Решение № 4423 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2019 г.

Решение № 4423 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сън Велю България" ЕООД срещу решение № 481 от 06.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1080/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че делото не е разгледано от безпристрастен съд, поради това че съдията не е приел направеното от ищеца искане за отвода му. Оспорва извода на съда за антидатиране на предварителния договор, като сочи, че към договора не са били приложени документи, а списък на необходимите документи. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от дружеството срещу определение № 715/04.04.2019 г. по адм. дело № 1080/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е оставено без разглеждане искането на "Сън Велю България" ЕООД за изменение на решението в частта на разноските. Счита определението за неправилно и моли да бъде отменено. Ответната страна – ДНСК, представлявана от адвокат Ботев, моли да се остави касационната жалба без уважение и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Оспорва и подадената частна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилни и обосновани са изводите на съда, че не е налице една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът обосновано е отхвърлил достоверността на представения предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове от 20.06.2012 г., в която е посочена цена на същите почти два пъти над реалната им стойност. Ищецът не е доказал, че в резултат на обявената за нищожна заповед от 29.06.2012 г., е претърпял вреди в претендираните размери, които да са пряка и непосредствена последица от него. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АС – П. е образувано по искова молба от "Сън Велю България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от Х. Панитц, против Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между уговорената цена по Предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 20.06.2012 г. и пазарната стойност на тези дялове към момента на предявяване на иска в размер на 2 375 000, 00 евро. Съдът е отхвърлил иска на "Сън Велю България" ЕООД. Осъдил е "Сън Велю България" ЕООД да заплати на ДНСК сумата в размер на 99 036 лева, възнаграждение за адвокат. С определение № 715/04.04.2019 г. по делото е оставил без разглеждане молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските. В мотивите си съдът е посочил, че представеният по делото Предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 20.06.2012 г. е антидатиран. Позовал се е на Таблица с приложения към договора и конкретно на приложение В, представляващо Акт 16. С оглед на това, че в Протокол /акт/ обр. 16 на Държавната приемателна комисия е отразено първото и единствено заседание на тази комисия на дата 26.06.2012 г., а издаденото разрешението за ползване е с дата 28.06.2012 г., съдът е приел, че е невъзможно предварителният договор да е бил сключен на посочената от него дата. На това се основава изводът му, че предварителният договор е антидатиран и е бил изготвен за нуждите на съдебното производство. Съдът е обосновал, че процесният договор е частен диспозитивен документ, който няма за съда обвързваща материална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на частният документ се свежда единствено и само до обстоятелството, че лицата, подписали Договора в конкретния случай, действително са положили подписите си под него. По отношение на разноските е приел, че след като левовата равностойност на цената на иска е в размер на 4 645 096. 25 лв., то съобразно разпоредбата на т. 6 на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС, минималното възнаграждение следва да е в размер на 23 500 лв. без ДДС. В случая заплатеното от ответника възнаграждение на процесуалния му представител е в размер на 99 036 лв. с ДДС, което не надхвърля двукратния размер на минималното възнаграждение за двете инстанции. Решението е правилно. При подробно установена фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Въз основа на писмените доказателства и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Дружеството-ищец е едноличен собственик на капитала на дружество "К. 3 СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П.. Дружество е собственик на строеж: "Фотоволтаична електроцентрала 2, 5 MW, БКТП 0, 315/20 kV, 1 x1200 kVA -2 бр. и кабелна линия 20 kV и ажурна ограда", находящи се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I - 101, масив 21, по КВС на землище на с. К., община Тунджа, обл. Я.. Горепосоченият строеж е бил въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г., издадено от началник РО "НСК" Я. при РДНСК - Югоизточен район. С Предварителен договор за покупка на дружествени дялове от 20.06.2012 г. "Сън Велю България" ЕООД е договорило с Wolfermann & Partner GbR, да прехвърли собствеността на 100% от дружествените дялове на "К. 3 СОЛАР" ЕООД, ведно с всички принадлежности към тях срещу заплащането на нетна цена в размер 6 625 000, 00 евро. Със Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012 г. на Началник на РО "НСК" Я. към РДНСК ЮИР е оттеглено издаденото по-рано Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г. на строеж: "Фотоволтаична електроцентрала 2, 5 MW, БКТП 0, 315/20 kV, 1 x1200 kVA – 2 бр. и кабелна линия 20 kV и ажурна ограда", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I - 101, масив 21, по КВС на землище на с. К., община Тунджа, обл. Я.. С писмо от 24.07.2012 г. ищецът е уведомил купувача, че разрешението за ползване е оттеглено незаконосъобразно и съответно са предприети законови мерки по оспорване на така извършеното оттегляне на разрешението за ползване. С писмо от 27.07.2012 г. купувачът е развалил сключеният предварителен договор. Ищецът е обжалвал Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012 г. на Началник на РО "ИСК" Я. към РДНСК ЮИР, с която е оттеглено издаденото по-рано Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г. С Решение № 126 от 12.10.2012 г. на Административен съд град Я., по адм. дело № 208/2012 г. заповедта е била прогласена за нищожна. Решението на съда е било обжалвано и оставено в сила с Решение № 1756 от 06.02.2013 г., постановено по адм. дело № 14303/2012 г., по описа на Върховния административен съд. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснато от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Преценката за наличие на основания за отвод на съдия-докладчика е личен акт и не подлежи на контрол. В случая правилността на съдебния акт подлежи на преценка от касационната инстанция и поради това не може да се приеме, че ищецът е лишен от възможност да се защитава пред независим съд. Законосъобразни са изложените от административния съд доводи относно доказателствената сила на представения предварителен договор за продажба на дружествени дялове. Като частен документ същият притежава само формална доказателствена сила, свързана с автентичността на подписите на страните по договора. Доколкото този въпрос не е бил спорен по делото, съдът правилно е отбелязал, че ще цени предварителния договор, ведно с всички доказателства по делото. Видно е при сравняване на предварителния договор и на приложенията към него, че не е възможно договорът да е подписан на 20.06.2012 г., а към него да е приложен протокол акт 16 от 28.06.2012 г. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението, че посоченото разрешително за ползване е списъчно изброяване на условие, а не доказателство за прилагане на този договор и че то е посочено само като условие за сключване на окончателния договор. В т. 1. 2. от Предварителния договор изрично е вписано, че приложените към договора приложения се считат за неразделна част от него, а в Таблицата с приложенията като Приложение В е вписан Акт 16. С оглед на това, обоснован е изводът на съда, че не може да се приеме за установено, че на посочената дата "Сън Велю България" ЕООД и Wolfermann & Partner GbR са подписали договор с посоченото съдържание. Освен посочените съображения, касационната инстанция приема, че предявеният иск е неоснователен и поради липсата на пряка причинна връзка между обявения за нищожен административен акт и претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди. Видно от посочените по-горе факти, със Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012 г. на Началник на РО "НСК" Я. към РДНСК ЮИР е оттеглено издаденото по-рано Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012 г. на строеж: "Фотоволтаична електроцентрала". С две съдебни решения – на АС – Я., потвърдено с Решение № 1756 от 06.02.2013 г., по адм. дело № 14303/2012 г. по описа на Върховния административен съд, посочената заповед е била обявена за нищожна. Следователно от 06.02.2012 г. "Сън Велю България" ЕООД е пълноправен собственик на фотоволтаичната електроцентрала и може да я ползва и да се разпорежда с нея. Действително окончателната продажба на дружествени дялове не е била изповядана поради прекратяване на предварителния договор, но от това не следва, че дружеството-ищец е претърпяло имуществена вреда. Като собственик на фотоволтаичното съоръжение, то продължава да притежава в капитала си това имущество. Дали съоръжението има същата или по-различна пазарна стойност може да е резултат от настъпилите междувременно промени в пазарната конюнктура, но не и от обявената за нищожна заповед на началника на РО "НСК" Я.. Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определение № 715/04.04.2019 г. по адм. д. № 1080/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Заплатеното от ДНСК възнаграждение за адвокат е към предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по адм. д. № 7063/2017 г. на ВАС, по адм. д. № 1080/2018 г. на АС – П. и по адм. д. № 6580/2019 г. на ВАС. С. цената на иска, минималното възнаграждение за една инстанция е в размер 23 465 лв. без ДДС и в такъв размер са платените адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. Единствено възнаграждението по адм. д. № 1616/2014 г. е в размер на 35 000 лв., което не надхвърля значително минималния размер по наредбата. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 481 от 06.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1080/2018 г. по описа на Административен съд – П.. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 715/04.04.2019 г. по адм. д. № 1080/2018 г. по описа на Административен съд – П.. ОСЪЖДА "Сън Велю България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. К. Р. .№..., ет. ..., офис 265, представлявано от Х. Панитц, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, сумата от 28 158 лв. /двадесет и осем хиляди сто петдесет и осем лева/ възнаграждение за адвокат за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.