Решение № 4453 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2008 г.

Решение № 4453 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Емил Митков" - с. Черник, Община Дулово срещу решение № 9/07.01.2007 г., постановено по адм. дело № 1678/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 187/07.07.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Силистра (решение № 644/10.10.2008 г. по същото дело, с което е отстранена явна фактическа грешка относно номера на ДРА), потвърден с решение № 853/20.09.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 66 436, 34 лв. за данъчни периоди за месеците август и септември 2004 г. и определен ДДС за внасяне за месец август в размер на 997, 60 лв. и лихви - 52, 30 лв. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, като оплакванията се концентрират върху изводите на съда, възприети въз основа на констатациите на ДРА за липса на реалност на доставките. Според касатора съдът без да изследва пълно и всестранно фактическата обстановка, а също и без да се задълбочи внимателно като прецени всички приложени по делото доказателства се е ограничил само в това да повтори погрешните изводи на данъчния орган и е възприел тезата, че липсва реалност на доставките по издадените фактури. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и отмяна на данъчния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно. Според прокурора начисляването на ДДС е без основание, тъй като не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), поради което правилно е приложена хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За месец август 2004 г. Варненският окръжен съд е приел, че не се дължи правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от "Спектра Трейдинг" ЕООД за доставки на "Ирис". За да направи този извод съдът е установил, че ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което не се оспорва от ревизията, като това обстоятелство е потвърдено и от вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, но не доказана реалността на доставките. Обсъдено е от съда, че прекият доставчик е получил процесната стока от физически лица, които пред ревизията са дали писмени обяснения, че са събирали за "Спектра Трейдинг" ЕООД луковици от собствените им дворове, както и от празни селски дворове, както и че цената по тях е платена с касови ордери. Пак от тези обяснения е установено, че съхраняването на стоката се е осъществило в двора на Л. Стефанов, който е един от тримата физически лица-предходни, а относно транспортирането на стоката, то е осъществено от получателя. Установения факт от съда, че предаването на стоката от физическите лица на прекия на жалбоподателя доставчик е оформено чрез три броя стокови разписки от 28.08.2004 г. и именно този факт е обосновал съда да приеме, че тези стокови разписки не са доказателство за осъществени реални доставки по процесните фактури, които са с дати преди 28.08.2004 г. Изводът, направен от съда, че няма доказателства към момента на издаване на процесните фактури прекия доставчик да е разполагал с посоченото в тях количество "Ирис" и съответно да е могъл да го продаде на жалбоподателя. Обжалваното решение в посочената по-горе част (за месец август 2004 г.) е правилно. Между страните не е съществувал спор относно начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което е установено още по време на данъчната ревизия чрез съставения протокол за извършване на насрещна проверка от прекия доставчик. Поради тази причина не е било необходимо този факт отново да се доказва в хода на съдебното производство чрез съдебно-счетоводна експертиза. Спорът между страните се свежда до наличието или не на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 и правилно ли е приложена хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел в мотивите на съдебния си акт, че ако приемем че предходните доставчици - 3 физически лица - Венцислав Цветанов, Юлиян Стефанов и Людмил Асенов са предоставили стоката "Ирис" на "Спектра Трейдинг" ЕООД и тя от своя страна на ЕТ "Емил Митков", то разминаването в датите на стоковите разписки - всичките от 28.08.2004 г. и датите на процесните фактури - от 05.08.20043 г. до 25.08.2004 г. не може да обоснове извод за реалност по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Според тази правна норма за да е налице реалност на доставка на стоки или услуги по смисъла на този закон, трябва да се докаже прехвърлянето на собствеността или друго вещно право върху стоката или извършването на услугата. В процесния случай предвид, че фактурите, по които касатора претендира правото на приспадане на данъчен кредит са издадени преди да са получени и оформени стоковите разписки от предходните доставчици - физически лица на прекия доставчик, тази реалност не е осъществена и съответно доказана. В касационната жалба конкретни оплаквания в тази насока не са направени. Акцентира се от касатора за начисляването на ДДС, но както се посочи по-горе това не е спорно между страните обстоятелство. Основателно касатора възразява, че съда е направил неправилно изводи относно липсата на съответни разрешителни и позволителни за сбиране на луковични растения, което е изискване по специалните закони - ЗООС, ЗЛР, ЗГ и ЗБР. Липсата на такива позволителни и разрешителни са основание за търсене на административно-наказателна отговорност, но не могат да рефлектират върху правото на приспадане на данъчен кредит, в случай че са доказани всички предпоставки по чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.). Въпреки тези изводи на съда те сами по себе си не водят до неправилност на решението в тази обжалвана част, В процесния случай от доказателствата по делото не може да се направи категоричен и обоснован извод за реалност, след като е установено, че предходните доставчици са доставили на прекия доставчик стоката в по-късен момент, в сравнение с момента на издаване на фактурите. Нелогично е касатора да претендира правото на приспадане на данъчен кредит, след като неговия пряк доставчик е получил стоката след като я е продал на касатора. В случая обстоятелството, че чрез процесните фактури се прави опит да се докаже, че те са били продадени от прекия доставчик, преди последният да е разполагал с тях, води само до извод, че реалност на доставката не е осъществена. С оглед изложеното в посочената част решението не страда от пороците, посочени от касатора и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За месец септември 2004 г. отново прекият доставчик "Спектра Трейдинг" е издал фактури за "Ирис и зюмбюли", като предходни доставчици пак са посочени трите физически лица - Венцислав Цветанов, Юлиян Стефанов и Людмил Асенов, както и същите стокови разписки №№ 1, 2 и 3 и трите от 28.08.2004 г. Като се има предвид, че процесните фактури са издадени през месец септември 2004 г. е възможно те да се свържат със стоковите разписки от 28.08.2004 г. Съдът обаче не е обсъдил това обстоятелство, а само е преповторил изводите, направени във връзка с фактурите, издадени през месец август 2004 г. Не е обсъдил и наличието на фактури за транспорт на част от стоката, фактурирана на касатора от прекия му доставчик през месец септември 2004 г. Освен това съдът се е позовал на обстоятелството, че предходните доставчици - физически лица не са доказали, че могат да произведат съответното количество луковици от ириси и зюмбюли, без да прецени, че този факт не е доказван от данъчните органи и не са събрани доказателства за това обстоятелство. И тъй като именно това обстоятелство е свързано с общата констатация на ревизията за липсата на реалност на доставките, съдът като съд по същество е бил длъжен да го изследва или да констатира необоснованост на констатациите в тази част и да прецени ползват ли се те с презумпция за истинност (само за посоченото обстоятелство). Освен това съдът не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която той е констатирал, че процесните луковици са вложени в производство на земеделска продукция и съответно осчетоводени в статия "Незавършено производство", както и впоследствие същите са били наводнени през 2005 г. и осчетоводени като извънреден разход. Тези констатации на вещото лице заедно с представените по делото доказателства за описаните обстоятелства - справка за метеорологичните условия през 2005 г. и протокол на Община - гр. Дулово за оглед на нанесените щети (унищожени и изгнили луковици) на масива на луковици за цветя, собственост на ЕТ "Емил Митков" са могли да доведат съда и до други изводи, преценявайки посочените доказателства като косвени и обсъждайки наличните доказателства, че касатора е получил луковици, които впоследствие е засял и ги е осчетоводил като "Незавършено производство". С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част - непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец септември 2009 г. (макар, че за този данъчен период не е определен ДДС за довнасяне, наличието на правен интерес от обжалване се свежда до непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за този период) решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията на касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение