Решение № 6577 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2015 г.

Решение № 6577 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Генади тодоров Тодоров от гр. Бургас, против решение № 1317 от 5.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6850/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната на Република България не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Генади Тодоров Тодоров срещу заповед № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната, с която договорът му за кадрова военна служба е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. За да постанови този резултат, тричленният състав приема оспорването за допустимо - подадено в срок и от активно легитимирано лице с правен интерес, чийто права и законни интереси се засягат пряко от административния акт. По същество е обоснован извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които този акт поражда задължения. По делото е установено, че с рапорт рег. № 30-06-91/7.04.2014 г. касационният жалбоподател е отправил едностранно предизвестие до ответника за прекратяване на договора за кадрова военна служба. С оспорената заповед министърът на отбраната е разпоредил на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2, чл. 163 и във вр. с чл. 168 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) да бъде прекратен договора за военна служба така, както е поискано от военнослужещия. За Генади Тодоров не е налице правен интерес от оспорването на тази заповед, тъй като е издадена по негово искане, направено с нарочен рапорт, с който е поставено началото на административното производство пред компетентния орган. С оспорената заповед искането на жалбоподателя за прекратяване на военната служба е удовлетворено. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която води до недопустимост на подадената жалба. За наличието на тази предпоставка съдът е задължен да следи служебно. Въпросът относно допустимостта на оспорването е разглеждан и от тричленния състав, като изложените доводи, обосноваващи наличието на правен интерес на жалбоподателя да оспорва заповедта на министъра на отбраната, не се споделят от настоящата инстанция. Оспорващият няма права или законни интереси, които да са засегнати от акта по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, респ. да са пряко и непосредствено нарушени или застрашени от действието на заповедта по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Правата и интересите на жалбоподателя не се засягат негативно с оспорената заповед и в частта й, в която е разпоредено на командира на под. 34400 - Варна да удържи сумата на направените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнението на срока на военна служба. В тази част оспорената заповед съдържа разпореждане към подчинен на издателя на акта орган и в нея не са посочени определени суми, които да бъдат удържани. Задълженията за касатора за възстановяване на конкретни разходи за издръжка, обучение и квалификация произтичат не от заповед № КВ-153/23.04.2014 г. на министъра на отбраната, а от заповед № ЛС-01-28/24.04.2014 г. на командира на Военноморските сили - Варна, която е предмет на съдебен контрол за законосъобразност в друго производство. Следователно, Генади Тодоров няма правен интерес от оспорването и жалбата му е недопустима на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба тричленният състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, оспорването - оставено без разглеждане и производството по делото - прекратено. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия