Решение № 8469 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2444/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Бяла, с адрес: гр. Бяла, [адрес], срещу Решение 57/08.01.2024 г. на Административен съд Русе, по административно дело 609/2023 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Община Бяла против Решение РД-02-14-1131/24.11.2022 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 (Програмата, Програма Интеррег) за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор Д-247/27.11.2020 г. с Бест Технолоджи ТГ ООД, сключен на стойност 96 800 лв. без ДДС/116 160 лв. с ДДС.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Оспорва извода на съда за правилност на изводите на административния орган за наличието на нарушение, съставляващо използването на технически спецификации, които са ограничителни за участниците. Счита, че заложеното от възложителя изискване в случай, че участникът предлага техническо решение, включващо радарни или други предавателни честоти, да е налице предварително съгласуване с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, не е ограничително. Сочи, че органът не е взел, предвид че удостоверяването наличието на тези честоти не следва да се извърши специално във връзка с обществената поръчка, а само когато конкретната оферта включва такова предложение, като изискването е с оглед срочното и безпрепятственото й изпълнение, а противното би довело до неизпълнение на индикатори по проекта и неблагоприятни последици за партньорите. Намира, че органът неправилно обвързва изискването за съдържание на техническото предложение, посочено в т. 16.1. Описание на информационните технологии, материали, други стоки и услуги от Техническата спецификация с Методиката за оценка, в частта относно оценката на техническото предложение, доколкото при наличието на описание на методите за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите в последното, участникът ще получи 1 точка по показател Организация и подход за изпълнение на поръчката (ОП) . Сочи, че няма законова пречка възложителят да постави изисквания към съдържанието на техническите предложения на участниците, които да не са предмет на оценяване. Счита, че РНО не излага конкретни обстоятелства, свързани с одобрената от възложителя техническа спецификация, които да водят до извода за твърдяното нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като такава конкретика липсва и в изводите на съда. С оглед горното намира, че тъй като не е обосновано нарушение, липсва основание за определяне на финансова корекция.

Оспорва и другия споделен от съда извод на органа за наличие на нарушение, съставляващо незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Счита, че в минималното изискване предложението да съдържа организация на изпълнението, която осигурява вътрешно непротиворечиво описание на организацията и професионалната компетентност на персонала, и даденото от възложителя пояснение на понятието вътрешно непротиворечиво , няма неяснота, доколкото и на двете места е посочено, че организацията за изпълнение касае именно организацията и професионалната компетентност на персонала. Намира, че няма неяснота и по отношение на израза за постигане на целите на поръчката в горното изискване, доколкото предложената от участника организация на персонала следва да доведе именно до постигане на целите на възлаганата обществена поръчка. Счита, че даденото от органа тълкуване, споделено от съда, е тенденциозно и необосновано, и не води до извода, че предложенията на участниците в поръчката ще бъдат оценявани с оглед пълнотата и начина на представяне на информацията относно организацията на изпълнението на дейностите, в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Излага конкретни аргументи за съответствие на одобрената от възложителя методика с изискванията на закона, като сочи, че е напълно допустимо да бъде оценявана организацията за изпълнение на поръчката. По изложените съображения счита, че не са налице твърдяните от органа нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, чл. 70, ал. 5, чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, които съставляват нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Касаторът намира също, че при определяне размера на финансовата корекция не са взети предвид вида и тежестта на нарушението, вида на проведената от възложителя процедура за възлагане на обществена поръчка, специфичния й предмет, което предопределя интерес от изпълнението й от тесен кръг специализирани технологични компании, поради което същият е прекомерен.

Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени изцяло административния акт за определяне на финансовата корекция. Алтернативно прави искане за намаляване размера на финансовата корекция до минималния размер от 2% от допустимите разходи по договора. Претендира пресъждането на разноски за касационното производство. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба РНО на Програма Интеррег, в писмен отговор чрез пълномощник гл. юрисконсулт Б. Стоянова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-14-1131/24.11.2022 г., с което на бенефициера Община Бяла е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор Д-247/27.11.2020 г. на стойност 96 800 лв. без ДДС (116 160 лв. с ДДС или 59 392,58 евро с ДДС), сключен с Бест Технолоджи ТГ ООД.

Община Бяла е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-29-376 от 12.10.2018 г., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на национално съфинансиране по Програма Интеррег за изпълнението на проект с рег. ROBG-442 Improved nodes Giurgiu-Byala for better connection to TEN-T infrastructure . Размерът на самоучастието на бенефициера е 2%.

В изпълнение на проектното предложение Община Бяла открива процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет Разработване на интегрирана система за мониторинг на трафика по проект В-TEN Improved nodes Giurgiu - Byala for better connection to TEN-T infrastructure , финансиран чрез Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България и национално съфинансиране .

На 27.11.2020 г. в резултат на процедурата е сключен Договор Д-247 с единствения участник Бест Технолоджи ТГ ООД, на стойност 96 800 лева без ДДС (116 160 лева с ДДС или 59 392,58 евро с ДДС).

Въз основа на извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура и сключеният договор, в НО на Програмата е регистриран сигнал за нередност УТС-2091 от 29.08.2022 г.

На 17.10.2022 г. бенефициерът е уведомен за констатациите на РНО и предстоящото определяне на финансова корекция, като му е осигурена възможност да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция в двуседмичен срок.

Уведомлението съдържа констатации за общо три нарушения:

1. Две нарушения по чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП - използване на технически спецификации, които ограничават достъпа на участниците, при следните фактически установявания и изводи:

На първо място, органът констатира, че в т. 4.8. от Техническата спецификация възложителят е поставил изискване Ако предложеното от участника техническо решение включва честоти на радари или други предавателни честоти, които подлежат на разрешителен режим или съгласувателен режим, участникът трябва да предостави с офертата си и съгласуване с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията . Органът приема, че залагането на подобно изискване на етап подаване на офертите от участниците е ограничително и има разубеждаващ ефект, като по този начин не се осигурява равен достъп на участниците в процедурата. Изискването представлява, според органа, специфично условие, което води до ограничаване на конкуренцията, тъй като ограничава съдържанието на техническите предложения и разубеждава потенциалните участници да предложат изпълнение на поръчката на радарни честоти или други предавателни честоти, доколкото в краткия срок за подаване на оферти (от 12.06.2020 г. до 13.07.2020 г.) не биха могли да се снабдят с необходимото разрешение от МТИТС.

На следващо място е констатирано, че в т. 16 от Техническата спецификация, Изисквания към Техническото предложение, т.16.1. Описание на информационните технологии, материали, други стоки и услуги, възложителят е заложил като изискване участникът да представи в техническото си предложение описание на техническите, функционалните и другите основни характеристики за всички предложени от него ключови информационни технологии, продукти, материали, други стоки и услуги (например производител, версия, партида и номер на продукта). Трябва да се опише методология за гаранционна поддръжка за всички компоненти на Системата... информация за предлаганите от него информационни технологии и доставки и всякаква друга техническа информация, доказваща съответствието на Техническото предложение с изискванията на тази Спецификация... да представи техническо предложение, описващо методите, които той предлага да се използват в управлението, координацията и изпълнението на всички негови задължения, ако му бъде възложена поръчката, както и приблизителната продължителност за изпълнение на всяка основна дейност... следва да включва описание на процеса на изграждане и монтажа на Системите, а също така и предложените от Участника мерки за координация на дейностите от страна на участващите страни, за да няма забавяне или смущения на работните процеси... предложението трябва да показва и какви стъпки ще бъдат предприети при възникване на проблеми, как ще се докладва напредъка на работите... да бъдат описани работите и начините на съгласуване и предприемане на мерки за минимизиране на риска. Първоначалната оценка на риска и факторите, които го определят, за бъдат задължителна част от предложението на Участниците във връзка с изпълнение на дейностите от предмета на поръчката по изработване и въвеждане на системата в експлоатация." Посочено е, че така заложените изисквания не кореспондират с тези в методиката за оценка на офертите, където като минимално изискване за получаване на една точка е посочено, че участникът следва да е предложил описание на методите за осъществяване на комуникацията с Възложителя, координация и съгласуване на дейностите . Органът приема, че е налице неясна техническа спецификация, като същевременно методиката за оценка не съответства на последната, и това ограничава участниците, доколкото нямат сигурност, че направеното от тях техническо предложение ще отговаря на минималните изисквания в методиката за оценка, тъй като от една страна методите, които участникът предлага да се използват в управлението, координацията и изпълнението на всички негови задължения следва да бъдат описани в техническата спецификация, а от друга офертата да включва и мерки за координация на дейностите от страна на участващите страни, като същевременно минимално изискване на методиката е описанието на методите за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите.

2. Нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП незаконосъобразна методика за оценка на офертите, при следните фактически установявания и изводи:

Съгласно методиката за оценка в Таблица 1 като минимално изискване е посочено, че участникът следва да представи организация на изпълнението на поръчката, която осигурява вътрешно непротиворечиво изпълнение на предвидените дейности за постигане на целите на поръчката". Дадено е пояснение на понятието, съгласно което вътрешно непротиворечиво е това описание на организацията и професионалната компетентност на персонала, което не съдържа несъответствия и/или противоречива информация и/или паразитни текстове, които показват непредназначеност на предложението с предмета на поръчката и изискванията на възложителя. Органът приема, че съдържанието на понятието няма отношение към базовото изискване съгласно методиката, където не е посочено, че организацията за изпълнение на поръчката се отнася и до професионалната компетентност на персонала, което прави понятието вътрешно непротиворечиво неясно. Органът приема също, че при използването на израза за постигане на целите на поръчката не дава яснота за критериите, по които предложението ще получи дори минималния брой точки, предвидени по този показател, доколкото възлагането на обществената поръчка по принцип е обвързано с постигане на заложените цели.

Органът разглежда и включеното като надграждащо обстоятелство изискване За всяка от дейностите по поръчката, описани в техническата спецификация, е показано разпределението по експерти (разпределено е кой експерт какви задачи ще изпълнява;)". Органът сочи, че разглеждана като процес, в настоящия случай предлаганата организация следва да представи дейността по подреждането и обвързването на всички относими към изпълнението фактори във времето и пространството и достигнатото ниво на подреденост между тях вследствие на това. Доколкото процесът представлява съвкупност от всички взаимосвързани дейности, които пряко или косвено съдействат за постигането на набелязания резултат - очаквания от възложителя, то органът приема, че на базово ниво в предложението следва да бъде представен именно процесът на изпълнение, но последното не може да бъде осъществено без да се приложи структуриран подход - процесът да бъде раздробен на съставни части (задачи) и на тази база да бъде организиран. Организирането на процеса, включително чрез идентифициране на задачите, е неразривно свързано с дефиниране на необходимите за това ресурси, включително човешки. В тази връзка е прието, че надграждащото обстоятелство, изискващо за всяка от дейностите по поръчката, описани в техническата спецификация да е показано разпределението по експерти, представлява всъщност по-подробно описание на организацията на работния процес на екипа по изпълнение на услугата. Прието е, че предвиденото от възложителя като допълнително обстоятелство - показване разпределението по експерти (кой експерт какви задачи ще изпълнява), се включва в базовото съдържание и не би могло да представлява обстоятелство, което да допринесе допълнително за качеството на предложеното изпълнение.

Констатираните три нарушения са квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Взето е предвид, че с Решение РД-02-14-853/30.09.2021 г. е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договора, за установена нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, като с оглед чл. 7 от същата е посочено, че предложената финансова корекция от 10% не се натрупва с вече определената, поради което и нейният финансов ефект се поглъща от определената такава в размер на 25%.

На 31.10.2022 г. бенефициерът представя възражение.

На 24.11.2022 е издадено оспореното пред АС Русе решение, с което като приема възражението на Община Бяла за неоснователно, органът определя финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор с Бест Технолоджи ТГ ООД на стойност 96 800 лв. без ДДС (116 160 лв. с ДДС или 59 392,58 евро с ДДС), за констатираните по-горе три нарушения, всяко от които е [жк], б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, като от стойността на договора е изваден собственият принос на бенефициера в размер на 2%. В забележка в решението е посочено, че финансовата корекция не се натрупва с определената с предходно решение такава в размер на 25% и финансовият й ефект се поглъща.

В решението са изложени идентични на съдържащите се в уведомлението от 17.10.2022 г. мотиви. По отношение на първото констатирано нарушение и в отговор на възражението на бенефициера, органът сочи, че изискуемото съгласуване с МТИТС следва да е относимо само за избрания изпълнител, като не е обосновано възложителят да очаква потенциалните участници да имат готово проектно предложение преди обявяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, което е в противоречие с принципа на публичност и прозрачност при възлагането. По отношение на третото констатирано нарушение, органът допълва в мотивите си, че с оглед даденото от възложителя пояснения на понятието вътрешно непротиворечиво , което се отнася до описанието на организацията и професионалната компетентност на персонала, не става ясно какво повече следва да бъде посочено от участника, за да изпълни обстоятелство номер едно от методиката за оценка по техническия показател. Счита, че не са дефинирани обективни критерии, по които да се оцени кои мерки за вътрешен контрол и кои начини за постигане на координация се приемат за осигуряващи качествено изпълнение на поръчката. Сочи, че така е възможно да се достигне до ситуация, в която са получени предложения, които по различен начин демонстрират способност за постигане на координация в процеса на изпълнение на поръчката при комуникацията с възложителя, без методиката да допуска възможност да се сравнят и да се оцени различното качество на офертите. Приема, че присъждането на оценките не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, поради което показателят за оценка дава неограничена свобода на избор и не гарантира реална конкуренция, а участниците са поставени в неравноправно положение, тъй като не им е известно какво предложение ще получи по-добра оценка. Възраженията на бенефициера за прекомерност на определения размер на финансовата корекция са отхвърлени с аргумента, че не е налице минимално ниво на конкуренция, поради което нередностите следва да се квалифицират по б. а на т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности.

Представена е Заповед РД-02-14-789/17.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програмата Интеррег V-А Румъния България 2014-2020.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати нарушения на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ.

Въз основа на анализ на разпоредбите на ЗУСЕФСУ, регламентиращи процедурата по администриране на нередност, съдът приема, че законосъобразно органът прилага основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 с.з., доколкото Община Бяла безспорно е възложител по смисъла на ЗОП и в качеството си на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ, на основание чл. 49, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ следва да прилага при определяне на външен изпълнител правилата, към които препраща разпоредбата.

С оглед дадената в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) дефиниция за нередност, съдът приема също за безспорно, че Община Бяла в качеството си на бенефициер, участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и се явява икономически оператор , който може да бъде субект на извършена нередност, с което е изпълнен първият елемент от фактическия състав на нередността.

Съдът свежда спора до наличието на втория и третия елемент от състава на нередността - действие или бездействие, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, както и настъпила вреда за общия бюджет на Европейския съюз или такава, която би могла да настъпи, в причинна връзка с извършеното нарушение.

Съдът споделя напълно мотивите и изводите на органа за въведено в Техническите спецификации на поръчката ограничително изискване, което има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници, изразяващо се в условие за предварително съгласуване на офертата от друг орган (в случая Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията), в случай че предложеното от участника техническо решение включва честоти на радари или други предавателни честоти, които подлежат на разрешителен режим или съгласувателен режим. Сочи, че по този начин, предвид посочения срок за подаване на оферти, потенциалните кандидати, ако искат техническото им предложение да включва честоти на радари или други предавателни честоти, следва да се ангажират с провеждане на съгласуване или по-скоро получаване на разрешение от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на оферта, която дори не е сигурно, че ще се изпълнява, тъй като на етап подаване на оферти участниците нямат сигурност, че ще бъдат избрани за изпълнители по поръчката. Приема, че така се ограничава съдържанието на техническите предложения, тъй като въведеното условие би разубедило потенциалните участници да предложат за изпълнение на поръчката изпълнението на честоти на радари или други предавателни честоти, а потенциални участници, които не намират за възможно да се снабдят с въпросното съгласуване/разрешение не биха подали въобще оферти. Допълва, че изискуемото съгласуване следва да е относимо само за избрания изпълнител, поради което е ирелевантно какъв е срокът за подаване на оферти и дали в него лицата биха могли да извършат съгласуване. Съдът намира за необосновано възложителят да очаква потенциалните участници да имат готово проектно предложение, което противоречи с принципите на публичност и прозрачност. Формира извод, че е доказано нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, а именно налице са ограничителни изисквания в Техническата спецификация.

Съдът споделя и другата фактическа констатация на органа, обуславяща извода за нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, като сочи, че действително е налице противоречие в изискванията в ТС и в методиката за оценка за съдържанието на предложението за изпълнение, предвид изискването в ТС за описание на методите, които той предлага да се използват в управлението, координацията и изпълнението на всички негови задължения, ако му бъде възложена поръчката и мерки за координация на дейностите от страна на участващите страни , а в методиката за оценка - участникът да е предложил описание на методите за осъществяване на комуникацията с Възложителя, координация и съгласуване на дейностите . Счита, че така изготвената ТС е неясна, а методиката за оценка на офертите не й съответства, като участници са ограничени от заложените изисквания и не биха имали сигурност, че направеното от тях техническо предложение ще отговаря на минималните изисквания в методиката за оценка. Формира извод, че е доказано нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, а именно ограничителни изисквания в Техническа спецификация.

Съдът напълно споделя изводите на органа и изложените от него мотиви за наличието на незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Сочи, че дадената от възложителя дефиниция на понятието вътрешно непротиворечиво , е неясна, тъй като не е посочено, че организацията за изпълнение за поръчката касае именно организацията и професионална компетентност на персонала. По отношение на израза за постигане на целите на поръчката съдът сочи, че не става ясно каква точно оферта ще приеме възложителят и в кой точно случай офертата на един участник ще може да получи дори и минималния брой точки, предвидени по този показател. Както се сочи от органа, така и съдът приема, че оценяването не може да се свързва с постигане на целите, тъй като изпълнението на обществената поръчка се обуславя от постигане на заложените от възложителя цели. Също като органа и съдът приема, че доколкото участникът следва да даде в техническото си предложение описание на организацията и професионална компетентност на персонала, и това е базово изискване, то не става ясно какво повече следва да бъде предложено за да се изпълни обстоятелство номер едно от методиката за оценка по техническия показател, за което се получават по-голям брой точки, а именно: За всяка от дейностите по поръчката, описани в техническата спецификация, е показано разпределението по експерти (разпределено е конкретно кой експерт какви задачи ще изпълнява) . Съдът напълно споделя мотивите на органа, че начинът на оценка на офертите не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в тях. На кандидатите и оценителната комисия не е осигурена достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Счита, че в случая не са дефинирани обективни критерии, по които да се оцени кои мерки за вътрешен контрол и кои начини за постигане на координация се приемат за осигуряващи качествено изпълнение на поръчката. Така е възможно да се стигне до ситуация, в която са получени предложения, които по различен начин демонстрират способност за постигане на координация в процеса на изпълнение на поръчката при комуникацията с възложителя, но методиката не допуска възможност да се сравнят и да се оцени различното качество на офертите. Методиката за оценка по предвидения качествен показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, като указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Присъждането на оценките не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията. Следователно показателят за оценка дава неограничена свобода на избор и не гарантира реална конкуренция. Формира извод, че е налице незаконосъобразна методика за оценка, тъй като при приложението й не се гарантира реална конкуренция и равнопоставеност между участниците в процедурата. Потенциалните участници са поставени пред неизвестност какво се очаква да предложат, за да получат по-добра оценка и това ги поставя в неравноправно положение.

Съдът приема, че второто надграждащо обстоятелство, изискващо за всяка от дейностите по поръчката, описани в техническата спецификация, да е показано разпределението по експерти, представлява всъщност по-подробно описание на организацията на работния процес на екипа по изпълнение на услугата. Сочи, че разглеждана като процес, в настоящия случай предлаганата организация следва да представи дейността по подреждането и обвързването на всички относими към изпълнението фактори във времето и пространството и достигнатото ниво на подреденост между тях вследствие на това. Процесът представлява съвкупност от всички взаимосвързани дейности, които пряко или косвено съдействат за постигането на набелязания резултат, в случая - очаквания от възложителя. За целта се изисква на базово ниво в предложението да бъде представен именно процесът на изпълнение, но последното не може да бъде осъществено без да се приложи структуриран подход - процесът да бъде раздробен на съставни части (задачи) и на тази база да бъде организиран. Организирането на процеса, включително чрез идентифициране на задачите, е неразривно свързано с дефиниране на необходимите за това ресурси, включително човешки. Поради това приема, че предвиденото от възложителя като допълнително обстоятелство посочване на разпределението по експерти (кой експерт какви задачи ще изпълнява), се включва в базовото съдържание и не би могло да представлява обстоятелство, което да допринесе допълнително за качеството на предложеното изпълнение. Във връзка с горното, както съдът, така и органът са се позовали на Решение 5185 от 31.05.2022 г. по адм. дело 11141/2021 г., по описа на ВАС, VII отд. Предвид изложеното, съдът споделя извода на органа, че техническото предложение на участник ще бъде оценявано с по-голям брой точки, ако организацията на работа на екипа е разписана по-подробно и детайлно. Сочи, че по същество и в тези случаи става дума за описание на организация на работния процес на екипа по изпълнение на услугата (разпределение на дейностите и отговорностите, взаимодействие между екипа и др.), като единствената разлика е, че по-голям брой точки ще бъдат присъдени за по-подробно и детайлно описание на работния процес, а именно - описание на отделните задачи на всеки член от екипа и взаимодействие между експертите. От така разписаната методика за оценка по този показател се установява, че помощният орган на възложителя ще оценява предложенията на кандидатите именно с оглед пълнотата и начина на представяне на информацията относно организацията на изпълнението на дейностите, което е в нарушение на забраната на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Поради това съдът приема, че е доказано нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП.

С оглед наличието на установените от органа три нарушения на приложимото право, съдът достига до извода, че е налице и вторият елемент от състава за нередност.

По отношение третия елемент от състава за нередността вредата, съдът сочи, че за случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, попадащи в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, националният законодател приема, че не е възможно да бъде определено количественото изражение на финансовите последици, не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства допустими разходи. Поради това в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Поради това съдът приема, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата за посочване на нередности нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Приема, че тези нарушения са с потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на ЕС, с оглед на това, че се свързват с накърняване на основни принципи при разходването на финансови средства, т.е. ако не бяха допуснати би се избегнало разходване на финансови средства на ЕС не по установения ред. Сочи, че в случая неправомерните ограничения за потенциални участници като следствие от допуснатите нарушения при обявяване на обществената поръчка намаляват броя на кандидатите, които биха участвали в процедурата, а максимално широкият кръг участници е предпоставка за постигане на възможно най-благоприятни финансови резултати за възложителя и бюджета. В случая доказаното по делото нарушение би могло да има финансово отражение, тъй като е пряко свързано с възможностите за участие и на други лица.

Съдът приема, че размерът на финансовата корекция е правилно определен, доколкото е фиксиран от законодателя, а установените нарушения правилно са квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. В тази връзка сочи, че размерът не може да бъде намален и искането за намаление на жалбоподателя е неоснователно. Приема и че органът правилно е приложил чл. 7 Наредбата за посочване на нередности, като е определил финансова корекция в общ размер от 10% от стойността на допустимите разходи по Договор Д-247 от 27.11.2020 г., след приспадане на собствения принос на бенефициера от 2%.

За пълнота на изложението си съдът сочи, че му е служебно известно, че Решение РД-02-14-853/30.09.2021 г., с което е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (58 204,14 евро с ДДС) по същия договор, е отменено с влязло в сила Решение 36/19.10.2022 г. по адм. дело 644/2021 г. по описа на АС Русе, оставено в сила с Решение 7106/28.06.2023 г. по адм. дело 11977/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.

Така мотивиран, съдът достига до краен извод за законосъобразност на административния акт и отхвърля жалбата на Община Бяла, като осъжда същата за разноски.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция не е необходимо да ги преповтаря.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. По отношение на твърдението за необоснованост на съдебното решение, касаторът не сочи конкретни доводи, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не е длъжен да го обсъжда.

Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, в две направления.

По отношение на изискването, в случай че предложеното от участника техническо решение включва честоти на радари или други предавателни честоти, които подлежат на разрешителен или съгласувателен режим, участникът да представи с офертата си и съгласуване с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съдът намира, че същото не води до извод за нарушение на сочената от административния орган правна норма.

Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗОП, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Както всяка императивна правна норма на закона, така и тази има за цел да гарантира принципите при възлагане на обществените поръчки, прогласени в чл. 2, ал. 1 ЗОП, а именно обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Поради това и законът въвежда обща забрана конкуренцията да не се ограничава чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, и доразвива същата чрез специални правни норми, имащи отношение към отделните аспекти на обществените поръчки и действията по възлагането им за постигане на определени от възложителите цели. В тази връзка, определянето на техническите спецификации следва да отговаря както на изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗОП, така и да гарантира, че съдържанието им не включва условия, които необосновано създават пречки пред възлагането на поръчката в условията на конкуренция. Преценката дали дадено условие създава пречка пред конкуренцията може да бъде извършено не изолирано, а с оглед цялостното съдържание на техническите спецификации, които очертават и предмета на конкретната обществена поръчка, което ще отговори и на въпроса дали същото е обосновано. Обоснованото с оглед предмета на поръчката условие не може да създава пречки пред конкуренцията и обратното.

Видно от съдържанието на одобрените от възложителя в случая технически спецификации, същите са изготвени на базата на определените за изпълнение дейности по проект B-TEN Improved nodes Giurgiu Byala for better connection to TEN-T infrastructure по Програма Интеррег. В рамките на проекта трябва да бъде разработена и въведена Интегрирана информационна система за автоматизирано събиране на данни за мониторинг на трафика по пътната мрежа на Община Бяла и водещия партньор Окръг Гюргево в Република Румъния, на предварително определени за това локации. За настоящите цели не е необходимо да бъде преразказано изцяло съдържанието на ТС, документацията за възлагането на обществената поръчка е публично достъпна чрез РОП на АОП, където е публикувана с УНП 00497-2020-0007. Достатъчно е само да се посочи, че в т.4.8. от ТС възложителят е посочил изискванията към комуникациите с АССТ (автоматични станции за следене на трафика) и АССМО (автоматични станции за следене на метеорологичната обстановка), като дистанционното предаване на данни към сървъра е предвидено да се осъществява по зададена схема (чрез безжична технология) или при поискване чрез GPRS/UMTS/HSDPA/HSUPA или друг тип връзка (например LAN кабелна връзка). От публично достъпната в интернет информация се установява, че съкращенията GPRS/UMTS/HSDPA/HSUPA указват на различните поколения мобилни комуникации, базирани на различни стандарти за пренос на данни в случая от второ (GPRS или General Packet Radio Service пакетна радиовръзка за общо ползване), трето (3G мобилни комуникации, като UMTS - Universal Mobile Telecommunications System Универсална мобилна телекомуникационна система) и по-високо поколение (останалите). Доколкото посочените станции следва да събират, съхраняват и предават цифровизирана информация в реално време, т.е. информация в електронен вид, то те представляват крайни устройства по смисъла на § 1, т. 28, б. а от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), а с оглед предвидените от възложителя начини за комуникация, то последната може да се осъществи единствено и само чрез електронни съобщителни мрежи, по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗЕС електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения се регулират именно от Закона за електронните съобщения. Нормата на чл. 64 ЗЕС сочи, че електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване, след регистрация или след издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му, а съгласно чл. 66а с.з. радиочестотният спектър се използва свободно, след регистрация или след издаване на разрешение.

Изискваната от възложителя възможност за комуникация с АССТ и АССМО устройствата в изгражданата информационна система може да се осъществи по предложен от съответния участник начин, без да бъде ограничаван до най-новите комуникационни мрежи, нито до определен честотен диапазон. Поради това и наличието на регистрация или разрешение по реда на ЗЕС е поставено в зависимост от избраното от съответния участник техническо решение. Обосновано с оглед предмета на поръчката и предоставената на потенциалните участници възможност за избор за начина на реализация на изискването, възложителят поставя изискване това техническо решение да бъде съобразено със съществуваща нормативна регламентация. Дори незадълбочен прочит на предвидения в ЗЕС регулационен режим за ползване на радиочестотния спектър води до извода, че избраното от потенциалния участник техническо решение, реализацията на което е свързано с регистрация или получаване на разрешение за ползване на радиочестотен ресурс, не може да бъде осъществено без още към момента на предлагането му, лицето да разполага със съответната регистрация и/или разрешение. Липсата им води до изначална невъзможност за реализация на предложеното техническо решение, респективно до несъответствие на предложението с ТС. Не може да се сподели тезата на органа, възприета и от съда, че такова изискване следва да бъде поставено към определения за изпълнител участник, най-малкото защото не може да има сигурност, че такава регистрация ще бъде извършена от компетентния орган или лицето ще отговаря на изискванията за получаване на разрешение. Нещо повече, всички разрешителни режими по ЗЕС са свързани с провеждане на процедура в продължителен период от време и/или съпътстващи решения на компетентния орган, които се вземат извън и независимо от изразената чрез заявление воля за ползване на радиочестотен ресурс и в тази връзка основателно се сочи от първоначалния жалбоподател и настоящ касатор, че това би застрашило изпълнението на проектните дейности. С оглед на това, така поставеното от възложителя изискване не се явява необосновано, поради което и не може да се възприеме за пречка пред възлагане на обществената поръчка в условията на конкуренция. Същевременно, изискването не поставя и в неравностойно положение потенциалните участници, тъй като е предварително известно на всички заинтересовани от възлагане на обществената поръчка лица, формиращи кръга на възможните конкуренти на пазара на съответните услуги, а доколкото същите биха могли да бъдат лица, които не разполагат със съответна регистрация и/или разрешение по реда на ЗЕС, то не са препятствани с оглед алтернативността на условието, да съобразят офертите си като предложат техническо решение, което не е свързано с регистрация или получаване на съответно разрешение, а с ползване на съществуваща електронна съобщителна мрежа, основана на някой от посочените стандарти за комуникация. Друг е въпросът дали правилно възложителят отнася съгласуването на възможното техническо решение към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (настоящо Министерство на транспорта и съобщенията), доколкото министърът е един от органите за осъществяване на държавното управление в областта на електронните съобщения, с оглед очертаната в ЗЕС компетентност на Комисията за регулиране на съобщенията.

Гореизложеното води до извода, че не е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП в очертаната от органа насока, нито на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Тъй като не е извършено нарушение, не са засегнати и принципите при възлагане на обществените поръчки, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОП.

Съдът намира, че не е налице твърдяната от органа неяснота на техническата спецификация, с оглед поставените от възложителя изисквания към съдържанието на техническото предложение. На първо място следва да се посочи, че понятието технически спецификации при обществени поръчки за услуги по смисъла на § 2, т. 54, б. б ЗОП се свежда до спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Изискванията на възложителя да се опишат методи, които ще се ползват при управлението, координацията и изпълнението на възложените му с договора задължения, както и методите за осъществяване на комуникацията с възложителя, координиране и съгласуване на дейностите, нямат отношение към съответното техническо решение за изграждане на информационната система, а към действията по изпълнението, към практическата му реализация и изпълнението на договорните задължения, които не се изчерпват с осъществяване предмета на обществената поръчка. Посочването на коментираните изисквания в ТС не ги прави част от тях по смисъла на закона, а дали неправилното им отнасяне към ТС, както и възможното несъгласуване на тези изисквания в отделните части от документацията на обществената поръчка, представляват някакво нарушение на ЗОП, нямат отношение към твърдяното в случая от органа нарушение на чл. 49, ал. 1 с.з. В частта от документацията за обществената поръчка, наименувана Методика за оценка е посочено, че показателят Организация и подход за изпълнение на поръчката (ОП) представлява оценка на подхода към изпълнение на поръчката и разпределението на ресурсите и организацията на екипа за постигане на заложените цели и очакваните резултати, като участникът описва разбирането на съдържанието на дейностите по техническата спецификация, представя избор на подход и очертава методология на изпълнение, включително средства, способи и инструментариум за изпълнение на поръчката. Посочено е, че ще се оценява в каква степен предложението на участника съответства на изискванията на възложителя и дали описаните дейности ще постигнат желаните резултати. Доколкото принципно предложението за изпълнение следва да съдържа методология за изпълнение, според виждането на съответния участник, посочените в ТС и методиката за оценка изисквания към съдържанието на техническото предложение следва да се разбират като отделни аспекти на тази методология. В този смисъл не е налице неяснота, още повече такава, която да се възприеме като елемент на техническата спецификация, която създава необоснована пречка пред възлагане на обществената поръчка в условията на конкуренция, в нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Казаното по-горе в тази връзка е напълно относимо и за този аспект на твърдяното от органа нарушение. Както се сочи и от касатора, възложителят може да посочи изисквания към съдържанието на техническото предложение, които да не бъдат предмет на оценяване сами по себе си, стига отново сами по себе си да не са в противоречие с императивна правна норма. В случая такова противоречие не се установява, а органът неправилно отнася отделни изисквания от различни части на документацията за обществената поръчка към техническата спецификация, само защото имат отношение към техническото предложение.

Органът твърди и нарушение на чл. 70, ал. 5, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП, както и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП.

Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.

Органът твърди неяснота в даденото от възложителя пояснение на понятието вътрешно непротиворечиво . С пояснението по принцип се цели изясняване на дадено понятие, неговото допълване. В случая възложителят е изяснил какво ще приеме за вътрешно непротиворечива организация на изпълнение, доколкото именно подходът за изпълнение на поръчката от съответния участник е един от показателите за оценка на техническите предложения. Възложителят е посочил два такива показателя: а. Организация и подход за изпълнение на поръчката (ОП) предложение за организация на персонала, с относителна тежест 40% и максимална оценка от 100 точки, и б. Професионална компетентност на екипа за изпълнение (ПК), с относителна тежест 20% и максимална оценка от 100 точки. Не може да се сподели тезата на органа, възприета безкритично и от съда, че е налице неяснота на даденото пояснение във връзка с първата степен на оценяване, възприета и като базово съдържание, при която съответното предложение ще получи 1 точка. По показателя ОП се оценява подхода към изпълнение на поръчката и разпределението на ресурсите и организацията на екипа за постигане на заложените цели и очакваните резултати, като участникът следва да опише избрания от него подход за изпълнение, като включително очертае средствата, способите и инструментариума за изпълнение на поръчката. Подходът за изпълнение на поръчката не би могъл да се представи без изпълнението на конкретните дейности да е възложено на привлечения за изпълнението човешки ресурс, а доколкото възложителят оценява и неговата професионална компетентност то следва да е налице съгласуваност между възложените дейности и компетентността на съответните лица да ги осъществят. Организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката е един от възможните показатели за оценка, включени в критерия по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП - оптимално съотношение качество/цена, визиран в чл. 70, ал. 5 с.з. Не се твърди, че коментираните показатели и в частност, показателят ОП, не е свързан с предмета на поръчката, а че употребено за неговото съдържание понятие е неясно, каквато неяснота, обаче, не се установява. Коментираните от органа елементи от методиката за оценка са извадени от контекста, а следва да бъдат разглеждани взаимосвързано, доколкото и оценяването по отделните показатели не е самоцелно, а е част от оценяването на техническото предложение като етап от разглеждането на офертата на съответния участник. По сходни съображения не е налице неяснота и по отношение на израза за постигане на целите на поръчката . Същият отново е изваден от контекста, в който е употребен, и се разглежда като самостоятелен показател за оценка. Оценяването по показателя ОП е предвидено като оценка на подхода към изпълнение на поръчката и разпределението на ресурсите и организацията на екипа за постигане на заложените цели и очакваните резултати. Какви са целите и очакваните резултати, възложителят ясно е посочил в документацията за обществената поръчка, и по-специално в техническата спецификация. За разумния и подготвен в съответната област участник следва да е ясно, че предложеният от него подход трябва да е насочен към изпълнение на предмета на конкретната поръчка, а не принципен, а доколкото чрез възлагането на конкретната поръчка се цели постигането на конкретен резултат, то и с нейните цели. Само по себе си, постигането на целта не е предмет на оценяване, в каквато насока са съжденията на органа, поради което и употребата на израза извън контекста не може да обуслови направения от него извод.

В останалата си част мотивите на органа са общи и неясни, като не може да се разбере еднозначно дали органът визира показателя за оценка Организация и подход за изпълнение на поръчката или едно от предвидените като надграждащи обстоятелства, за да обоснове твърдението си за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП. Аргументите основно се свеждат до пресъздаване на законовата регламентация, т.е. на какви законови изисквания следва да отговаря методиката за оценка на офертите при избран критерий по чл. 70, ал. 2, т. 2 или т. 3 ЗОП, но не могат да се възприемат като мотиви за извода, че е налице едновременно нарушение на сочените норми. Настоящата инстанция не споделя извода на органа, възприет напълно безкритично от първоинстанционния съд, че посоченият от възложителя начин за определяне на оценката по показателя ОП не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател чрез оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. В мотивите си органът е пресъздал частично мотиви от посоченото от него Решение 5185/31.05.2022 г. по адм. дело 11141/2021 г. по описа на Върховния административен съд, VІІ отд., като същите са избирателни и извадени от контекста, в който са изложени, без да е налице съвпадение на фактическите обстоятелства, при които са формирани. Същото е сторено и от първоинстанционния съд.

Не е налице и нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, доколкото в действителност е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможността за оценяването им. В одобрената от възложителя в настоящия случай методика не се откриват елементи от начина на оценяване по показателя ОП, които да водят до извода, че на оценка подлежи пълнотата и начинът на представяне на информацията за избрания от участник подход за изпълнение. Поради липсата на нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП не е налице нарушение на сочените за засегнати от органа принципи при възлагането на обществените поръчки по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, както и на общата забрана по ал. 2 на същия член, доколкото дадената от органа правна квалификация сочи на обвързаност на това засягане единствено и само с твърдението за нарушение на нормата от подзаконовия нормативен акт.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за допуснати от бенефициера нарушения на нормите на чл. 70, ал. 5, чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП и чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, е също неправилен.

Липсата на установените от органа нарушения на ЗОП води до несъставомерност на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, тъй като не е налице обективен признак от състава на визираната в разпоредбата нередност. Това прави безпредметно както обсъждането налице ли е вреда реална или потенциална за бюджета на Съюза, както и дадената от органа правна квалификация на нарушенията като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд, както и решението на ръководителя на НО на Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 за определяне на финансова корекция.

При този изход на спора претенцията на касатора за пресъждане на разноски е основателна. Такива са сторени за държавна такса в размер на 91,07 лева. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Община Бяла сумата от 91,07 лв. (деветдесет и един лева и 07 стотинки) разноски за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение