Решение № 15399 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2017 г.

Решение № 15399 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. К., чрез пълномощника му адв. И. К., срещу решение № 590 от 6.04.2017 г., постановено по адм. дело № 3035/2016 г. по описа на Административен съд - В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Б., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Й. Т. Й., чрез адв. И. Е. като процесуален представител, в представен по делото писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на Й. Т. Й. срещу заповед № 775/25.10.2016 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено да премахне неправилно разположена "лека ограда", която не е изпълнена в рамките на ПИ 03719.601.7, а е изградена в чужди имоти - започва от границите между ПИ 03719.601.7 и ПИ 03719.119.5 на запад с дължина 4 метра в ПИ 03719.601.9 - улична регулация на община Б., на 4 метра успоредно от ПИ 03719.601.7 по кадастралната граница на имот ПИ 03719.601.9 с дължина 28 м; прави чупка на североизток, като навлиза в ПИ 03719.601.5 с дължина около 10 м и в ПИ 03719.601.6 с дължина около 20 м и завършва в точка между границите на ПИ 03719.601.7 и ПИ 03719.119.66. Обща дължина на оградата е около 62 м. л. Съдът е приел, че подадената до него жалба е допустима, а по същество - основателна. Обосновал е извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установяване състоянието на строежите по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, се извършва по процедура, подробно регламентирана в чл. 196 АПК. Съгласно ал. 2 във връзка с ал. 1 от цитираната норма констативният протокол за вида и състоянието на строежа се съставя след изслушване на заинтересованите лица. В случая това не е направено. Длъжностните лица, извършили проверката на обекта, не са изслушали Й. Т. Й., собственик на разпоредената за премахване ограда. Правилно при тези данни административният съд е приел, че неспазването на установената в ЗУТ процедура съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото нередовно съставеният протокол не може да служи като доказателство както за вида и състоянието на оградата, така и за невъзможността да се прецени дали е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали. Освен това в констативния акт № 5/16.06.2016 г., въз основа на който е издадена заповедта, както и в самата заповед се сочи наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а от жалбата на П. П. К. до кмета, послужила за иницииране на административното производство, е видно, че става дума за навлизане в чужд имот, тоест гражданскоправен спор. Както е посочил административния съд в мотивите си, налице е смесване на две различни по характер производства - по чл. 225а и по чл. 195 от ЗУТ, което е недопустимо. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изслушването е направено в писмена форма, предвид представеното възражение и писмени доказателства от страна на Й. Т. Й. Това противоречи на смисъла на изслушването целящо непосредствено възприятие на фактите и обстоятелствата от заинтересованите лица. А самото възражение и доказателствата към него са представени във връзка с констативен акт № 4/12.05.2016 г., който е отменен с констативен акт № 5/16.06.2016 г. Административният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на Й. Т. Й. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 550 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение