Решение № 3424 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6950/2011 г.

Решение № 3424 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6950/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 343/31.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което са дадени задължителни указания за изменение на определени разпоредби на Общите условия за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарт GSM и UMTS /Общи условия/, касаещи кредитния лимит на абонатите, изложени подробно в приложение към решението, съставляващо неразделна част от него и дружеството е задължено в 14-дневен срок от получаването на решението да преработи общите условия съобразно дадените задължителни указания. Иска се обявяване на решението за нищожно или отмяната му като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че ЗЕС не предвижда възможност КРС да изиска от предприятията, които представят обществени телефонни услуги да осигурят възможност за контрол на разходите в реално време от страна на своите абонати, да ги информират при достигане на определения обем от кредитния лимит, както и изискването всяка промяна на кредитния лимит да бъде посочена в индивидуалния договор на абоната. Процесуалният представител на КРС счита жалбата за неоснователна, представя писмено становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, решението е получено на 13.04.2011 г., жалбата срещу решението е подадена в срок на 27.04.2011 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно приложението към решението "Мобилтел" ЕАД следва да измени ОУ по следния начин: т. 25.1 да придобие следната редакция: "Мобилтел определя конкретна сума /кредитен лимит/, в рамките на която абонатът има възможност да ползва предоставените от Мобилтел услуги чрез мрежите без да е необходимо внасянето на гаранционна сума. Конкретният размер на кредитните лимити се определя в ценоразписа на Мобилтел в зависимост от вида на използвания абонаментен план." т. 25.2 да придобие следната редакция: "Мобилтел може да договори с абоната индивидуално определена сума - кредитен лимит, различна от тази по т. 25.1. Договореният кредитен лимит се посочва в индивидуалния договор на абоната с Мобилтел". т. 25.2.1 да придобие следната редакция: "Предприятието може да увеличава кредитния лимит само след постигнато изрично съгласие с абоната по отношение на конкретната сума, с която ще бъде увеличен кредитния лимит". т. 25.3. да придобие следната редакция: "Предприятието се задължава да информира абонатите си за изчерпване на кредитния им лимит при достигане на сума равна на 90 % от същия". Това задължение не се отнася за случаите в които достигането на 90% от кредитния лимит е осъществено в роуминг и предприятието не разполага към този момент с информация за осъществените повиквания от крайния потребител. В решението е посочено, че в КРС са постъпили множество оплаквания, в които се изразява недоволство от едностранното определяне от предприятията предоставящи мобилни телефонни услуги на предоставяния на абонатите кредитен лимит, както и че не са уведомявани за достигането или превишаването му, поради което са предприети действия в насока изменение на ОУ на "Мобилтел" ЕАД, отнасящи се до кредитния лимит, като е дадено възможност на предприятието да вземе становище по предлаганите от комисията изменения. Разгледани са възраженията на жалбоподателя, но комисията е приела, че интересът на потребителя е с по-голяма значимост и следва да бъде защитен и е посочила, че дадените задължителни указания се отнасят само при положение, че институтът на "кредитния лимит" е уреден в общите условия на предприятието. Съгласно чл. 233, ал. 3 ЗЕС изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. Разпоредбата е самостоятелно основание за приемане на акта и не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 1 и чл. 228 ЗЕС, съдържащи минимално изискуемите реквизити на общите условия и индивидуалния договор при общи условия. Неоснователни са доводите, че КРС е излязла извън определената от ЗЕС материална компетентност и ограничило принципа на договорната свобода, след като в чл. 227, ал. 1 от ЗЕС при изброяване на съдържанието на Общите условия не е включен кредитния лимит, а чл. 228 ЗЕС урежда съдържанието на индивидуалния договор при общи условия. Видно от текста на чл. 227, ал. 1 и чл. 228 от ЗЕС, тези разпоредби определят минимално изискуемите реквизити на общите условия и индивидуалния договор при общи условия, което е видно от изразите "задължително съдържат", преди изменението на закона и "съдържа най-малко" в чл. 227, ал. 1 ЗЕС и в чл. 228 по отношение на индивидуалния договор при общи условия. Решението на комисията възприема изисквания на чл. 29 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, като прилага нейните разпоредби с въвеждането на възможност за контрол на разходите от крайните потребители в изпълнение на чл. 29/1/, във връзка с Приложение I, част А, б. "ж". Мерките, предвидени в Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/140/ЕО, се прилагат от държавите-членки от 26.05.2011 г. Следователно независимо, че към датата на издаване на оспореното решение - 31.03.2011 г., срокът за транспониране на директивата не е изтекъл, към настоящият момент мерките са приложими. При налагане на задължението комисията не е имала предвид хипотезата за предупреждения в случай на необичайни и прекомерни модели на потребление, тъй като потребление в размер на 90% от кредитния лимит не представлява такъв модел. В случая комисията е приела посочените задължения като друго подходящо средство за контрол на разходите. Директивата не изключва прилагането на национални регулаторни мерки, които доразвиват нейните разпоредби за да се гарантира по-високо ниво на защита, каквато мярка се явява оспореното решение. След постановяването на оспореното решение е приет ЗИД на ЗЕС, който въвежда изискванията на директивата, като в чл. 227, ал. 2 е предвидено, че Общите условия съдържат задължения на предприятието за: т. 3 /нова, ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2009 г./ поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление. При налагане на задължения по реда на чл. 237а, съгласно същата разпоредба, комисията следва да извърши анализ на техническата възможност и икономическата целесъобразност и да отчете очакваното въздействие върху предприятието, на което се налага задължението, но в чл. 227, ал. 2, т. 3 задължението за предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление е посочено отделно и не е включено във възможностите по чл. 198, ал. 1, към които препраща чл. 237а. Посочва се в жалбата, че дружеството не е възразило срещу предложената от КРС редакция на т. 25.1. от Общите условия, следователно тази точка се приема от жалбоподателя. Обстоятелството, че кредитният лимит може да бъде променян посредством обаждане до центъра за обслужване на клиенти не води до незаконосъобразност на изискването на КРС договореният кредитен лимит да се посочва в индивидуалния договор на абоната. Удобството на потребителя да увеличи кредитния лимит посредством обаждане не противоречи на интереса на потребителя да договори писмено по-висок кредитен лимит. Увеличаването на кредитния лимит не винаги е в интерес на потребителя, както се счита от страна на жалбоподателя. По отношение на предвиденото задължение по т. 25.3 от Общите условия се излагат възражения, че е невъзможно да бъде изпълнено във вида, формулиран от КРС, тъй като Мобилтел не разполага със системи за таксуване на разговорите, които работят в реално време по отношение на абонатите, ползващи услуги по договор, тъй като информацията ще достигне до таксуващата система след три часа. Абонатите могат да бъдат информирани за достигане на 90 % от кредитния им лимит в рамките на 3 часа след събитието, с което този обем на кредитния лимит е достигнат поради необходимото технологично време за постъпване на информацията и ако междувременно в този период от момента на ползване на услугата, с която е достигнат 90 % от кредитния лимит, до момента на уведомяване абонатът е ползвал и други услуги, тогава достигнатият кредитен лимит ще бъде над 90%. Следва да се вземе предвид, че задължението за уведомяване при достигане на посоченото потребление от 90% възниква за Мобилтел от този момент и не е обвързано с момента на получаване на съобщението от крайния потребител. В жалбата се посочва, че кредитния лимит дава възможност и право на Мобилтел да спре или прекрати предоставянето на услуги, в случай, че изразходваната сума през даден период надхвърли определената стойност, т. е. не се сочи, че предприятието има задължение да спре или прекрати предоставянето на услуги. Не се установява да има задължение да изпраща съобщение за достигане на 100 % от кредитния лимит. Кредитният лимит следва да е в полза и на двете страни. Увеличаването на кредитния лимит едностранно от мобилния оператор не е само в полза на потребителя, тъй като позволява да извърши по-големи разходи. При достигане на пълния кредитен лимит има възможност да се прекъсва предоставянето на мобилните услуги, т. е. интересът на потребителя е да бъде уведомен, когато е потребил 90 % от сумата по кредитния лимит, като предупреждение, че след изчерпване на кредитния лимит услугата може да бъде преустановена. Неоснователни са твърденията за противоречие между мотивите и разпорежданията на комисията, поради това, че в мотивите е посочено, че потребителите не са били уведомявани за достигането и превишаването на кредитния лимит, докато в дадените указания - че задължението за уведомяване възниква при достигане на 90 %. Този размер е приет за целесъобразен, след като при достигането на 100% от кредитния лимит, Мобилтел би следвало да ограничи ползването на услугите от потребителя. По делото се представят Правила за ползване на услугата Prima, които предвиждат, че Мобилтел уведомява всички свои абонати на предплатени услуги за достигнато потребление с предупреждение под формата на звуков сигнал - 10 секунди преди изчерпване на сумата и гласово съобщение - при достигане на остатък по-малък от три лева, като доказателство, че не е налице обективна невъзможност, след като Мобилтел осигурява възможности за контрол на потреблението във връзка с предплатените услуги. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение