Решение № 12841 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), чрез процесуален представител, против решение 3274 от 24.03.2025г. по адм. дело 2984/2024г. на Административен съд - Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Намира за неправилни изводите на административния съд по приложение на разпоредбите на ППЗДАНС и ЗДАНС, както и тълкуване на понятието служебна необходимост. По подпобно развити съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът С. К. П., чрез адв. Станев в писмена молба оспорва касационната жаба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира подадената касасационна жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на С. К. П., съдът е отменил заповед рег. ЧР - 2 -з -990/25.11.2024г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.43, ал.5 от ЗДАНС във вр. с чл.76, ал.1, ал.3 и ал.4 от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция за Национална сигурност (ППЗДАНС) и Предложение RB 202001 - 001-03/ЧР - 6 -715/15.11.2024г., е назначен по служебна необходимост С. П. главен експерт в сектор "12" на отдел "1" към ТД "Национална сигурност" - Варна при ДАНС на длъжност главен експерт в сектор "1" - "Контраразузнаване" към ТД "Национална сигурност " - Сливен, при същата агенция. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на упражняваните от него правомощия, в предписаната писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. АС - Варна е приел, въз основа на изготвеното предложение, че преназначаването на П. е обосновано с обстоятелства от вътрешноведомствен характер - незаета щатна бройка, а не поради посочената в заповедта служебна необходимост. Приел е, че разпоредбата на чл.76, ал.3 ППЗДАНС, разширява хипотезите на назначения, уредени в закона, което е недопустимо и не може правилника да допълва закона. Видно от съдържанието на документите- част от административната преписка по издаване на оспорения акт, приети по делото като доказателства, вкл. предложение от 15.11.2024г., относно назначаване по служебна необходимост на държавен служител в ТДНС - Сливен, в процесния случай, както правилно е приел първостепенния съд, се касае за преназначаване на служител, заемащ длъжност в ТДНС- Варна при ДАНС, на друга, равна по степен длъжност главен експерт (в рамките на притежавания ранг) в същата администрация, но в различно териториално поделение, в хипотеза на служебна необходимост. Посочените като правно основание за издаване на заповедта за назначаване са разпоредбите на чл.76, ал.1 , ал.3 и ал.4 от Правилника за прилагане на ЗДАНС /ППЗДАНС/, които уреждат различни хипотези за назначаването на държавните служители. Цитираната разпоредба се намира в Раздел III - Преминаване на служба в агенцията, като общата разпоредба на чл. 74 урежда първоначалното назначаване на държавните служители в агенцията, а с чл. 76, ал.1 се дава възможност на органа по назначаване, назначаването да се извършва през цялата година. Ал. 2 на чл. 76 предвижда, че принципът за назначаване на по-висока длъжност се извършва след провеждане на конкурс. Изключение от този принцип е нормата на ал. 3 на чл. 76 ППЗДАНС, която дава възможност държавен служител да бъде назначен в рамките на притежавания от него ранг, да се извърши при служебна необходимост или по желание на служителя, като при служебната необходимост се изготвя мотивирано предложение. По силата на чл. 7, ал 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/: "Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност". Съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА , "ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт". В случая Раздел III - Преминаване на служба в агенцията съответства на Раздел III - Назначаване и преминаване на службата от ЗДАНС и разпоредбите на правилника следва да съответстват на нормите на закона. При сравнение на приложимите правни норми на закона по отношение на статута на държавния служител се установява, че липсва норма, която да дава правомощия на органа по назначаване да назначава държавен служител в рамките на същия ранг на друга длъжност при служебна необходимост без ограничение във времето. Разпоредбите, които уреждат "вътрешно съвместителство" и "временно назначаване на по-висока длъжност в друго структурно звено" са уредени в чл. 65 и 65а от ЗДАНС и поради това ППЗДАНС не може да въвежда друго правно основание, без законова делегация, каквато хипотеза е налице в конкретния случай. Още повече, че чл.61 ЗДАНС изрично подчертава, че редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители да се определя с правилника за прилагане на закона, без да е предоставил правомощия по определяне на основанията за възникване, изменение или прекратяване на тези правоотношения. За сравнение може да се посочи разпоредбата във връзка с делегацията по чл. 67 ЗДАНС, в която норма изрично се казва, че обучението, квалификацията.... се определят по ред и условия, определени с правилника. Следователно при липса на законова делегация, с правилника не могат да се въвеждат основания за изменение на служебното правоотношение, различни от тези, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 76, ал.3 от ППЗДАНС няма самостоятелно действие и следва да се прилага единствено и във връзка с нормата на чл. 65а ЗДАНС. Последната ограничава възможността на органа по назначаване едностранно да назначава държавен служител на свободна бройка в друго структурно звено само при наличието на три кумулативни условия: 1. незаетата длъжност да е по-висока от тази, заемана до момента от държавния служител; 2. назначението да е временно - до назначаване на титуляр, но не за повече от 1 година, с възможност за еднократно удължаване на срока с още 1 година и 3. назначаването да е извършено със съгласието на служителя или във връзка със служебна необходимост. По отношение на изменението на служебното правоотношение на П. не са били изпълнени условията на приложимата правна норма на чл. 65а от ЗДАНС, тъй като длъжността, на която е назначен, е равна по степен с тази, което той е заемал до момента и назначаването е безсрочно, а не за определен срок. В настоящия казус при липсата на легална дефиниция в ЗДАНС и ППЗДАНС на служебна необходимост, в мотивираното предложение, така и в оспорената заповед не се установява наличие на данни, обосноваващи процесното изменение на служебното правоотношение на С. К. П., извън посоченото в предложението наличие на вакантна длъжност в ТДНС - Сливен при ДАНС. Вакантната длъжност, освен че не обосновава служебна необходимост не може да служи като причина за нарушаване стабилитета на служебното правоотношение на П., чрез едностранното му изменение по см. на възприетите от АО правни основания в оспорения акт, а факт, при наличието на който компетентния орган може да предприеме предвидените в съответния закон действия за попълване дефицита на кадри т.е. за заемането й, като в случая това е редът по чл.54 ЗДАНС, или по чл.65, или чл.65а ЗДАНС чрез преодоляване кадровия дефицит за ограничен период от време. Без значение са причините, поради които този проблем не е бил преодолян. В случая липсват мотиви за упражняване оперативната самостоятелност на АО чрез извършеното от него преназначаване на служителя с оспорената заповед от 25.11.2024г., предвид липсата на съгласие от служителя, и други данни по делото- местоживеене на служителя, семейно положение и състояние, и не на последно място мотивацията на служителя, както и възможността АО да използва института на командироване или да назначи титуляр на длъжността, на която служителя се преназначава. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Същите поддържат тезата за мотивираност на заповедта с документи, съдържащи се в административната преписка, но мотиви, съответни на изискуемите от приложимата правна норма не са налични в нито един документ, приет по делото като доказателство. Гаранция за защита на националната сигурност може да се постигне в максимален обем чрез спазване на установените законодателни разрешения в тази област, а не чрез формално упражняване на власт по целесъобразност. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС - Варна СГ е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на съда е обосновано. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение