Решение № 8329 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2025 г.

ВАСШесто отделение01.08.2025 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 479/04.02.2025 г. по адм. дело 924/2024 г. на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на Новамед БГООД, гр. Плевен, с ЕИК:201810016 сумата от 700,00 (седемстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Видин против решение 479/04.02.2025 г. по адм. дело 924/2024 г. на Административен съд Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.73 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Новамед БГООД, гр. Плевен, чрез адвокат К. Груев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 479/04.02.2025 г. по адм. дело 924/2024 г. Административен съд Плевен е отменил заповед за налагане на санкции РД-09-725/23.10.2024 г. на директора на РЗОК Видин. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл.146,т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че в рамките на разпоредена от директора на РЗОК - Видин проверка, след извършване на дължимите административнопроизводствени действия е издадена процесната заповед за налагане на санкции РД-09-725/23.10.2024 г., с която на Новамед БГ ООД, гр. Плевен на основание чл.23а, ал.3 от Индивидуален договор РД-ПС-050582/30.06.2022 г. и Допълнителното споразумение РД-29А-0234/18.07.2023 г., е наложена санкция-финансова неустойка в размер на 1000,00 лева, както и е разпоредено да бъде възстановена получената сума в размер на 263,00 лева за закупените помощни средства от лицето с увреждане М. К. И. по одобрение 2417200118/20.06.2024 г. с код 1301030020 - Антидекубитален дюшек с помпа и въздушни камери AIRCELL 2500 и с код 1301010007 - Антидекубитална възглавница за врат Contour Orthoflex 004. Фактическото извършване на нарушението е формулирано във връзка с чл.88, ал.1 ЗХУ и договорените обстоятелства по отпускане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, чието получаване би могло да стане лично от лицето с увреждания или от упълномощено от него лице с изрично нотариално заверено пълномощно, или от такова лице, което е посочено от лицето с увреждане в заявителните документи, с което му се придава качеството на упълномощено лице. В случая помощните средства са били получени от сина на М. К. И. адвокат К. Груев, който се е легитимирал с договор за правна помощ и адвокатско пълномощно. Административният орган е отрекъл формата на адвокатско пълномощно като годна едностранна сделка, чрез която лицето с увреждания да реализира своите права по чл.73 ЗХУ, приемайки че единствено пълномощник с нотариално заверено пълномощно може да осъществи представителна власт в описаните случаи, съгласно чл. 16, ал.3, т.2 от Индивидуален договор РД-ПС-050582/30.06.2022 г. и Допълнителното споразумение РД-29А-0234/18.07.2023 г.. Подобна теза е правно неиздържана. В разпоредбата на чл.18, ал.2 АПК е предвидено, че пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. В този контекст възприетата уредба в чл.16, ал.3, т.2 от индивидуалния договор не противоречи на закона. В случая обаче, административният орган не е отчел, че адвокат К. Груев не е осъществил представителна власт в качеството си на родственик (син) на лицето с увреждания или на лице по чл.18, ал.2 АПК, а е действал в професионалното си качество на адвокат, независимо от изброените по-горе. Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Законът за адвокатурата е специален по отношение на АПК, досежно представителството на лицата чрез адвокати и не може да бъде дерогиран с писмен договор, сключен между НЗОК и доставчика на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Приемайки, че при издаването на оспорената заповед директорът на РЗОК Видин не е съобразил действието на специалната правна норма на чл.25, ал.1 ЗА е издал незаконсъобразен акт, административният съд е приложил точно материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло и мотивите на първостепенния съд досежно несъответствието на оспорения индивидуален административен акт с целта на закона и в частност с разписаните критерии по чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, към които мотиви препраща съгласно чл.221, ал.2 изр. второ АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна помощ от 08.05.2025 г. възлизат на сумата от 700,00 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение