Решение № 12063 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2019 г.

Решение № 12063 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. "Електроенергиен системен оператор" ("ЕСО") ЕАД и 2. Началника на ДНСК, чрез процесуалните си представители, против решение № 234 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 227/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № ДК-10-ЮЗР-11/28.01.2019 г. на началника на РДНСК - Югозападен район. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта Ответникът – Р. Илиев, чрез пълномощника си в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - главният архитект на община Перник не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за незаконосъобразна оспорената заповед, с която по жалба на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД и на основание чл. 216, ал. 6 (отм.); ЗУТ е отменено разрешение за строеж (РС) № 241 от 18.10.2016 г., издадено от главния архитект на община Перник за строеж: 1. Плътна ограда по вътрешните регулационни линии на УПИ V-8129 с височина до 2. 2 м. над прилежащия терен, изцяло разположена в имота на възложителя, в частта, касаеща изпълнението на ограда с плътна част над терена с Н-2. 20 м. по северната регулационна линия на УПИ V-8129, кв. 241 по плана на гр. Перник, кв. "Изток", с възложител Р. Илиев. Преценено е, че заповедта е постановена по недопустима и неоснователна жалба, а разрешението за строеж е материално законосъобразно. Съдът приема, че жалбата на първия касатор срещу РС в качеството му на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ – носител на сервитутно право в поземления имот, в който е разрешено строителството, е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 3 (в относимата редакция) ЗУТ, поради което компетентният контролен орган се произнася по същество при наличие на отрицателна предпоставка за допустимостта на производството пред него. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, излага съображения, че неспазването на минималния сервитут за енергийния обект в частта на предвиденото и реализирано изграждане на плътна ограда по северната граница на имота не е съществено и не води до незаконосъобразност на РС, защото достъпът за извършване на ремонтни дейности до този обект, както и намиращия се в близост до имота железно-решетъчен стълб и обслужването им не е нарушен. Обосновава извод, че РС е влязло в сила и отмяната му е недопустима съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения оспорената заповед е отменена на основание чл. 149, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с приложимия материален закон е прието, че "ЕСО" ЕАД е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ като носител на ограничено вещно право в имота, в който е разрешено строителството, тъй като покрай него преминава въздушен електропровод за пренос за ел. енергия. По делото е безспорно установено, че "ЕСО" ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ДР ЗЕ и ВЕ 110 кV "Мошино", включен в активите му след преобразуването на НЕК, представлява енергиен обект съгласно § 1, т. 23 ДР ЗЕ, независимо че възникналото по отменения ЗЕЕЕ и запазило се в негова полза сервитутно право за този обект не е вписано по предвидения в § 26, ал. 3 ПЗР ЗЕ ред. Част от строежа "плътна ограда" за ограждане на УПИ V-8129 по северната му регулационна линия от 19 м попада в сервитутната зона на енергийния обект, което определя дружеството като заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и обуславя правния му интерес да оспори издаденото РС. ЗУТ изисква съобщаване на РС на всички заинтересувани лица при условията и по реда на АПК съгласно чл. 149, ал. 1 ЗУТ. Срокът за обжалване пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол е 14-дневен от съобщението за издаването му - чл. 149, ал. 3 (ред. преди отм. с ДВ, бр. 25/2019 г., в сила към момента на постановяване на заповедта) ЗУТ. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба. Узнаването на РС по други способи не може да замести съобщението за издаването му, поради което изводът на съда, че срокът за обжалване тече от 13.12.2017 г., когато е съставен констативен протокол с участието на представител на "ЕСО" ЕАД, не се споделя от настоящия състав. Независимо от това заключението за подаване на жалбата извън срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ е законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото. Дружеството не оспорва обстоятелството, че за оспореното от него РС е уведомено на 23.01.2018 г., когато получава писмо с препис от констативния протокол за извършената съвместна с длъжностни лица от РДНСК – ЮЗР и община Перник проверка, изпратено от началника на РО "НСК" при РДНСК – ЮЗР. Това обстоятелство се признава от "ЕСО" ЕАД в подадената касационна жалба, за което представя и доказателства. В случая е извършено надлежно съобщаване на РС, което се установява от приетото по делото писмо от кмета на община Перник, връчено на 7.02.2018 г. на ръководителя МЕПР Перник при "ЕСО" ЕАД - пълномощник на първия касатор, с което той е уведомен, че за извършеното строителство на "плътна ограда", изградена по вътрешните регулационни линии на УПИ УПИ V-8129, кв. 241 по плана на гр. Перник, кв. "Изток", е издадено РС с посочване на номер и дата с изрично указание, че подлежи на обжалване по законосъобразност пред началника на РО "НСК" при РДНСК – ЮЗР съгласно чл. 216, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. При тези данни следва да се приеме, че 14 – дневният срок за обжалването на РС започва да тече най-късно от този момент и изтича на 21.02.2018 г. Удължените срокове по чл. 140 АПК касаят производствата пред съд, поради което не намират приложение в хипотезата на предвидено със специалния закон задължително оспорване на РС заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, пред началника на РДНСК по реда на чл. 216 (отм.); ЗУТ. В този случай прекият съдебен контрол спрямо РС е изключен, а на оспорване подлежи заповедта на контролния орган. Дори и да се приеме за приложима разпоредбата на 140 АПК във вр. с чл. 213 ЗУТ предвид липсата на конкретно указание в съобщението за издаденото РС в какъв срок подлежи на оспорване, то е относима първата алинея на цитираната разпоредба, а не втората, в какъвто смисъл са доводите на касатора "ЕСО" ЕАД. Съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Депозирането на такава едва на 29.06.2018 г. е след изтичане и на този срок, считано от съобщението за издаденото разрешение за строеж, което прави жалбата просрочена. В съобщението за РС е налице точно описание на неговото съдържание, поради което направеното възражение от втория касатор за липса на информация относно фактическите и правни основания за издаването му, препятстваща упражняването на жалба от заинтересуваното лице, е неоснователно. Изводът на съда, че в случая РС е влязло в сила и е придобило стабилитет, изключващ отмяната му по смисъла на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, е законосъобразен. Като приема жалбата за допустима и разглежда същата по същество, вместо на прекрати административното производство на основание чл. 216, ал. 5 (отм.); ЗУТ поради подаването й извън срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, началникът на РДНСК – ЮЗР постановява заповедта си в нарушение на закона. Същата правилно е отменена с обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 АПК. Настоящият състав не споделя направеното заключение относно материалната законосъобразност на РС, но това не се отразява на крайния правен извод на съда за недопустимост на депозираната пред компетентния контролен орган жалба. При недопустимост на административното производство началникът на РДНСК - ЮЗР не може да се произнася по същество и да издава заповед по чл. 216, ал. 6 (отм.); ЗУТ. Предвид изложеното касационните жалби са неоснователни, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,