Решение № 13221 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2015 г.

Решение № 13221 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11264/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1556 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 933/2013 г. по описа на Административен съд П., Х състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161204146 от 19.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., ИРМ Х., потвърден с Решение № 235 от 06.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП в частта на отказан данъчен кредит в размер на 152 945,36 лева по фактури, издадени от "Д. Е. Т. 2008" ЕООД, в размер на 30 089,20 лева по фактури, издадени от "М. Т. И. 2000" ЕООД, в размер на 3004,00 лева по фактури, издадени от "Т. Б." ЕООД, в размер на 6126,40 лева по фактури, издадени от "М. 09" ЕООД и в размер на 9170 лева по фактури, издадени от "Р. И." ЕООД. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е установил фактическата обстановка, което е довело до формиране на неправилни и необосновани изводи. Според касационния жалбоподателят Административен съд /АС/ П. е възпроизвел само събраните писмени доказателства, без да обсъжда същите, относими към всяка една от процесните доставки съобразно приложимата материалноправна разпоредба на ЗДДС във връзка с отказания на ревизираното лице /РЛ/ данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "М." ООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред АС П. е образувано по жалба на "М." ООД срещу РА № 161204146 от 19.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., ИРМ Х., потвърден с Решение № 235 от 06.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП относно отказан данъчен кредит в размер на 207 335,22 лева с прилежащи лихви в размер на 73 080,91 лева, както и за допълнително установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3001,13 лева ведно с прилежащи лихви от 843,13 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при липсата на съществени процесуални нарушения. С решението в обжалваната му пред настоящата касационна инстанция част АС П. е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА относно отказания на "М." ООД данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. ел Т. 2008" ЕООД, "Р. И." ЕООД, "М. 09" ЕООД, "М. Т. И. 2000" ЕООД и "Т. Б." ЕООД за съответните данъчни периоди. Според съда РЛ е спазило изискванията, съдържащи се в ЗДДС и не съществуват обективни данни, изложени от приходните органи за участието му в данъчна измама, която да обоснове отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Позовал се е на Решение от 21 юни 2012 г. на СЕС по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, възпроизвеждайки текста на решението, и е заключил, че фактическият състав, от който "М." ООД черпи за себе си спорното право на данъчен кредит, е надлежно установен. Възприел е констатациите на в. л. по приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и според него от анализа на писмените доказателства следва, че въпросните доставки са фактически осъществени. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно. Налице са наведените касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основателно се явява направеното касационно оплакване за допуснато нарушение от първоинстанционния съд при провеждане на доказателствената му дейност. Съдът не е обсъдил всички доказателства и не е изложил фактическите си изводи, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно отменително основание. Съгласно чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим в производството на основание § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдебното решение в частта, предмет на касационна проверка, не отговаря на така въведените императивни изисквания, тъй като съдът не е направил преценка на събраните по делото доказателства и не е обективирал собствените си фактически констатации въз основа на приетите по делото доказателства. Съдът само общо е описал представените в хода на ревизията писмени доказателства, касаещи отделните доставки и са изложени съображенията на данъчните органи, според които не са налице предпоставките за признаване на "М." ООД на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури от горепосочените 5 доставчици. В решението обаче няма фактически установявания относно доставките от отделните доставчици "Д. ел Т. 2008" ЕООД, "Р. И." ЕООД, "М. 09" ЕООД, "М. Т. И. 2000" ЕООД и "Т. Б." ЕООД, като съдът не е обсъдил събраните при насрещните проверки на всеки един от посочените доставчици писмени доказателства /фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводни сметки, пътни листи и др./, както и дадените писмени обяснения и съответно, не е формирал фактически и правни изводи относно предмета на спора. Според решаващия съд жалбоподателят разполага с данъчни фактури, съставени съгласно изискванията на чл. 114 от ЗДДС и не е спорно, че страните по сделките са регистрирани по ЗДДС лица. Едновременно с това формира извод, че събраните в хода на производството данни налагат да се приеми, че доставките са фактически осъществени и няма обективни данни за участието на РЛ в данъчна измама. Този извод е много общ, доколкото същият не почива на анализ на събраните по делото доказателства за всяка една отделна доставка. Съдът е бил длъжен да установи фактите досежно процесните фактури по отделно за всеки един от доставчиците, да изследва какъв е конкретния предмет по фактурите, какво следва да се установи по категоричен начин, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките, а именно доказване на факта на предаването на съответните стоки от доставчика на получателя. Такава цялостна преценка на доказателствата липсва при постановяване на решението в обжалваната част. Липсата на мотиви, съдържащи се в обжалвания съдебен акт, относно спорния предмет за всяка отделна доставка съставлява пречка за касационната инстанция да извърши касационна проверка на решението досежно приложението на материалния закон. Това налага отмяната на решението в оспорената му част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състава на АС П. при спазване на указанията по прилагането и тълкуването на закона. Както се установява по делото, предмет на доставките са родово определени вещи - ел. табла, трансформатори /"Д. ел Т. 2008" ЕООД, цимент, гипс, вар, теракотни плочки и др. строителни материали/ "М. Т. И. 2000" ЕООД/, цимент, арматурно желязо и др. строителни материали /"Т. Б." ЕООД/, цимент/ М. 09" ЕООД/, електроматериали, крепежни елементи и др. строителни материали /"Р. И." ЕООД/. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, което означава, че спорният момент е свързан с установяване на факта на предаването на съответните стоки като вид и количество от сочения във фактурата издател на получателя /РЛ/. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да установи фактите за всеки отделен доставчик по отделните фактури и да обсъди всички представени писмени доказателства: 1. По отношение на доставчика "М. 09" ЕООД е представен опис № 7752 от 10.08.2012 г. /л. 134 и сл. от делото, том I/ и отразените от ревизиращите органи факти съгласно ПИНП № 26 - 1202771-5 от 17.08.2012 г. /л. 119 - л. 120 от том I по делото/; 2. По отношение на доставчика "Д. Е. Т. 2008" ЕООД съгласно опис № 10-74-06-67 от 16.07.2012 г. / л. 221 и сл. от том I/ и отразените в ПИНП № 26-1202771-2 от 17.07.2012 г. факти от приходните органи, както и документите от предходния доставчик "Д. 07" ООД съгласно опис № 10-74-06-90 от 16.10.2012 г. /л. 189 и сл. от том I по делото/; 3. По отношение на доставчиците "М. Т. И. 2000" ЕООД, "Т. Б." ЕООД, "Р. И." представените описи заедно с доказателствата към тях, съдържащи се в том I и II от делото/ и съдържащите в ПИНП № 26-1202771-3 от 01.08.2012 г., № 26-1202771-4 от 09.08.2012 г., № 26-1202771-6 от 06.08.2012 г. факти и обстоятелства; 4. от самото ревизирано лице съгласно ИПДПОЗЛ и описи, посочени в т. 1 - т. 4 от приложенията към РД. Необходимо е съдът да изследва спорния момент установено ли е по категоричен начин фактическото предаване на стоките като вид и количество от прекия доставчик на получателя. В тази връзка следва да се обсъди съдържанието на всички писмени документи, касаещи отделните доставки относно предаването и транспортирането на стоките. Съдът е длъжен да анализира заключенията по СТЕ и по ССчЕ и да формира мотиви дали констатациите на вещите лица обосновават извода за фактическо извършване на процесните доставки на стоки или не. В хода на производството са приобщени ревизионни актове /РА/, издадени на преките доставчици, които следва да бъдат обсъдени от решаващия съд през призмата на тълкуването, дадено от Съда на ЕС с Решения по дела С-642/11 и С-643/11. По тези съображения, касационната жалба се явява основателна и решението в обжалваната му част се отмени, като делото в тази част се върне за ново разглеждане от друг състав на АС П., който следва да направи свои фактически установявания за отделните доставки, извърши задълбочен анализ на писмените доказателства и приетите по делото заключения по СТЕ и ССчЕ и формира извод относно приложимия материален закон - законосъобразно ли е отказано на РЛ правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Д. ел Т. 2008" ЕООД, "Р. И." ЕООД, "М. 09" ЕООД, "М. Т. И. 2000" ЕООД и "Т. Б." ЕООД. Във връзка с разноските, решението следва да се отмени в частта, в която Дирекция "ОДОП" - гр. П. е осъдена да заплати на "М." ООД сума в размер на 1750 лева и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК новият състав на АС П. следва да се произнесе по разноските съобразно изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение