Решение № 12039 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2015 г.

Решение № 12039 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 760 от 13.02.2015 г. по адм. дело № 2090/2012 г. на Административен съд - София град. С него е обявена нищожността на уведомително писмо за одобрение № 1470/121 с изх. № 01-2600/8889 от 3.12.2010 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Едновременно с това е образувано и по жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от "Агроплод Димитрови" ООД със седалище в град Свищов против определение № 1996 от 15.04.2015 г. по същото дело, с което е отхвърлено искане на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските. Правят се възражения за несъобразяване на обстоятелството, че се касае за спор с определен материален интерес. Частният жалбоподател изразява чрез процесуалния си представител и становище за неоснователност на касационната жалба по същество - липса на материалноправни основания за извършената редукция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Мотивира се, че с представените в касационното производство писмени доказателства се установява материалната компетентност на издателя на акта, която може да му бъде предоставена съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Видно от данните по делото, на 14.06.2011 г. с вх. № 01-2600/4520, в ДФЗ е постъпила жалба, подадена от Диана Ценова Димитрова, като управител и представляващ "Агроплод Димитрови" ООД, адресирана до Административен съд - София град. В нея е отразено, че е срещу решение на ДФЗ за определяне на недопустими за финансиране разходи по Проект с ид. № 04/121/00142 по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства", ос I от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за които е уведомена с две уведомителни писма. Първото е уведомително писмо за одобрение № 1470/121 с изх. № 01-2600/8889 от 3.12.2010 г.; второто е Уведомително писмо за одобрение № 1662/121 с изх. № 01-2600/4520 от 10.05.2011 г. По жалбата е образувано адм. дело № 2090/2012 г. на АССГ. С определение от 3.05.2012 г., съдът е разделил производството по оспорване на УП № 1470/121, което е оставил, като предмет на съдебен контрол по така образуваното дело От служебно извършената справка в деловодната система на ВАС, се установява, че по второто уведомително писмо е образувано адм. дело № 4836/2012 г. на АССГ, приключило с решение № 824 от 17.02.2015 г. С него е прогласена нищожността на писмото в частта му, в която са наложени редукции и делото е върнато на административния орган за произнасяне с валиден акт. По проведено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ касационно оспорване е образувано адм. дело № 4788/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С постановеното по него решение № 6901 от 10.06.2015 г., първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. По оспорването на УП № 1470/121 от 3.12.2010 г., съдът е приел жалбата за разглеждане, като процесуално допустима и в продължение на три години е събирал доказателства, като е приложил две административни преписки - едната, касаеща уведомителното писмо, предмет на оспорване и втората, касаеща последващото уведомително писмо от 10.05.2011 г. За изясняване на спора е допуснал, изслушал и приел основно и допълнително заключение на единичната съдебно-икономическа експертиза, както и тройна комбинирана съдебно-икономическа и техническа експертиза. След приключване на съдебните прения е изложил в решението всички данни по делото и е направил всички фактически установявания. При проверката на материалната компетентност на издателя на писмото, е съобразил, че представената заповед № 01-РД-75 от 21.01.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, оправомощава заместника му само за фиксираната в нея дата - 25.10.2010 г., поради което не доказва наличие на властническо правомощие за 3.12.2010 г. Като краен резултат е приел, че писмото е издадено от лице, което не е разполагало с правомощие на 3.12.2010 г. да издаде писмото. Счел е, че липсата на материална компетентност обуславя нищожността на административния акт в часта му, в която е наложена редукцията и е обявил нищожността на същата част. Изпратил е преписката на изпълнителния директор, който да се произнесе по спора. При това напълно се е абстрахирал от обстоятелството, че с първата част на писмото, издадено от същия административен орган, е одобрена за изплащане сума в полза на бенефициента в размер на 223616.14 лева, която е и била изплатена на 29.11.2010 г. Така постановеното решение е неправилно. Обжалваното уведомително писмо за одобрение инкорпорира в себе си две части: Първата е за извършено плащане по подадена от бенефициента заявка за плащане в размер на 223616.14 лева. Втората е за наложени редукции в размер на 43951.89 лева. Подписано е от заместник изпълнителния директор Димитър Симеонов. С приложените към касационната жалба писмени доказателства се установява, че на заседание на Управителния съвет на ДФЗ, проведено на 13.09.2010 г., е разгледано като точка 7 от дневния ред предложение за структурна промяна за засилване на управленския капацитет на фонда. В тази връзка са взети три решения, от които относими за настоящия спор са първите две. С тях е увеличен броят на заместник изпълнителните директори и за заместник изпълнителен директор е назначен Димитър Симеонов Симеонов. Компетентността му като такъв е ограничена само за Програмата за развитие на селските райони. На основание на решението; на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПЗП и чл. 13, ал. 4 от Устройствения правилник в актуалната му редакция, е издадена заповед № 01-РД/3013 от 16.09.2010 г. от изпълнителния директор. В раздел I, т. 1 от нея е възложено поименно на Димитър Симеонов в качеството му на заместник изпълнителен директор да организира и ръководи пряко дейността на отдели: "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", като издава заповеди, нареждания, резолюции и предприема всички други необходими действия, свързани с дейността на отделите. В т. 3 от заповедта е оправомощен да представлява фонда в същата връзка пред изброените институции, в това число финансови и одиторски, както и пред физическите и юридически лица. В т. 7 и т. 8 е упълномощен да подписва уведомителните писма за одобрение или отказ на одобрените заявления, както и да подписва договорите и анексите за промяна към тях. Правната възможност за такова оправомощаване е уредена в чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на фонда. Тя е потвърдена и в актуалната практика на ВАС, четвърто отделение - например решение № 10246 от 6.10.2015 г. по адм. дело № 5792/2015 г. Търговското дружество е сключило на 11.02.20109 г. договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 121 от Програма за развитие на селските райони. Във връзка с този договор е депозирало на 15.07.2010 г. заявка за изплащане по договора на сумата от 267568.02 лева. С оспореното уведомително писмо са одобрени и изплатени 223616.14 лева и са отказани разходи на стойност 21975.89 лева по описаните мотиви. На трето място е приложена санкционната разпоредба на чл. 31, т. 1, б. "б" от Регламент 1975/2006 г. на Европейската комисия. Така редукциите общо са възлезли в размер на 43951.89 лева. Решаването на всички тези въпроси попада в материалната компетентност на издателя на писмото - заместник-директор на ДФЗ с правомощия по Програмата за развитие на селските райони. Като е приел обратното при извършената служебна проверка за наличието на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В конкретния случай обаче делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за проверка на другите основания за законосъобразност на оспорената част от уведомителното писмо, поради просрочие на жалбата. За разлика от исканията за обявяване на нищожност, които по силата на чл. 149, ал. 5 АПК не са ограничени във времето, оспорването в останалите случаи е ограничено със срок. Доколкото в уведомителното писмо не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, срокът се удължава с два месеца. Жалбата срещу уведомително писмо № 1470/121 от 3.12.2010 г. е подадена пред ДФЗ до Административен съд - София град на 14.06.2011 г. и като такава е просрочена. За да я приеме за подадена в срок, съдът се е позовал на две обстоятелства: първото е, че административният орган не разполага с доказателства за връчването на административния акт. Второто е невъзможността да установи този факт чрез "Български пощи" ЕАД, тъй като видно от писмо изх. № 04-11-3-1- от 30.05.2013 г. на л. 109 от делото, срокът за съхранение на книги за доставяне на препоръчани пратки е 12 месеца. В същото време обаче, съдът изцяло е пренебрегнал изявлението на управителя на дружеството, направено ясно и недвусмислено в самата жалба относно датата на получаване на УП № 1470/121. В т. 8 от жалбата (л. 3) управителката на търговското дружество сама е посочила, че на 8.12.2010 г. е получила Уведомително писмо за одобрение № 1470/121 с изх. № 01-2600/8889 от 3.12.2010 г. за определяне на изплатената сума по междинното плащане на проекта и сумата на наложените редукции и причините за тях. Изявлението в жалбата, подписана от законния представител на бенефициента, съставлява признаване на факта на получаване на административния акт. С оглед конкретния спор за срочност на жалбата, този факт се явява неблагоприятен за страната и изявлението в жалбата следва да се кредитира по начина и със съдържанието, с които е направено. Ето защо, подадената жалба на 14.06.2011 г., в която наред с УП № 1662/121 от 10.05.2015 г. е оспорено като незаконосъобразно и уведомителното писмо от 3.12.2010 г., е просрочена. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство пред административния съд подлежи на прекратяване. В касационната жалба е направено искане за присъждане на направените разноски за експертизи в първоинстанционното производство и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Такова искане е направено от пълномощника на административния орган и в производството пред АССГ - в съдебно заседание на 13.11.2014 г. С писмени доказателства са установени само 200 лева разходи за тройната съдебна експертиза. Поради това на касационния жалбоподател се дължат по 300 лева - юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 200 лева за експртиза или общо 800 лева. При просрочената жалба, на жалбоподателя не са се дължали разноски за първоинстанционното производство. Поради това и определение № 1996 от 15.04.2015 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта му за разноските е правилно. Частната жалба срещу него е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение