Решение № 123 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2007 г.

Решение № 123 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Г. и М. С. Г.- двамата от гр. В. процесуалния им представител адвокат Г. против въззивно решение № 217 от 28.02.2007 г. по в. гр. д. № 790 по описа за 2006 г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение от 8.07.2003 г. по гр. д. № 1296/2001 г.на Районен съд Варна с правно основание чл. 108 от ЗС и вместо това е постановено друго, с което е осъден Г. А. Г. и М. С. Г. да предадат на П. Г. К. владението върху собствения й недвижим имот, придобит чрез договор за дарение, обективиран в н. а. № 109 н. I рег. № 1* д. 144/99 г., находящ се в землището на гр. В. м. "А.", представляващ реална част от ПИ № 63 по КТ от 1977 г. (идентичен с ПИ № 732 по ПНИ на СО "А."), с площ на частта от 520 кв. м. по н. а., а графично отчетена по план от 463 кв. м., при граници: ПИ 0 62, ПИ № 589,ПИ № 5* и останалата част от ПИ № 63 по скица № 2 към съдебно-техническата експертиза от 29.01.2007 г., приложена на л.44 от в. гр. д. № 790/06 г. по описа на ВОС, като частта оцветена в жълто е неразделна част от решението. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Явяват се процесуалните представители на касаторите и ответника П. Г. К., които съответно поддържат и оспорват подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 215 от 2.05.2006 г. по гр. д. № 2710/94 г. на IV г. о. ВКС е отменил постановеното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изясняване на въпроса дали спорният имот от 520 кв. м. в м. "А." е част от този, който ответниците са получили по замяна с площ от 1 дка в м. "В.". Въззивният съд след като е приел заключение на техническа експертиза, съгласно която м. "А." (където се намира процесния имот) е съседна на м. "В.", като няма точна карта, обозначаваща границите на двете местности и те на места се вклиняват една в друга, е счел, че за изясняване на въпроса за идентичността следва да се установи съвпадане на границите на двата имота. При съпоставка на установените граници, като е констатирал, че нито една от границите по протокола за замяна (на който се позовават ответниците) не съвпада с посочените граници на процесния имот, въззивният съд е приел липса на идентичност между имотите, поради което е направил извод за липса на основание за владение на процесния имот от страна на ответниците и е уважил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на въззивния съд за това, че ищците са собственици на процесния имот и относно липсата на правно основание за владението от страна на ответниците. Твърди, че ищците не са доказали правото си на собственост, тъй като не са установили правата на наследодателя на праводателите им към момента на внасяне на земята в ТКЗС и тъй като земеделската реституция не е завършена - имотът не е въведен в кадастралния план на местността със заповед на кмета и не е идентифициран по граници и площ. Като основание за владение на имота сочи - извършена замяна, обективирана в Протокол № 1 от 3.03.1964 г. и н. а. № 18/1965 г. и н. а. № 12/1979 г., като счита, че идентичността между посочения в тях имот и процесния е безспорно установена. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите. Ищците се легитимират за собственици на процесния имот, находящ се в землището на гр. В. м. "А.", представляващ реална част от ПИ № 63 по КТ от 1977 г. (идентичен с ПИ № 732 по ПНИ на СО "А."), с площ на частта от 520 кв. м. - по силата на н. а. № 109 н. I рег. № 1* д. 144/99 г. Собствеността си праводателите им (в качеството си на наследници на Н. Д. К., б. ж. на с. К., починал на 14.10.1998 г.) са удостоверили с решение № 384 от 4.01.1997 г. на ПК Варна, с което е възстановено правото на собственост на Н. Д. К. в стари реални граници по отношение на лозе от 1 415 дка, находящо се в гр. В. м. "А.", включващо имоти и части от имоти по КП от 1977 г., един от които е реална част от им. № 63 с площ от 555 кв. м. Към това решение е издадена и скица (№ 362/21.11.1997 г. на ПК Варна), с която имота е индивидуализиран с местоположение, категория, граници, площ, съседи. Процедурата по възстановяване на правото на собственост върху земеделската земя, принадлежала на наследодателя на праводателите на ищците, част от която е и спорния имот е приключила. Налице е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на ревандикация. Постановеното решение на ПК, което има конститутивно действие (ТР № 1 по гр. д. № 1/97 г. на ОСГК) и издадения нотариален акт за собственост - са достатъчни доказателства, легитимиращи ищците като собственици. Твърденията на касаторите, че в това производство е следвало ищците да установят правата на наследодателя на праводателите им към момента на внасяне на земята в ТКЗС - биха били верни, ако се налагаше да бъде осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт. В случая обаче такъв контрол не следва да се извършва, защото имотът, за който ответниците претендират права въз основа на извършена замяна, обективирана в Протокол № 1 от 3.03.1964 г. и за който по-късно е издаден н. а. № 18/1965 г. и с част от който ответниците Г са се разпоредил в полза на другия ответник Р. се н. а. № 12/1979 г., - не е идентичен с процесния. Извършената замяна касае имот, с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. В. м. "В.", при граници К. К., Никола З. и И. П. Процесният имот е с площ от 520 кв. м., находящ се в землището на гр. В. м. "А.", при граници: М. Д. (им. пл. № 62), К. Д. и Р. В. (им. пл. № 589), Т. Д. Г. (им. пл. № 64) и А. П. И. (им. пл. № 590). Единственият белег за някаква близост (но не и идентичност) между имотите на ищците и на ответниците е посоченият като съсед на заменения имот - Н. З., който като собственик на им. с пл. № 61 - е през един имот северозападно от процесния им. с пл. № 63 (т. е. граничи със съседния на им.с пл. № 63 - им. с пл. № 62). За да е налице идентичност следва да се установи пълно съвпадане на местност, граници и площ на имотите. В случая такова - не е налице. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е категорично, че технически - по съществуващият картен материал - не може да се даде заключение за идентичност (вж. протокола от 5.02.2007 г.) При тези данни - правилен е извода на въззивния съд за липса на идентичност между собствения на ищците имот и този, по отношение на който ответниците твърдят права. Съответно правилни са и изводите на въззивния съд досежно липсата на правно основание въз основа на което ответникът да владее собствения на ищците имот с пл. № 63. Посоченото от ответника основание по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ - не следва да е обсъжда, тъй като извършената замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост не касае процесния имот. С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.