейните оплаквания. Неоснователно е и твърдението, че съставът на КЗК не е обсъдил всички факти и обстоятелства, приложени в административната преписка. КЗК е обосновала решението си след като е събрала, обсъдила и отчела всички онези факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая. КЗК е отчела представените доказателства относно извършените структурни промени в Дружеството. Извършените структурни промени обаче не оправдават нарушаването на правото на Александрова на равно третиране. Дори и да се приеме, че Александрова е била в престой по смисъла на чл. 267 от КТ, единствено тя е била в престой, останалите служители на същата длъжност са изпълнявали своите задължения, което обстоятелство отново я поставя в различно положение, в сравнение с останалите, което е неблагоприятно за нея. Не може да бъде приет и довода на жалбоподателите, че Александрова, подавайки жалба пред КЗД за извършена дискриминация и осъществен тормоз, всъщност извършва злоупотреба с права. Всеки, който се чувства неравно третиран или дискриминиран има право на жалба до КЗД. Комисията е органът, който ще прецени дали е извършена дискриминация по отношение на жалбоподателя или не. Обстоятелството, че Александрова е извършила нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказана с уволнение, не обосновава злоупотреба с права и не опровергава факта на неравно третиране. Относно наложеното наказание "глоба " в размер на 250 лева на Иван Коваржчик, настоящата инстанция счита, че законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на изпълнителния директор на ЧЕЗ Разпределение България АД. Правилно е наложена санкция на Иван Коваржчик на осн. Чл. 80, ал. 3 от Закона. В случая изпълнителният директор носи отговорност за задължение, което не е изпълнено от работодателя - ЮЛ. При определяне на размера на санкцията КЗД е съобразила решението си с целта на закона. Като е определила и наложила глоба в размер близък до минималния - 250 лева, КЗД е постановила решението си, съобразявайки се с с принципа за съразмерност и пропорционалност, регламентирани в разпоредбата на чл. 6 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД, за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на "ЧЕЗ Електроразпределение България "АД се явява неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение.