Решение № 10409 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2012 г.

Решение № 10409 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ против решение № 10927 от 27.07.2011 г., постановено по адм. дело № 10298/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Развити са оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустими жалби подадени от лица без правен интерес против акт, който не подлежи на оспорване или алтернативно неправилност на решението на ВАС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Постъпила е и частна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране против определение № 14853 от 15.11.2011 г. постановено по адм. дело № 10298/2010 г., с което ДКЕВР е осъдена да заплати на "ЕВН България Електроразпределение" АД разноски по делото в размер на 36 097,60 лв. Доводите са за необоснованост и неправилност на решението като са изложени твърдения, че съдът е признал като разноски на "ЕВН България Електроразпределение" АД две възнаграждения по едно и също дело, както и не е обсъдил становището по молбата за прекомерност на претендираните разноски. Ответниците - "ЕВН България Електроразпределение" АД; "Е. ОН България Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в представени писмени становища, излагат подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. "ЕВН България Електроразпределение" АД в отговор на частната жалба излага съображения за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено и върнато на тричленен състав за ново разглеждане. Изложени са и съображения за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество взе предвид следното: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалби на "Е. ОН България Мрежи" АД, "ЕВН България Електроразпределение" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД против протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 8 от решението, с която се изменя т. 38 от Указания на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. С обжалваното решение Върховният административен съд, пето отделение е приел жалбите за основателни и е отменил посоченото решение в оспорената му част. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила, но при нарушаване на материалноправните разпоредби на НРЦЕЕ и на ЗЕ. На база действащата нормативна уредба и детайлизирането и в Указанията е направен изводът, че технологичните разходи са сред основните ценообразуващи елементи при регулирането на цените за пренос на ел. енергия. Установено е, че в рамките на регулаторния период са допустими годишни корекции на цените по силата на чл. 4, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ във връзка с глава четвърта от Указанията. Корекцията със Z, по формулата, с която е означена абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период се прави за разлики в разходите за покупка и продажба на електрическа енергия, както и за разлика в разходи, предизвикана от промяна в броя на потребителите. Изложено е, че всички други промени в необходимите приходи се извършват при следващия регулаторен преглед и се отразяват в необходимите приходи на ЕРД за следващия регулаторен период (т. 55, изречение второ от Указанията). Прието е, че в противоречие с така разписаните правила за ценообразуване с изменението на т. 38 от Указанията се променя принципът на изчисляване на одобрените технологични разходи, одобрен с протоколно решение № 37/18.02.2008 г. на ДКЕВР и заложен в т. 38 на Указанията до изменението. Промяната е направена в средата на регулаторния период и според тричленния състав води до различен по същество начин на формиране на одобрените технологични разходи за разпределение за третата година от втория регулаторен период, засягащ ЕРД чрез конкретно посочване на процентното съотношение за всяко едно от дружествата-адресати. При данните по административната преписка е установено, че за времетраенето на втория регулаторен период (5 години), с извършеното изменение на Указанията, ДКЕВР променя съществен елемент на ценообразуването, което от своя страна изисква нов регулаторен преглед преди изтичането на стария (втори регулаторен преглед). От тук са приети за неоснователни съображенията на административния орган свързани с необходимостта от изменение на прогнозния размер на технологичните разходи на база на предварителни резултати от регулаторния одит по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 4 от НРЦЕЕ. Посочено е, че цитираната разпоредба е относима към текущото наблюдение от комисията върху дейността на енергийните предприятия, което включва анализ и оценка на информацията за отчетните резултати по време на текущия ценови период, докато промяната на принципа за определяне на технологичните разходи е пряко относима към регулаторните прегледи. Изведен е извод, че в рамките на един регулаторен преглед е недопустима промяна с характеристиките на изменението на т. 38 от Указанията. По изложените съображения решаващият състав е приел, че в оспорената част протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР е незаконосъобразно, произнесено в нарушение на материалноправните разпоредби, регламентиращи материята на ценовото регулиране в енергетиката (чл. 36, ал. 3 от ЗЕ, чл. 4, чл. 5, чл. 10, чл. 11 от НРЦЕЕ и т. 55 от Указанията) и на принципите при изпълнение на правомощията на регулаторния орган при ценовото образуване (чл. 31, т. 1 от ЗЕ). Така постановеното решение е правилно. Възраженията в касационната жалба за недопустимост на решението са неоснователни, имайки предвид характера и правното значение на оспорваното решение. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗЕ регламентира задължителност на указанията, дадени от ДКЕВР относно образуването на цените за енергийните предприятия, следователно същите засягат интересите на дружествата жалбоподатели по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и решение № 21/95 г. на Конституционния съд. В ЗЕ не са предвидени разпоредби, които изключват оспорването на подобни решения, а изричната регламентация по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ относно решенията, с които се утвърждават цените по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ, не се явява аргумент относно характера на други административни актове. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съдът е обсъдил всички относими фактически обстоятелства във връзка с правния спор и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЕ методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от Министерския съвет по предложение на комисията. В чл. 3, ал. 1 от приетата въз основа на тази законова делегация НРЦЕЕ предвижда правомощия на ДКЕВР да извършва два вида контрол върху дейността на енергийните предприятия - текущо наблюдение и регулаторни прегледи. Съгласно ал. 2 текущото наблюдение от комисията включва анализ и оценка на информацията за отчетните им резултати по време на текущия ценови период, представена съгласно индивидуални и/или общи указания за всички лицензианти, в т. ч. анализ и оценка на отчетното общо финансово състояние на енергийното предприятие; анализ и оценка на прогнозните технически и икономически показатели, утвърдени в цените, и отчетените за периода; анализ и оценка на постигнатите показатели за качество; регулаторен одит, по решение на комисията, за прилагането на правилата по чл. 5, включително финансовите резултати от регулираната дейност. Съгласно ал. 3 (преди изменението с ДВ бр. 42 от 2012 г.) Регулаторните прегледи включват: анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозна информация за следващия ценови период, предоставена от енергийните предприятия, производителите, обществения доставчик, преносното предприятие, електроенергийния системен оператор, обществените снабдители/крайните снабдители и разпределителните предприятия; утвърждаване на: прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи за дейностите по съответните лицензии и възвръщаемост на капитала; продължителността на регулаторния период при регулиране чрез стимули, както и стойностите на ценообразуващите елементи, въз основа на които енергийните предприятия предлагат за утвърждаване цени за следващ ценови период в рамките на регулаторния период. Решението на ДКЕВР за изменение и допълнение на т. 38 от Указанията се основава на проведения регулаторен одит по чл. 3, ал. 2, т. 4 от НРЦЕЕ (в този смисъл е и Докладът на ДКЕВР по преписката). Осъщественият регулаторен одит обаче не представлява регулаторен преглед по смисъла на чл. 3, ал. 3 от НРЦЕЕ и следователно не може да служи като основание за изменение на ценообразуващите елементи за втория регулаторен период, както правилно е приел тричленния състав. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че при запазването на действащия преди изменението регулаторен механизъм съществува опасност в цените на дружествата да бъдат калкулирани недопустими загуби следва да се отбележи, че безспорно при определянето на технологичните разходи ДКЕВР трябва да държи сметка за фактически достигнатото ниво на технологични разходи от съответното ЕРД, но няма как обаче това правило да дерогира съдържащият се в НРЦЕЕ основен принцип на ценово регулиране чрез метода "горна граница на приходи", че корекции в рамките на регулаторния период са допустими само на ценообразуващите елементи, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ, а технологичните разходи не са сред тях. Наредбата не предвижда определяне на допустим размер на технологичните разходи в средата на регулаторния период. Следователно, разпоредбата на чл. 4, б. "б" от Методиката, на която се позовава ДКЕВР в жалбата си, е неотносима към процесния период (01.07.2010 г. - 30.06.2011 г. - трета година от втория регулаторен период). Неоснователни и неаргументирани са твърденията на ДКЕВР, че направеният от съда анализ на чл. 4 и чл. 10 от НРЦЕЕ е неотносим към спора. Безспорно е, че именно методът на регулиране "горна граница на приходите" е приложим към ЕРД (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ) и че технологичните разходи са ценообразуващ елемент на цените на ЕРД (те са част от разходите за лицензионната дейност "Р" съгласно чл. 10 от НРЦЕЕ и Раздел V от Указанията). Именно от посочените норми се извежда за недопустимост на изменението на размера на технологичните разходи по време на регулаторния период. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ при метода на ценово регулиране "горна граница на приходи" ДКЕВР утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период по посочената в Наредбата формула. Следователно, корекции на необходимите приходи по време на регулаторния период са допустими само по начина и с показателите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 4, ал. 2 от Наредбата - инфлация (фактор И), разлика между прогнозни и отчетени разходи за покупка и продажба на ел. енергия (фактор 2,), коефициент за подобряване на ефективността (фактор Х), корекция за неизпълнение на показателите за качество (фактор У). Цитираната норма от НРЦЕЕ не предвижда възможност за ДКЕВР да коригира допустимия размер на технологичните разходи в хода на регулаторния период. Всички други промени в необходимите приходи се извършват едва при следващия регулаторен преглед и се отразяват в необходимите приходи на ЕРД за следващия регулаторен период. Неоснователно е твърдението за противоречие на постановеното решение с разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 16 от ЗЕ и чл. 23, ал. 4 от НРЦЕЕ. Безспорно ДКЕВР е органът, компетентен да определя допустимите размери на технологичните разходи, но това трябва да става при съобразяване на всички останали приложими разпоредби и при отчитане на приложимия метод на ценово регулиране. Именно в чл. 21, ал. 1, т. 16 от ЗЕ е посочено, че ДКЕВР определя допустимите размери на технологичните разходи съгласно приета от самата нея методика. Съгласно т. 7 от Методиката, "За целите на ценообразуването комисията определя средногодишни технологични разходи за 2004 г. и за следващия регулаторен период за отделните енергийни предприятия". Тоест, и съгласно приетата на основание чл. 21, ал. 1, т. 16 от ЗЕ методика, правилото е, че технологичните разходи се утвърждават по регулаторни периоди. Аргументите по отношение на компетентността на ДКЕВР да определя технологичните разходи не са в противоречие с оспореното решение на ВАС, тъй като в последното изрично е прието, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила, т. е. разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е отчетена правилно от първоинстанционния състав. По отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения процесуалния представител на ДКЕВР не е представил аргументи, поради което същите са неоснователни. По същество в касационната жалба се възпроизвеждат части от съдебното решение, като се повтарят същите доводи, които са обсъждани в хода на първоинстанционното производство. Не е налице нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането на доказателствата. Правният извод на съда за незаконосъобразност на решението на ДКЕВР в оспорената му част е обоснован, като съответства на доказателствата. При правилно установените факти по спора, съдът е направил обоснован извод за неправилно приложение на закона от административния орган. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По отношение на подадената частна жалба, настоящия състав счита същата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореното определение е неблагоприятно. По същество същата е основателна по следните съображения: С оспореното определение ДКЕВР е осъдена да заплати на "ЕВН България Електроразпределение" АД разноски по делото в размер на 36097,60 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че претендираният размер на възнаграждението за процесуално представителство по делото на "ЕВН България Електроразпределение" АД е основателен за цялата сума предвид предмета на делото и произтичащата от него правна и фактическа сложност. Така постановеното определение е неправилно. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводите на настоящия частен жалбоподател в производството по чл. 248 ГПК /писмено становище от 19.09.2011 г./. Не са изложени никакви мотиви по отношение на твърденията, че се претендират две възнаграждения за едно и също дело, както и с оглед възраженията за прекомерност. При запознаване с материалите по делото се налага извод, че възраженията на частният жалбоподател са основателни. С молбата по реда на чл. 248 ГПК молителят е представил две фактури /с еднаква стойност/ и два договора за правна помощ, както и доказателства за внесени държавни такси по адм. дело № 10371/2010 и адм. дело № 10359/2010 г. Производствата по посочените административни дела са присъединени за общо разглеждане към адм. дело № 10298/2010 г. Независимо, че дружеството-молител е сключило два договора за правна помощ и по жалбите му са били образувани две производства, същите са били обединени и правният спор е продължил под адм. дело № 10298/2010 г. Уважавайки изцяло молбата за присъждане на разноски без да съобрази посочените по-горе обстоятелства тричленният състав е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено. На "ЕВН България Електроразпределение" АД следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 17998.80 лв. (по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК), или общо 18048.80 лв. Възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не се споделят от настоящата инстанция, като се има предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,