Решение № 6849 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2016 г.

Решение № 6849 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Висшия съдебен съвет против решение № 4299 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 3716/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му, съгласно чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - С. Т. Т., поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил писмо с изх. № 04-00-021 от 02.02.2016 г. на главния секретар на Висшия съдебен съвет в частта относно отказ по т. 3.1, 3.2, 3.4, 9, 10 и 11 от заявление за достъп до обществена информация на С. Т. Т. и изпратил административната преписка за повторно разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена информация с вх. № 1/04.01.2016 г. до Института по психология към МВР, с което е поискал да му бъде предоставена информация, посочена в 12 точки.

С писмо изх. № 812100-1359/2 от 20.01.2016 г. министърът на вътрешните работи е изпратил заявлението на Тодоров в частта по т. 3.1, 3.2, 3.4, 9, 10 и 11 на министъра на правосъдието по компетентност.

Министърът на правосъдието преценил, че не е компетентен да се произнесе по същото и с писмо № 95-000-2/26.01.2016 г. е изпратил заявлението на Тодоров на главния секретар на Висшия съдебен съвет в частта от т. 1 - 11.

Със заявлението в частта по т. 1 - 11 С. Т. е поискал достъп до следната информация:

1. Какъв е най-общият признак за неадекватност /недобро психично здраве/ на човек?

1. Има ли единен класификатор на професиите с повишен стрес в БГ, придружен с научно-обоснования период за задължителен профилактичен преглед по всяка от тях?

1. Какъв периодът за задължителен преглед при професиите:

3.1. Прокурор в РП, ОП, АП, ВКП, главен прокурор, работещи по НПК;

3.2. Съдия /за всяка една от три инстанции/ по ГПК, АПК, НПК - последните два съда работят и с фикцията С. О.;

3.3. Полицай в РПУ, ОДМВР, МВР;

3.4. Член на ВСС;

3.5 шофьор в такси, в обществен транспорт/автобус, тролей/;

3.6. Учител в начално, средно, висше училище;

3.7. Военен офицер в обикновено, в бойно поделение?

4., 4.1, 4.2, 4.4: Може ли човек с осъзнати или неосъзнати съществени психични отклонения, работещ в напрегната среда /под голям стрес/ да взема обективни решения в обществен интерес?

1. Какво е определението за понятието Личност/Граждански права/ в правен и психологически смисъл и може ли гражданин да няма развита такава?

1. Има ли напълно излекуване при психичните заболявания или те си остават "латентни" завинаги?

1. Има ли единен национален регистър на боледували/болни и откога има/няма?

1. Кои органи имат право на достъп до тази информация и по какъв начин тя се охранява?

1. Имало ли е дела или разследвания от такъв тип от 1989 г. досега и как са приключили?

1. Как се установява заболяване на магистрат /имащ имунитет и несменяемост/?И ако се установи такова, кой и как определя от коя дата назад е настъпила болестта и невиновността при евентуално извършени престъпления?

1. Какви мерки с цел защита на психичното здраве на магистратите трябва да се провеждат, за да се подсигурят гражданите срещу техни неадекватни решения и поведение?.

11.1 Какъв е средномесечният размер на обезщетение на разболял се магистрат, при доказано увреждане от работна среда?

11.2 Колко човека са обезщетявани, с каква обща сума и колко дела по такъв повод са завеждани - справка по години от 10.11.1989 г. досега?

С обжалваното писмо изх. № 04-00-021 от 02.02.2016 г. главният секретар на ВСС е уведомил заявителя, че изисканата с т. 1 - 11 от заявлението информация по същество не представлява официална обществена информация по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация или служебна обществена информация по смисъла на чл. 10 ЗДОИ. Същата не се съдържа в актовете на Висшия съдебен съвет и не се създава и съхранява от Съвета и неговата администрация.

При тези коректно установени фактически обстоятелства, съдът е достигнал до следните правни изводи:

Висшият съдебен съвет е субект по чл. 3 от ЗДОИ и е длъжен да предоставя на гражданите информация, която създава или съхранява в кръга на своята компетентност.

Министърът на правосъдието неправилно е препратил заявлението на Тодоров в частта му от т. 1 - 11, вместо в посочените от министъра на вътрешните работи точки от същото. Информацията по т. 1, 2, 3.3, 3.5, 3.6, 3.7, 4, 5, 6, 7 и 8 не е относима към дейността на Висшия съдебен съвет, съответно - не се създава и не се съхранява във ВСС.

Търсената информация по т. 3.1, 3.2, 3.4, 9, 10 и 11 е ясно и точно посочена, свързана е с дейността на органите на съдебната власт, обусловена от психичното здраве на съдиите, прокурорите и членовете на Висшия съдебен съвет и възможността им да изпълняват своите функции, както и с последиците от установено психично заболяване на магистрат. Съдът е посочил, че въпросът какви мерки се приемат от кадровия орган на съдебната власт, за да опази и гарантира психичното здраве на магистратите е от голям обществен интерес. П. своя характер той засяга служебна информация, която ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на Висшия съдебен съвет. Поради това съдът е приел, че в тази част заявлението следва да бъде разгледано и на жалбоподателя да се отговори конкретно по всеки поставен въпрос, като се предостави информация, която е налична и се съхранява във ВСС, при спазване на правилата за достъп до служебна информация. Подчертал е, че информацията следва да е налична, а ако няма такава - органът следва да изпрати уведомление по чл. 33 ЗДОИ. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Основателни са доводите в касационната жалба, че задълженият субект няма задължение да събира, създава и съхранява информацията, предмет на заявлението на Тодоров, в посочените части по т. 3.1 и 3.2. Поради това, правилно с оспореното писмо главният секретар е уведомил заявителя, че не е в състояние да му предостави информация за това к акъв е периодът за задължителен преглед при професиите съдия и прокурор.

Съгласно чл. 162, т. 6 от Закона за съдебната власт, за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и не страда от психическо заболяване. Проверка за наличие на предпоставката по чл. 162, т. 6 ЗСВ се осъществява при преместване и повишаване на магистратите в резултат на проведен конкурс - чл. 193, ал. 5 ЗСВ и при провеждане на избор на административен ръководител на орган на съдебната власт - чл. 47, ал. 5, т. 5 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 05/09.02.2017 г., обнародвана в Д. вестник, бр. 17/21.02.2017 г.). Видно от съдържанието на цитираните правила е, че е вменено в задължение на лицето, което участва в тези процедури, да представи медицинско удостоверение, че не страда от психично заболяване. В нормативната уредба и вътрешнослужебните актове, приети от Висшия съдебен съвет, не съществува изискване за провеждане на задължителни профилактични прегледи, в т. ч. за психично заболяване след като магистратите встъпят в длъжност и съответно - не съществува правило, с което да е предоставено правомощие на Висшия съдебен съвет да организира такива прегледи, да възлага организирането им на органите на съдебната власт и да съхранява информация за медицинските резултати, включително и под формата на статистически данни. Тук трябва да се подчертае, че изискванията за здравословна и безопасна среда на труд, регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които включват организирането на периодични профилактични прегледи, са към работодателите, в случая - органите на съдебната власт и в тяхна компетентност е да преценяват какви мерки и действия да предприемат за изпълнението им, а не на Висшия съдебен съвет. На следващо място, данните за здравословното състояние дори и на магистратите са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и обработването им следва да е съобразено с правилата и целите на този закон. В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 30а ЗСВ, която регламентира съдържанието на кадровото дело за всеки съдия, прокурор и следовател. С чл. 30а, ал. 1 ЗСВ е възложено на колегиите към Висшия съдебен съвет да съставят, водят и съхраняват кадровите дела на магистратите. В чл. 30а, ал. 2 ЗСВ е посочено, че кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията - отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи за притежаваните от съответното лице професионални и нравствени качества. Видно от разпоредбата е, че за съответните колегии не съществува задължение да събират и съхраняват информация за здравословното състояние, включително психическото здраве, на съдиите, прокурорите и следователите. Поради това, съдът неправилно е приел, че Висшият съдебен съвет разполага с търсената информация по т. 3.1 и 3.2 от заявлението на ответника по касация и отменил отказа да се предостави същата. Обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли първоначалната жалба.

По отношение на информацията по т. 3.4 от заявлението, засягаща членовете на Висшия съдебен съвет, в контекста на разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, доколкото в оспореното писмо не е отговорено изрично на заявителя - провеждат ли се профилактични прегледи, първоинстанционния съд правилно е отменил отказа и върнал на задължения субект да се произнесе изрично. Изложените съображения от съда във връзка с тълкуването и прилагането на Закона за достъп до обществена информация в тази насока се споделят от настоящата инстанция като правилни и обосновани. В допълнение, при повторното разглеждане на въпроса, би следвало да се изиска заявителят да уточни обема на търсената информация, с оглед охраняване правата на третите лица и правилата за обработване на лични данни на физическите лица.

Търсената информацията по т . 9 от заявлението "Имало ли е дела или разследвания от такъв тип от 1989 г. досега и как са приключили? " е неясна по своя предмет. Доколкото, съгласно чл. 30, ал. 5, т. 13 ЗСВ, съдийската колегия и прокурорската колегия поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност, задълженият субект е следвало да изиска от заявителя да уточни предмета на искането си по т. 9 и едва след провеждане на процедурата по чл. 29 ЗДОИ да прецени дали разполага с търсената статистическа информация и отговори на заявителя. Поради това, че тези обстоятелства са останали неизяснени, решаващият съд като краен резултат правилно е отменил оспореното писмо в тази част и върнал административната преписка на главния секретар на Висшия съдебен съвет за ново разглеждане.

С т. 10 от заявлението се търси информация по следния въпрос: Как се установява заболяване на магистрат /имащ имунитет и несменяемост/?И ако се установи такова, кой и как определя от коя дата назад е настъпила болестта и невиновността при евентуално извършени престъпления? С оглед законово определените компетентности на Висшия съдебен съвет, съдът неправилно е приел, че органът би могъл да разполага с такава информация. Както вече се посочи при обсъждането на т. 3.1 и 3.2, Висшият съдебен съвет не събира, създава и съхранява информация за здравния статус на магистратите, поради което правилно е уведомил заявителя, че не е в състояние да му предостави такава. Поради това, обжалваното решение в тази част трябва да се отмени.

Въпросът по т . 11 от заявлението "Какви мерки с цел защита на психичното здраве на магистратите трябва да се провеждат, за да се подсигурят гражданите срещу техни неадекватни решения и поведение?" очевидно не е насочен към получаване на информация, а се изисква задълженият субект да изрази позиция, мнение, становище по същия. Законът за достъп до обществена информация регулира обществените отношения, свързани с правата на гражданите да получат достъп до обществена информация, за да си съставят мнение за работата на задължените субекти, но не урежда възможност да бъдат ангажирани по тези правила да изказват институционална или лична позиция по въпроси на заинтересованата общественост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че заявлението по т. 9 съдържа искане за достъп до обществена информация, която неправомерно му е отказана от главния секретар на Висшия съдебен съвет и отменил отговора в тази част.

Въпросът по т. 11.1 "Какъв е средномесечният размер на обезщетение на разболял се магистрат, при доказано увреждане от работна среда?" също не попада в сферата на компетентност на Висшия съдебен съвет. Съдът неправилно е приел, че търсената информация се събира, създава или съхранява от Висшия съдебен съвет. Правоотношенията, свързани с неработоспособността на съдиите, прокурорите и следователите - установяване на неработоспособността, нейният характер и времетраене, и произтичащите от нея последици - намаляване процент на работоспособност, изплащане на обезщетение и пр., се уреждат по съответните нормативните правилата, действащи в сферата на здравеопазването и здравното осигуряване. Работодателят, който е страна по правоотношението с магистрата и е длъжен да предприема съответните правни и фактически действия в тези случаи, е съответният орган на съдебната власт, а не Висшият съдебен съвет. Ето защо, статистическа информация за средномесечни стойности на изплащани обезщетения за неработоспособност на магистрати, не се събира, създава и съхранява от кадровия орган, в какъвто смисъл е и оспореният отговор на главния секретар на Висшия съдебен съвет.

По отношение на въпрос т. 11.2 "Колко човека са обезщетявани, с каква обща сума и колко дела по такъв повод са завеждани - справка по години от 10.11.1989 г. досега?" са релевантни съображенията, изложени при обсъждането на въпроса по т. 9 от заявлението. Органът следва да изиска заявителя да изясни предмета на търсената информация, след което да прецени дали е в състояние да я предостави.

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отменен оспореният отговор на главния секретар на Висшия съдебен съвет по т. 3.1., 3.2, 10, 11 и 11.1. Решението в тази част следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови друго, с което жалбата на С. Т. Т. да се отхвърли. В останалата част решението е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,