Решение № 8125 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. М. от гр.Ямбол, чрез пълномощника си адв. М.Спасов срещу Решение 147 от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело 7/2023г. по описа на Административен съд Ямбол с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Релевира се довод за нарушаване на принципа за безпристрастност при постановяване на обжалваното решение. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, като се прогласи нищожността на Постановление от 27.09.2013г. на Ямболска окръжна прокуратура, с което е разпоредено предаването на МПС и бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Прокуратура на РБългария, чрез пълномощника си-юрк.Ц.Маринова в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Ямбол е сезиран с искова молба от С. Л. М. срещу Прокуратурата на РБългария за ангажиране на деликтната отговорност на държавата за обезценяване на неправомерно задържан лек автомобил по прокурорска преписка2020/2013г. на Окръжна прокуратура-Ямбол с цена на иска 15 950лв. главница и мораторна лихва върху главницата в размер на 8 085лв. за периода 09.01.2018г. (освобождаване на МПС) до 06.01.2023 г. (дата на депозиране на исковата молба), както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното събиране на сумата. Претендирано е обезщетяване на обезценяването на лекия автомобил за периода от 01.10.2013г. до 08.01.2018г., през който същият е бил задържан по силата на прокурорско постановление от 27.09.2013г. на прокурор от Ямболска окръжна прокуратура за предаването му на италианските власти на основание чл.69а от ЗМВР/отм./. Според твърденията на ищеца, в случая била налице хипотезата на чл.203-207 от АПК, тъй като щетите са настъпили от конкретен административен акт, а не от действие или бездействие. Поискано е от съда да се произнесе по нищожността на Правилата по прилагане на чл. 69а от ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП) 1390/31.03.2011 г. Обстоятелството, че те вече са отменени с изричен акт не било пречка за обявяване на изначалната им нищожност, доколкото те са дали правомощие на прокурор от ЯОП да произнесе разпореждането от 27.09.2013г. за предаване на МПС на Р.Италия. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявената искова молба на С. Л. М. срещу Прокуратурата на РБългария като неоснователна и отхвърлил предявения акцесорен иск за мораторни лихви и законна лихва върху главницата. За да постанови този резултат съдът е приел, че в настоящия случай липсва отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 204 от АПК, постановен от длъжностни лица на ответника при упражняване на административна дейност. Според съда постановените актове по случая с отнетия лек автомобил са такива по реда на НПК и няма данни същите да са отменени като незаконосъобразни. Видно от доказателствата, спорното прокурорско постановление не само че не е отменено, но неговата валидност е била потвърдена в хода на две инстанционни производства. Действията с автомобила на ищеца били извършени в резултат на оперативно-издирвателни мероприятия по установяването му, актове и действия на Прокуратурата по изземване, следователно според съда не се отнасяли до административна дейност на длъжностни лица при ответника. В резултат, решаващият съд обосновал извод, че в случая липсват административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, които да са незаконосъобразни, респективно липсва първата от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ . На следващо място съдът от първата инстанция е направил извод, че настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат не е установено по безспорен и категоричен начин по пътя на пълното доказване, като в тази връзка приел за недостатъчно заключението на вещото лице по съдебно-стоковата експертиза относно определяне размера на обезщетението. Съдът приел от една страна, че твърдения вредоносен резултат не е в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, а от друга страна-претенцията е недоказана и по размер. С оглед на установеното първостепенния съд е приел, че в случая не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не е установено незаконосъобразно действие или бездействие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираните обезщетения за да може да се реализира отговорността на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След като е приел, че след като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, главният и акцесорните искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива. По отношение на искането на ищеца относно нищожността на прокурорското постановление за предаване на процесния лек автомобил, с оглед произнасянето на Конституционния съд с Решение4 от 16.03.2017г. по к.д.16/2916г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.84, ал.6, изр.първо от ЗМВР и на чл.84, ал.8 от ЗМВР в частта й в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта решаващият съд приел, че обявената за противоконституционна разпоредба от закона престава да бъде правило за поведение занапред, но преди обявяването й за противоконституционна е произвела своя правен ефект, с оглед на което към момента на издаване на постановлението на ЯОП е била част от позитивното право и е произвела своето действие. Относно искането за обявяване нищожността на Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагането на чл.69а ЗМВР , отменени с оглед решението на КС по кд.16/2016г. решаващият съд приел, че същите са отменени и не страдат от най-тежкия порок-нищожност, тъй като са подписани от главния прокурор, в съответствие с функциите му по чл.138 от ЗСВ и от министъра на вътрешните работи, поради което нищожност не следва да бъде обявявана. В допълнение посочил, че в настоящия процес не може да бъде извършвана исканата от ищеца преценка за законосъобразност по реда на чл.204, ал.3 и ал.4 от АПК, след като същите въпроси вече са били разгледани в други производства, приключили с влезли в сила актове и пререшаването им не може да стане посредством инцидентен контрол за установяване нищожност на административен акт или незаконосъобразност на действие или бездействие в обезщетителното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, с оглед на което същото не е необосновано. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. АПИ. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените с исковата молба искове са отхвърлени като неоснователни. На следващо място , съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че в случая не е налице първият от изискуемите в условията на кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсва отменен като незаконосъобразен по съответния ред административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на прокуратурата. В производството се твърдят имуществени вреди, в резултат на обезценка на собствения на ищеца лек автомобил от продължително неправомерно задържане. Видно от доказателствата, автомобилът е бил задържан по силата на Постановление от 27.09.2013г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол. По делото е безспорно установено от доказателствения материал, че това постановление не само, че не е било отменено, а напротив, неговата валидност е потвърдена в две инстанционни производства-с Постановление1194/2014г. от 07.05.2014г. на Върховна касационна прокуратура е било потвърдено Постановление3397/2013г. от 15.10.2013г. на Апелативна прокуратура-Бургас, с което е потвърдено Постановление2020/2013г. от 27.09.2013г. на Ямболската окръжна прокуратура. Прокурорското постановление за задържане на автомобила е било предмет и на съдебен контрол. С определение 9402/07.07.2014 г. по адм. дело 8181/2014 г. на ВАС е потвърдено определение 213/11.06.2014 г. по адм. дело 98/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане искането на М. да бъде обявено за нищожно постановление изх. 2020/2013г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол. По реда на извънредния способ за контрол с решение 702/17.01.2018 г. по адм. дело 9184/2017 г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на ищеца за отмяна на определение 9402/07.07.2014 г. по адм. дело 8181/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила определение 213/11.06.2014г. по адм. дело 98/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Постановлението е потвърдено от съдебните инстанции и определенията на АС-Ямбол са влезли в законна сила. С оглед на това, правилен и споделен от настоящата касационна инстанция е извода на решаващия съд, че в настоящото обезщетително производство не може да бъде извършвана повторна преценка за законосъобразност по реда на чл.204, ал.3 и ал.4 от АПК, след като същите въпроси вече са били разгледани в други производства, приключили с влезли в законна сила актове и пререшаването им не може да се извършва посредством инцидентен контрол за установяване нищожност на административен акт или на незаконосъобразност на действие или бездействие. Видно от доказателствата по делото, Постановление2020/2013г. от 27.09.2013г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е разпоредено предаването на собствения на ищеца лек автомобил на италианската полиция е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който е извършена проверка за неговата законосъобразност на всички основания, вкл. и за нищожност и доколкото постановените съдебни актове са окончателни и се ползват със сила на присъдено нещо, не съществува възможност за преразглеждане на този въпрос. Неоснователен е релевираният от касатора довод, че решението на КС по к.д.16/2016г. създава задължение за решаващия съд да го приложи и да подложи постановлението на ЯОП на контрол за нищожност. Действително с Решение4 от 16.03.2017г. по к.д.16/2016г. на КС е прието, че отпадат установените от закона функции на прокурора от окръжната прокуратура за контрол върху предаването/изземването на вещта и нейното връщане на лицето, от което е приета или иззета, тъй като разпоредбата на чл.84 от ЗМВР /стар чл.69а от ЗМВР/ възлага на прокурора правомощия върху актовете на изпълнителната власт, каквито не са предвидени в чл.127,т.5 от КРБ. Прието е още, че занапред връщането на вещта ще следва да се осъществява непосредствено от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение, които следва да се произнесат с надлежно издаден административен акт. Правилен е извода на решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл.151,ал.2 от КРБ, обявеният за противоконституционен текст не се прилага от влизане на решението в сила, респективно престава да бъде правило за поведение занапред, но преди обявяването му за противоконституционен същият е възпроизвел своя правен ефект, с оглед на което към момента на издаване на постановлението от 27.09.2013г. нормата на чл.84,ал.6,изр.първо от ЗМВР е била част от действащото право и е произвела своя правен ефект. Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че с оглед на събраните в хода по делото писмени доказателства, не са установени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ответника, тъй като действията му по повод задържането на автомобила са в изпълнение на издаденото постановление или са по силата на закона. Въз основа на гореизложеното, изводът на решаващия съд, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен или прогласен за нищожен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови служители, следва да бъде споделен. Отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. Безвиновната отговорност на държавата в случая не следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът е неоснователен и това е достатъчно за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, искането на ответника за присъждане на разноски ,съставляващи юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение